Изисквания към авторите

За изданието

Сборникът Изкуствоведски четения – Ново изкуство е резултат от международна научна конференция, която традиционно се провежда всяка година. Той подлежи на индексиране в световната научна база данни Web of Science (WoS) и е съобразен със строгите изисквания на наукометричната платформа за издания на доклади от конференции с индекс на цитиране – социални и хуманитарни науки (CPCI-SSH).

Отговорният редактор за съответната година (на ротационен принцип) на Изкуствоведските четения в сътрудничество с Организационния комитет и Международния надзорен съвет извършват подбор и оценка на получените текстове съобразно етичните, техническите и тематичните изисквания на редакционната колегия.

Текстовете на български или английски език трябва да бъдат депозирани в два варианта – пълен и анонимен.
Одобрените за публикуване статии подлежат на двойно анонимно рецензиране.
Задължително е те да бъдат съпроводени от попълнена Декларация за временно преотстъпване на авторските права:
Пълният комплект за разглеждане за публикуване (пълен и анонимен вариант на статията, списък с илюстрации, илюстрации и декларация) трябва да бъдат изпратени на редакционния имейл: info.artplatform@gmail.com,
както и на имейла на съответния отговорен редактор по сектори, както следва:

Екранни изкуства: dstatulov@abv.bg

Изобразителни изкуства: miteva_maria_ias@abv.bg

Музика: vdimov.fjmc@gmail.com

Театър: kamelian@hotmail.com

Именувайте файловете със заглавието на статията (или негов съкратен вариант), като във втория файл добавите anonym без да пишете името си в заглавието на файла!

Срокът за депозиране на текстовете се определя от Организационния комитет и се съобщава на всички участници в конференцията Изкуствоведски четения – Ново изкуство.

Етичните стандарти при публикуването са необходими, за да се гарантира високото качество на научните публикации, съхраняването на общественото доверие в научните изследвания и признаването на оригиналния принос в научната общност.
Изданието на Института за изследване на изкуствата, БАН, изпълнява задълженията си за защита на всички етапи на издателската дейност с най-голяма грижа и прилага високи етични стандарти и добри практики. То се ръководи и се съобразява изцяло с международните стандарти и указанията, установени от Committee on Publication Ethics (COPE), публикувани на сайт с адрес http://publicationethics.org/.

Принципи на редакторската етика

Редакторите организират издателския процес, като:

• носят изключителното право и отговорност при вземането на решения за публикуването или отхвърлянето на предоставените ръкописи;
• длъжни са да се ръководят от съзнанието, че публикуването на съответните трудове има характера на правен акт с голямо значение за учените и техните читатели;
• решенията за публикуване или отхвърляне на текстове се основават на оценките на рецензентите; на съобразяването с издателската политика на списанието; на спазването на правните изисквания по отношение на авторското право и плагиатството; запазват поверителност на личните данни;
• осигуряват комуникацията на участниците в процеса, като запазват личното им достойнство и гарантират уважително отношение към всеки от тях;
• гарантират оценяването на интелектуалното съдържание на ръкописите, независимо от расата, пола, сексуалната ориентация, религиозните убеждения, произхода, гражданството или политическите пристрастия на авторите;
• следят за спазването на високи академични стандарти и обективност при оценките;
• длъжни са да не разкриват информация по отношение на предоставените ръкописи, като спазват условията на приетата процедура за рецензиране;
• не трябва да използват за целите на собствената си изследователска работа непубликувани материали и научни тези, съдържащи се в предоставените ръкописи без изричното съгласие на авторите; членовете на редакционната колегия не трябва да участват в обсъждането на ръкописи, ако се намират в конфликт на интереси, произтичащи от конкурентност, сътрудничество и друг вид отношения с авторите или институциите, свързани с ръкописа;
• длъжни са да предприемат ответни мерки при възникнали оплаквания, претенции, несъгласия по отношение на предоставен ръкопис или публикация; мерките включват свързване с авторите на ръкописа или публикуваната статия и отговор на съответното оплакване; при необходимост може да се осъществи консултиране с компетентни институции и изследователски екипи; редакционната колегия взема отношение, като отхвърля или се съгласява с полученото оплакване, публикува бележка за корекция на съответния текст и други; всеки установен акт на неетично поведение по отношение на публикационната дейност трябва да се разглежда с дължимото внимание и сериозност дори и да бъде открит дълго време след излизането на публикацията;
• следят за постъпателното изпълнение на всички етапи от редакционния, рецензентския и издателския процес.

Рецензирането на статиите помага на редакционния екип при вземането на решения за тяхното публикуване, както и на авторите за усъвършенстване на техните ръкописи. В този смисъл рецензирането е съществен компонент на научната комуникация и гарантира научния характер на публикуваните текстове.

Всеки ръкопис се предава на двама външни рецензенти, чиято изследователска дейност е най-близо до темата на ръкописа. Те получават анонимно копие на ръкописа, който оценяват по критериите в рецензентската карта.
Всеки избран рецензент, който не се чувства достатъчно квалифициран, за да прецени научната стойност на предоставения му ръкопис, или не е в състояние да се справи навреме с възложената рецензия, е длъжен своевременно да информира редакционната колегия и да се откаже от рецензирането.
Ръкописите, получени за рецензиране, трябва да се разглеждат като поверителни документи и като документи с авторски права.

Рецензентите:

• връщат рецензентските карти, които да съдържат аргументирани и обективни оценки на ръкописите;
• се съгласяват да рецензират само ръкописи, за които имат познания по предмета, необходими за извършване на експертна оценка, и които могат да оценят своевременно;
• спазват поверителност и не разкриват никакви подробности за ръкописа или рецензията по време или след процеса на проверка освен за тези, които вече са публикувани от списанието;
• не използват информацията, получена по време на процеса на партньорска проверка за своя собствена или за полза на друго лице/организация, или за да поставят в неравностойно положение други лица/организации;
• са обективни и конструктивни в рецензиите си, като се въздържат от субективно отношение, враждебност или подстрекателство, и от клеветнически, или унизителни лични коментари;
• признават, че партньорската проверка е до голяма степен реципрочно усилие и се ангажират да извършат своя дял от проверката и то своевременно;
• предоставят на изданието лична и професионална информация, която точно и вярно представя техния опит;
• признават, че представянето под чужда самоличност по време на процеса на преглед се счита за сериозно нарушение;
• трябва да установят дали авторите коректно се позовават на използваните източници; длъжни са да уведомят редакционния екип за всеки случай на пропуснато цитиране, както и за подобие или припокриване на ръкописа с други известни на тях публикации;

не трябва да използват за целите на собствената си изследователска работа непубликувани материали и научни тези, съдържащи се в предоставените им ръкописи; те са длъжни да пазят конфиденциалност по отношение на поверителна информация или идеи, придобити в процеса на рецензиране, и да не ги използват за лични цели; не трябва да оценяват ръкописи при условие, че са в конфликт на интереси, произтичащ от конкурентност, сътрудничество и други отношения с всеки от авторите или институциите, свързани с ръкописа.

Авторите декларират, че предлагат за публикация напълно оригинални текстове, които не са публикувани в други издания и отстъпват авторското си право за публикация за срок от 5 години. Авторските текстове трябва точно да представят извършената изследователска работа по темата; да са посочени и обективно дискутирани нейните актуалност и научна значимост. Изходните данни, стоящи в основата на публикациите, трябва да са изложени коректно. Статиите трябва да съдържат достатъчно детайли и бележки за използвана литература, даващи възможност за коментар и репликиране на труда. Неетично и неприемливо е в статиите да се излагат и поддържат твърдения, които не почиват на научни аргументи и доказателства. Авторите следят  за спазването на принципите на социалната отговорност при провеждането на социологически и хуманитарни изследвания, като прилагат насоките на ЕК за Етика в социалните и хуманитарните науки. Те гарантират защитата на личните данни на участниците в проучванията, като изпълняват Регламент (ЕС) 2016/679 и българския Закон за защита на личните данни. Етично и коректно е авторите да изразяват признателност към всички чужди източници на данни, използвани в изследването, както и да посочват публикации от други автори, които са имали съществено влияние върху тяхната изследователска работа. Ако предложеният текст е резултат от екипни усилия, тогава авторът, който изпраща статията, трябва да гарантира, че всички съавтори с принос за концепцията, дизайна, изпълнението и интерпретацията на изследването са включени в статията, че са видели и одобрили окончателната ѝ версия и са се съгласили да я представят за публикуване. Информация, добита по частен път (разговори, кореспонденции и др.), е коректно да се използва след изричното съгласие на източника. За целите на възможна редакторска проверка авторите са длъжни да имат готовност за предоставяне на достъп до данните, въз основа на които е изготвен текстът. Авторите са длъжни да посочат в ръкописа всеки финансов или друг конфликт на интереси, който би могъл да се тълкува като оказване на влияние върху изводите и интерпретациите в текста. Открито трябва да бъдат обявени източниците на финансиране, с чиято подкрепа е подготвен текстът, ако съществуват такива. В случай, че авторите установят съществени грешки или неточности в предоставения ръкопис, трябва да информират редакционната колегия за тях и съвместно с нея да извършат необходимите корекции. Ако подобни грешки се установят от трети страни, задължение на авторите е да оттеглят ръкописа или да извършат необходимите поправки, като уверят редакционната колегия в коректността на текста. При събирането на данни авторите се ръководят от следните принципи:

• истинност – следи се за истинността на предоставените данни, като не се предлага манипулирано събиране на информация от мними или реални респонденти;
• минимизиране на данните – изискват се само най-необходимите данни за целите на изследването;
• анонимизиране – личните данни трябва да бъдат премахнати възможно най-бързо;
• информирано съгласие – уведомяване на участниците кой и с каква цел провежда изследването; информиране на участниците, че имат право да откажат участие без последствия; предотвратяване на потенциален психологически дискомфорт за участниците; осигуряване на писмено заявено съгласие за участие.

Трябва да се избягват следните недобросъвестни практики:

• измисляне и фалшифициране на данни (измислянето на данни означава, че изследователят, без да извърши никакво изследване, е измислил данните; фалшифицирането на данни е подмяната на данни, получени по време на експерименти);
• нарушение на принципите за събиране на данни и защитата на личната информация при провеждане на изследвания;
• плагиатство в научни текстове (плагиатство означава използване на идеи и произведения на други хора, копиране на текстове или техни фрагменти без посочване на източника, като се нарушават на правилата за цитиране);
• едновременно подаване на един и същ материали в няколко издания; в случай на повторно публикуване на един и същи текст в друго издание, е необходимо съгласието на автора и на издателя, публикувал текста за първи път; дублиране на публикация без одобрение накърнява репутацията на учения и на изданията;
• неспазване на авторските права на техните съавтори – ръководител или колеги (да се посочат всички, допринесли за изследването, включително студенти и лаборанти);
• фиктивно множествено авторство (ако статията е написана в съавторство, тогава всеки автор трябва да е свързан с процеса на подготовка на статията, да има научни интереси в тази област);
• в случай на нарушаване на авторската етика, статията може да бъде отхвърлена на всеки етап от подготовката ѝ за публикуване; ако след публикуването бъде установено нарушение, статиите се изтеглят едностранно с решение на редакционната колегия.

Пълният вариант на статиите съдържа:

• текст на български или английски език;
• N.B. Когато статията е на английски език, цялото съдържание (заглавия, абстракт, ключови думи, основен текст, резюме) е само на английски език.
• заглавия (основни и под илюстрации) – когато статията е на български език, заглавията са и на двата езика;
• име, фамилия и институция на автора и на двата езика при статия на български, придружени от първа бележка под линия, която включва кратка визитка на неговия академичен профил само на английски плюс имейл и ORCID номер.

  Пример за визитка, която да включва институция/месторабота на автора без съкращения, области на научни интереси, научни трудове и участия в научни организации:    DSc. Kamelia Nikolova is a Professor at the Institute of Art Studies, Bulgarian Academy of Sciences, head of the Theatre Studies Programme and Professor of History of European Theatre at the National Academy for Theatre and Film Arts, as well as a visiting lecturer at the National Academy of Fine Arts, New Bulgarian University and abroad. Her publications include ten books such as: The Other Name of Modern Theatre. Stage Director (1995); Expressionist Theatre and the Body Language (2000); Theatre on the Border of the 20^th and 21^st Centuries (2007); History of Bulgarian Theatre (2011, in co-authorship); Bulgarian Theatre after 1989 and New British Drama (2013, 2018); Theatre at the Turn of the 21^st Century (2015), European Theatre Directors (2021), several international collective volumes as A Lexicon of the CentralEastern European Interwar Theatre Avant-garde (2023) and The Routledge Companion to Contemporary European Theatre and Performance (2023), as well as a number of studies and articles published in over ten languages. Editor-in-chief of SCENArt, member of the editorial board of Homo Ludens magazine, member of the Honorary Advisory Board of Concept and deputy editor-in-chief of the Yearbook of NATFA and Art Studies Quarterly.

• абстракт, придружен от ключови думи (максимално 7 елемента, които не повтарят заглавието, на двата езика при български текст);

N. B. Обърнете внимание, че абстрактът е ясно и кратко (не по-малко от 400 и не повече от 600 печатни знака /вкл. интервалите/) представяне на основната тема, която авторът предстои да разгледа в статията. Пример за пълното оформяне на заглавие, име, институция, абстракт, ключови думи и резюме: Театър и архиви: по следите на един спектакъл Theatre and Archives: In the Footsteps of a Performance

Абстракт: Статията разглежда изключително важния въпрос за работата с театрални архиви при подготовката на театрални изследвания и при създаването на истории на театъра както в една отделна страна или област, така и в европейски и световен мащаб. Коментират се различни страни на този въпрос – проблеми при издирването, проучването и анализа на съхранени архивни документи; достоверност и обективност на реконструкцията на един спектакъл или на цялостен театрален контекст на базата на проучени архивни материали; изводи за продължаване на съществуващите архивни фондове и нови възможности и предизвикателства пред съхраняването на съвременните театрални артефакти във времето на дигиталните технологии. Специален фокус е анализът на състоянието на българските театрални архиви и предложенията за неговото осъвременяване.

Summary The paper discusses the all-important issue of using theatre archives in theatre studies research and for compiling theatre histories both in a single country or region, and on a European and global scale. Different aspects of the subject are touched upon: problems arising in the processes of locating, researching and analysing archival documents; credibility and objectivity of the reconstruction of a performance or an entire theatrical context based on archival materials; implications for the extension of existing archival holdings and new opportunities and challenges faced by the practice of preservation of contemporary theatre artefacts. The nexus of the article is the process of reconstructing a performance based on existing archival documents, found and analysed by the researcher. These are: photographs, video recordings, working copies of the play/ theatre text/post-dramatic verbal material, the director’s and scenographer’s notes and sketches, press reviews. Theoretical study is supplemented by the presentation of specific “cases” of research and reconstruction of particularly significant performances for the history of the Bulgarian stage. A special focus is the analysis of the actual situation of Bulgarian theatre archives and ideas for its improvement and modernization.

• основният текст на статията трябва да е оформен според изискванията за авторите, посочени по-долу;
• резюмето е само на английски език и се позиционира накрая на статията след Библиографията.

N. B. Обърнете внимание, че резюмето представлява текст, различен от абстракта, с дължина не по-малко от 600 и не повече от 1000 печатни знака.

• Обем на статиите – до 18 000 печатни знака (10 страници), включително абстракт, резюме, ключови думи, бележки под линия, библиография и филмография (ако е приложена), приложения;
• Статиите се приемат в електронен вид във формат doc/docx;
• Шрифт: за кирилица и латиница – Times New Roman, font size – 12 pt;
• Илюстрации: до 10 (десет) в jpg или tif format (при минимална резолюция 300-600 dpi). Илюстрациите се прикачват като отделни файлове. Задължително е описването им на български и на английски език в отделно приложен списък, което включва и информация за това откъде е взето съответното изображение – издание, интернет (с посочен линк), личен или обществен архив и пр. Ако желаят, авторите могат да укажат точното място на илюстрациите в текста, като напишат номера им в кръгли скоби (Ил.1)

Пример:
През 1926 г. Михаил Кац се преселва в Стокхолм и открива собствено ателие, в което води курс по скулптура и рисуване. От този период е и известният му Работник – мъжки торс от гранит със силно изразени мускули и чук в ръката, който и днес може да се види на пл. Индустрия (Ил. 1).

В списъка, приложен към изображенията, заглавието на илюстрацията е:
1. Михаил Кац. Гранитен паметник Работник, Стокхолм, Швеция, поставен в градинка, преди монтирането му на пиедестал на пл. Индустрия (ЦДА, ф. 945, оп. 1, а.е. 103)/Michail Katz. Worker, granite, Stockholm, Sweden, placed in a garden before being installed on a pedestal on Industry Square (CSA, f. 945, inv. no. 1, a.u. 103)
N.B. Обърнете внимание, че заглавията на произведения, имената на зали, улици и пр. в описанията към илюстрациите са в курсив, а не в кавички (и на български, и на английски език). При заглавията на илюстрациите не се поставя точка.

• Заглавия на книги, списания, вестници, постановки, спектакли, филми, произведения на изкуството, имена на улици и пр., се посочват в текста без кавички – в курсив.
• Не бива да се допускат преноси при заглавия, подзаглавия и ключови думи.
• В статиите на български език се използват българските кавички (от типа: „……….“). В статиите на английски език – се използват кавички от типа “……….”.
• Вековете се изписват с римски цифри (напр. ХІХ в.) на български език и с арабски цифри в статиите на английски език, например: 17^th, 18^th century. Допуска се и изписване с думи ‘… in the seventeenth century…’, ‘… during the eighteenth century…’, 17^th–18^th centuries (cc.), 21^st  century, of the mid-17^th century.
• Допустимо е използването на курсив (italic) и получер (bold) за различни степени на смислово акцентиране; да се избягва подчертаване (underlinе), вкл. и при електронни адреси.
• При статия на български език и цитиране на имена на световноизвестни институции, брандове и т.н., се запазва оригиналното им заглавие.
• Разграничаване на късо и дълго тире. Късото (-) се използва при полуслято писане, двойни имена (Кл. Леви-Строс) или изрази (Захари-Стояновите „Записки“; ‘историко-географски контекст’ и др.); дългото тире е и при двоен брой на списание (№ 3–4), както и при определяне на страниците (56–78). За обозначаване на отношения от типа: ‘ХІХ–ХХ в.’ или ‘1879–1958’ се използва също дълго тире

(–) без интервали от двете страни.
N.B. Дълго тире с интервали се използва при противопоставяне  и отношение: (‘черно – бяло’; ‘родно – чуждо’); докато късо без интервали – при сложно прилагателно (‘черно-бяло’).

• Моля, обърнете внимание на слятото и полуслято писане на сложни думи (в равнопоставена и подчинена позиция) и разделното писане на съставни думи (които се употребяват като самостоятелни думи). Например: съществителни имена – тригодишнина, 50-годишнина, трийсет и пет годишнина; уебстраница, интернет страница, балетмайстор, кинокритика, радиопредаване, имейл адрес,  видео клип, етно музика; прилагателни имена – осемгодишен, световноизвестен, аудио-визуален, научнопопулярен, научноизследователски, научнофантастичен, научно-технически, научно-художествен; сложните наречия се пишат слято – вдясно, вляво, досега, доскоро, от ляво надясно, от горе надолу)…

• Цитатите в основния текст и на български, и на английски език да са само в кавички.

Пропусната част от цитат се отбелязва с многоточие в квадратни скоби […]. Ако е пропуснато началото на цитата, многоточието на се огражда в скоби:
Пример: 
Тъжно предчувствие се долавя в самотния глас, „висок […] и треперещ“, който се понася над смълчаното поле.
Стихове, оформени като самостоятелен абзац, не се ограждат с кавички. Когато са разположени в основния текст се ограждат с кавички и се отделят един от друг с наклонена черта и интервали от двете страни: Според евангелската притча за сеяча: „И семето чудно падаше в сърцата / и бързо растеше за жътва богата“. Когато авторовият текст и цитатът завършват с един и същи знак, той се пише след затварящите кавички: Яворов пише: „Ще легна при моята мила Лора“.
Когато завършващите пунктуационни знаци са различни, се пишат и двата – съответно пред и след кавичките: Равносметката на моя живот: „Какъв бях и какъв станах!“. При цитат, който не е част от авторово изречение, знакът за край на изречението се пише пред кавичките: „Защото все пак ти си един голям магесник и аз те обичам повече, отколкото ни трябва и на тебе, и на мене.“ Така завършва едно от писмата на Яворов.

• Бележките към текста трябва да са под линия на съответната страница, автоматично въведени с цифров индекс (Insert – Reference – Footnote). Индексът в текста се пише винаги пред знаците: точка, запетая, точка и запетая, двоеточие, тире (¹⁹. , ; : –) и след знаците: въпросителна, удивителна, кавички (! ? „“ ¹⁹).

                  Художникът е роден в Мехомия¹.
                  Никола², Стоян³ и Иван⁴ получават музикалното си образование във Виена.

• За номер на брой се използва знак № за български текст и No. за латиница. Не се използват съкращенията кн. и бр.
• Допустимо е използването на общоприетите съкращения на класически творби, основни многотомни издания и др.

При цитирането на източниците и техните автори библиографската отпратка трябва да е вътре в основния текст, в кръгли скоби, с фамилия на автора (транслитерирана на латиница, ако източникът е на български език), година на изданието, двоеточие, страница: (Popov 1993: 287).

Пример: Тракийският орфизъм не „е идеалистическа философия“, а „начин на мислене и светогледна система“ (Popov 1993: 287).

Желателно е при транслитерацията личните имена да се прилагат според установеното им в публикации изписване на латиница, а не според автоматичното им транслитериране.

Ако се цитира сборник, се изписва фамилията на редактора/съставителя и годината на изданието и страницата: (Dimitrova [Ed.] 1998: 56).
Ако изданието няма автор, се пише заглавието (транслитерирано, ако е на кирилица) вместо автора: (Tehnicheski narachnik 1998: 56).

Не се използват латинските елементи Ibidem, op. cit. – всяка цитирана позиция трябва да бъде описана отделно. Името на автора/авторката може да бъде пропуснато, ако вече е споменато в предходното изречение, напр. „Както казва Наталия Тачева (1979: 45), в поемата няма…“. При изброяване на повече източници те трябва да бъдат подредени в хронологичен ред, напр. (Jaroszewicz 1966a: 65–68; Ihnatowicz 1996: 13–21; Wolański 2011: 234).
Инициалът на името на автора/авторката се използва само в случаи, когато се цитират текстове, които са публикувани в една и съща година на автори/авторки с една и съща фамилия, напр.

(B. Ivanov 2002: 76)
(V. Ivanov 2002: 293)

Не се допуска цитиране на архивни единици в текста. Те се отбелязват в бележка под линия, преведени:
45 CSA, f. 945, inv. no. 1, a. u. 7.

Пълната информация се отбелязва накрая на статията в Библиография/Извори:
CSA, f. 945: Централен държавен архив, фонд 945 – Михаил Яковлевич Кац [Central State Archives, fond 945 – Mihail Yakovlevich Katz].

Не се допуска цитиране на интернет линкове директно в текста или под линия. Цитирането на източниците от интернет става в кръгли скоби в текста, като се изписва част от наличната информация – институция, заглавие, фамилията на автора (на латиница или транслитерирана), годината на публикацията (ако тази информация е известна) и страницата (ако е упомената): (Strause 2018: 5). Пълната информация, заедно с линковете, се разгръща накрая в Библиография/Интернет източници.

В края на текста трябва да бъдат посочени всички цитирани автори и заглавия в азбучен ред (според латинската азбука, с транслитерираните фамилии на авторите).
N.B. Използвайте различни списъци за извори, литература и интернет.
Имайте предвид, че имената, изписани на кирилица, трябва да се транслитерират на латиница. Името на автора/авторите се изписва само на латиница. Ако статията включва цитиране на заглавие на кирилица, то се изписва в оригинал, но трябва и да се транслитерира на латиница в квадратни скоби [ ]:

Bratanova (2015): Bratanova, Bogdalina. Приложна графика и символизъм в България [Prilozhna grafika i simvoвizam v Balgaria]. Sofia.
За транслитериране от български и руски вж.: http://2cyr.com/?7
За транслитериране на сръбска и македонска кирилица вж.: http://www.lexilogos.com/keyboard/serbian_conversion.htm
Моля, обърнете внимание, че всички имена на гръцки трябва да бъдат транслитерирани на латиница.  

Пример: Kalogeropoulos 1926: Kalogeropoulos, Nikolaos. Μεταβυζαντινή και νεοελληνική τέχνη. Athens.
За транслитериране от гръцки вж.: https://transliteration.nlg.gr/Arxiki.html?lang=en
В случай че става дума за български превод на съчинение, чийто оригинал е на език, който се изписва с латински букви, името на автора и на произведението се
посочват в оригинал, а не се транслитерират:
Wajda (2010): Wajda, Andrzej. Киното и останалия свят [Kino i reszta świata]. Sofia. (Обикновено името на автора в оригинал и оригиналното заглавие се намират в издателското каре).
N.B. При разгръщане на цитирането в библиографията не се посочва издателство (за книги, албуми и сборници) и място на издаване (за периодика).
Библиографията се разделя на извори, литература и интернет източници.
Извори:
В този списък се подреждат използваните материали от обществени или частни архиви, интервюта, документи, албуми, каталози и пр., които в текста са цитирани под линия. Задължително е разгъването на абревиатурата и транслитерирането ѝ в квадратни скоби:
NBKM, BHA, f. 129: Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий, Български исторически архив, фонд 129 – Тефтер на Бончо Димитров [National Library SS. Cyril and Methodius, Bulgarian Historical Archive, fond 129 – Tefter na Boncho Dimitrov].
Литература:
В този списък се подреждат по азбучен ред (според латинската азбука, с транслитерираните фамилии на авторите) използваните монографии, статии и сборници.
Описването на всеки източник завършва с точка.
Книга на латиница: Parkinson (1996): Parkinson, David. History of Film. New York. Вътре в текста се цитира като: (Parkinson 1996: 44).
Книга на кирилица (с транслитерация): Dafinov (2006): Dafinov, Zdravko. Приятелства и съперничества между българските поети, писатели и критици. Документална хроника 1845–1945 [Priyatelstva i sapernichestva mezhdu balgarskite poeti, pisateli ikrititsi. Dokumentalna hronika 1845–1945]. Sofia. Вътре в текста се изписва само: (Dafinov 2006: 65).
Книга с повече автори: Cleland, Davies, Llewellyn-Jones (2007): Cleland, Liza; Glenys Davies; Lloyd Llewellyn-Jones. Greek and Roman Dress from A to Z. London, New York. В текста се цитира: (Cleland, Davies, Llewellyn-Jones 2007: 253–254).
Когато авторът има повече публикации в една година: Grimm (1946a): Grimm, Jacob; Wilhelm. Седемте козлета. Преразказана от Елисавета Консулова-Вазова [Sedemte kozleta. Prerazkazana ot Elisaveta Konsulova-Vazova]. Sofia. Grimm (1946b): Grimm, Jacob; Wilhelm. Спящата принцеса. Преразказана от Ценко Цветанов [Spyashtata printsesa. Prerazkazana ot Tsenko Tsvetanov]. Sofia. В текста се цитират: (Grimm 1946a: 6) и (Grimm 1946b: 12).
Статии в сборници: Slavova (2015): Slavova, Liubka. Кой се страхува от котарака? [Koi se strahuva ot kotaraka?] – В: Годишник на департамент „Романистика и германистика“. Юбилейно издание в чест на доц. д-р Ани Леви. Съст. Мария Спасова. [Godishnik na departament „Romanistika i germanistika“. Yubileyno izdanie v chest na dots. d-r Ani Levi. Sast. Maria Spasova.], Sofia, 399–407. В текста се цитира: (Slavova 2015: 399–407 или конкретна страница).
N. B. При цитиране на статия в сборник, след заглавието се изписва „– В:“, а при източниците на латиница „– In:“, като не се използва курсив.
Само сборници: Spasova [Ed.] 2015: Spasova, Maria.  Годишник на департамент „Романистика и германистика“. Юбилейно издание в чест на доц. д-р Ани Леви. Съст. Мария Спасова. [Godishnik na departament „Romanistika i germanistika“. Yubileyno izdanie v chest na dots. d-r Ani Levi. Sast. Maria Spasova.], Sofia. В текста се цитира: (Spasova [Ed.] 2015)
При многотомни издания номерът на тома се изписва, напр. „Т. 4“ (на кирилица и на латиница).
Popov (1939): Popov, Ivan. Миналото на българския театър. Спомени и документи. T. 1 [Minaloto na balgarskiyat teatar. Spomeni i dokumenti. T. 1]. Sofia.
Tsigaridas (1998): Tsigaridas, Efthtimios. Portable Icons. – In: The Holy and Great Monastery of Vatopaidi. Tradition – History – Art. T. 2. Mount Athos, 349–417.
Списания и вестници: Penev (1907): Penev, Boyan. Литературата около „Българан“ [Literaturata okolo „Balgaran“]. – Мисъл [Misal], № 1, 58–72. В текста: (Penev 1907: 58–72 или конкретна страница). При цитиране на периодично издание (вестник или списание), то се въвежда с дълго тире „–“, като не се използва курсив.
При периодичните издания номерът на тома се изписва по изключение, с арабска цифра преди номера на броя.
N.B. Ако списанието има английски вариант на заглавието, се посочва то, като българското не се транслитерира (например изписва се Art Studies Quarterly, а не Problemi na izkustvoto).
Интернет източници:
При цитиране на източници от интернет се указват (ако информацията е налична): автор, заглавие, издание, брой или дата на публикуване, интернет адрес (линк) и датата на посещение на сайта: Strause (2018): Strause, Jackie. ‘Black Mirror’ Interactive Film: Inside the 2-Year Journey of ‘Bandersnatch’. –The Hollywood Reporter, December 28, 2018. Available at: https://www.hollywoodreporter.com/live-feed/black-mirror-bandersnatch-netflixs-interactive-film-explained-1171486 [Accessed 22 July 2021]. В текста се цитира като: (Strause 2018: и съответната страница, ако е отбелязана).
Ruseva (2017): Ruseva, Maria. Модернизъм и постмодернизъм. Мистика и мистификация. – Култура, 21 април 2017 [Modernizam i postmodernizam. Mistika i mistifikatsiya. – Kultura, 21 April 2017]. Available at: http://www.kultura.bg/bg/article/view/25978 [Accessed 24 April 2021]. В текста се цитира като: (Ruseva 2017: и съответната страница, ако е отбелязана).

Анонимният вариант на текста трябва да се депозира отделно. В него не бива да е упоменато името на автора, нито да присъства информация за академичния му профил. Анонимният вариант се предоставя на външни експерти за безпристрастно рецензиране. Моля уверете се, че:

• не сте посочили името си под заглавието на статията;
• използвате безлична форма, когато се позовавате на предишни свои публикации, например ‘… както вече беше споменато’, (Anonymous 2009);
• илюстрациите и информацията към тях не съдържат податки за идентификация на вашата професионална принадлежност/ месторабота;
• не споменавате финансиращи изследването ви институции;
• не сте изказали благодарности към колеги и институции;

не сте използвали в имената на файловете информация, която би могла да разкрие вашата самоличност.