Архитектурните научни фондове са били притежание на Института по градоустройство и архитектура (ИГА), който е създаден през 1949 г. От 1994 създаденият Център по архитектурознание (ЦА) става приемник на ИГА и ИТИГА. През 2008 г. Научният съвет на ЦА създава ново звено – Информационен център с библиотека и архив, което съответства на приоритетите му. От тази година се систематизират наличните архиви и се събират нови (както лични фондове, така и документи, собственост на Института). Фондoвете, които са били притежание на ЦА, са събирани в продължение на десетки години. Документите, заснеманията, фотографиите и албумите са били правени и съхранявани от служители на ИГА, ИТИГА и ЦА към БАН. Част от фонда е бил притежание на архитекти от Института, а друга част е била събирана от дарения или от водени кореспонденции, командировки.
Архивът включва:
Материали на хартиен носител:
1) Чертежи и заснемания: а) чертежи на паус; б) чертежи на хартия; в) хелиографни копия; г) ксероксни копия; д) ръчни скици и е) архитектурни заснемания в скицници на отделни листи. Обхващат годините от 1953 до 1979 и включват скици, обяснителни записки, архитектурни заснемания на чешми, мостове, църкви, къщи и джамии. Подредбата на материалите е по населени места.
2) Текстови документи – този фонд съдържа ръкописни и машинописни чернови на непубликувани научни разработки на архитекти и оригинали на текстове, свързани с изграждането, историята и архитектурата на различни паметници на културата. Текстовете са писани от учените арх. Рашел Ангелова, арх. Ст. Ангелов и арх. Георги Стойков.
Фотоархив (фотоматериали). Част от този фонд включва фотографии на градоустройствени решения, къщи, манастири, училища, врати, порти, ракли, сандъци (снимани в България, Полша, Германия, Русия и Румъния), някои от които са обединени в албуми. Друг раздел от фонда е колекцията от около 8500 фотографии от страната и чужбина от годините между 1945 и 2014, като най-голям дял в колекцията имат черно-белите снимки, правени от служители на ИТИГА и на ЦА – БАН. Документирани са къщи, улици, паметници, манастири, църкви, катедрали, джамии, чешми, мостове, каменни плочи, врати, порти, маази, интериори, изгледи от градове и села, заснемания, проекти, ситуации, паркове, болници, училища, библиотеки, музеи, административни сгради, дворци, часовникови кули, археологически разкопки, надписи и лични фотографии на архитекти. Изображенията се съхраняват на следните носители: снимки, негативи и диапозитиви.
Персонални фондове
Фонд „Петър Морозов“ включва 22 творби на Петър Морозов, постъпили в Института по градоустройство и архитектура (ИГА) на 22 декември 1952 г. Това са графики в техниките офорт, акватинта и аквафорт с изгледи от градовете Брацигово, Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив, Самоков, Смолян, Созопол и Шумен.
Фонд „Христо Кабакчиев“ – съдържа 40 акварела, изобразяващи улици, интериори от къщи от Велико Търново, Копривщица и Трявна. По-голямата част от тях са постъпили в Института по градоустройство и архитектура (ИГА) на 30 октомври 1959 г.
Фонд „Панайот Калчев“ – съдържа 138 цветни заснемания на различни архитектурни детайли. Голяма част от тях са правени в Смолян и смолянските села Широка лъка, Черешово, Буково, Момчиловци. Има цветни заснемания от старите български градове Битоля, Прилеп, Охрид, Копривщица, Карлово, Пловдив, Пазарджик, Елена, Тетевен, Сливен, Троян и от Троянския манастир.
Фонд „Никола Мушанов“ (в процес на обработка) – съдържа личните архитектурни заснемания, оригинални чертежи на паус, хелиографни копия, снимки, диапозитиви и негативи, цветни и черно-бели архитектурни детайли, изготвени от арх. Мушанов и арх. Кирова за проекти за консервация, реставрация и експониране на архитектурни паметници. Част от архива съхранява личните фотоалбуми на арх. Мушанов от български паметници в Цариград, негови непубликувани изследвания върху ислямската архитектура на Балканите и конкретно по българските земи, научните му проучвания за всеки един от паметниците, върху които е работил.
