Международна конференция
Изкуствоведски четения – Ново изкуство, ИИИзк – БАН, София
УКАЗАНИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА ТЕКСТОВЕТЕ ЗА ПУБЛИКАЦИЯ
Поредицата Изкуствоведски четения – Ново изкуство подлежи на рефериране в Web of Science (WoS) и е съобразена със строгите изисквания, които се отнасят до индексирането на годишни тематични рецензирани издания, част от международна наукометрична база данни.
Международният организационен комитет и Международният надзорен съвет на Изкуствоведски четения извършват подбор и оценка на получените текстове въз основа на общите изисквания и темата на форума. Одобрените за публикуване статии подлежат на двойно анонимно рецензиране.
Текстовете трябва да бъдат депозирани в два варианта – пълен и анонимен. Задължително е да бъдат съпроводени от попълнена Декларация за временно преотстъпване на авторските права, която можете да намерите тук: Декларация-за-временно-преотстъпване-на-авторско-право-от-страна-на-автор-за-Сборник
ФОРМАТ НА ПЪЛНИЯ ВАРИАНТ
Пълният вариант на текстовете трябва да съдържа:
– заглавие на статията (на български и на английски език);
– име и фамилия на автора (на български и на английски език), придружено от първа бележка под линия, която включва кратко представяне на неговия академичен профил на английски език и E–mail:
1 Dr. Nadezhda Marinchevska is a Professor at the Institute of Art Studies, Bulgarian Academy of Sciences. She was a long-term lecturer at the National Academy for Theatre and Film Arts and the New Bulgarian University. Research areas: film studies and animation. Author of the books: Bulgarian Animation 1915–1995 (2001); Frames of Imagination. Aesthetics of Animation Techniques (2005) and Animation Hybrids (2015). Awards: The Union of Bulgarian Filmmakers’ Award for Film Theory (2006) and the Bulgarian Film Academy’s Award for Film Criticism (2014).
E-mail: nadiamarin@abv.bg
– институция/месторабота на автора без съкращения (на български и на английски език);
– абстракт и до седем ключови думи (които не повтарят заглавието) на български език и на английски език;
N.B. Обърнете внимание, че абстрактът е ясно и кратко (не по–малко от 400 и не повече от 600 печатни знака) представяне на основната тема, която авторът предстои да разгледа в статията.
– текст на статията, оформен според изискванията на редакцията, посочени по-долу;
– резюме на английски език.
N.B. Обърнете внимание, че резюмето представлява текст, различен от абстракта, с дължина не по–малко от 600 и не повече от 1000 печатни знака.
1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
- Обем на статиите – до 18 000 печатни знака (10 страници), включително абстракт, резюме, ключови думи, бележки под линия, библиография и филмография (ако е приложена), приложения;
- Статиите се приемат в електронен вид във формат doc/docx;
- Шрифт: за кирилица и латиница – Times New Roman, font size – 12 pt;
-
Илюстрации: до 10 (десет) в jpg или tif format (при минимална резолюция 300-600 dpi). Илюстрациите се прикачват като отделни файлове. Задължително е описването им на български и на английски език в отделно приложен списък, което включва и информация за това откъде е взето съответното изображение – издание, интернет (с посочен линк), личен или обществен архив и пр. Ако желаят, авторите могат да укажат точното място на илюстрациите в текста, като напишат номера им в кръгли скоби (Ил.1):
През 1926 г. Михаил Кац се преселва в Стокхолм и открива собствено ателие, в което води курс по скулптура и рисуване. От този период е и известният му Работник – мъжки торс от гранит със силно изразени мускули и чук в ръката, който и днес може да се види на пл. Индустрия (Ил. 1).
В списъка, приложен към изображенията, илюстрацията е описана като:
1. Михаил Кац. Гранитен паметник Работник, Стокхолм, Швеция, поставен в градинка, преди монтирането му на пиедестал на пл. Индустрия (ЦДА, ф. 945, оп. 1, а.е. 103)
Michail Katz. Worker, granite, Stockholm, Sweden, placed in a garden before being installed on a pedestal on Industry Square (CSA, f. 945, inv. no. 1, a.u. 103)
След описанията на илюстрациите не се поставя точка.
N.B. При статии на английски език, надписът под илюстрациите е само на английски.
2. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТОВЕТЕ
- Заглавия на книги, списания, вестници, постановки, спектакли, филми, произведения на изкуството и пр., се посочват в текста без кавички – в курсив.
- Не бива да се допускат преноси при заглавия, подзаглавия и ключови думи.
- В статиите на български език се използват българските кавички (от типа: „……….“). В статиите на английски език – се използват кавички от типа “……….”.
- Вековете се изписват с римски цифри (напр. ХІХ в.) на български език и с арабски цифри в статиите на английски език, например: 17th, 18th century. Допуска се и изписване с думи ‘… in the seventeenth century…’, ‘… during the eighteenth century…’, 17th–18th centuries (cc.), 21st century, of the mid-17th century.
- Допустимо е използването на курсив (italic) и получер (bold) за различни степени на смислово акцентиране; да се избягва подчертаване (underlinе), вкл. и при електронни адреси.
- При статия на български език и цитиране на имена на световноизвестни институции, брандове и т.н., се запазва оригиналното им заглавие.
- Разграничаване на късо и дълго тире. Късото (-) се използва при двойни имена (Кл. Леви-Строс) или изрази (Захари-Стояновите „Записки“; ‘историко-географски контекст’ и др.) и при двоен брой на списание (№ 3-4), както и при определяне на страниците (56-78). За обозначаване на отношения от типа: ‘ХІХ–ХХ в.’ или ‘1879–1958’ се използва дълго тире (–) без интервали от двете страни.
N.B. Дълго тире с интервали се използва при противопоставяне и отношение: (‘черно – бяло’; ‘родно – чуждо’); докато късо без интервали – при сложно прилагателно (‘черно-бяло’).
- Моля, обърнете внимание на слятото и полуслято писане на сложни думи (в равнопоставена и подчинена позиция) и разделното писане на съставни думи (които се употребяват като самостоятелни думи). Например: съществителни имена – тригодишнина, 50-годишнина, трийсет и пет годишнина; уебстраница, интернет страница, балетмайстор, кинокритика, радиопредаване, имейл адрес, видео клип, етно музика; прилагателни имена – осемгодишен, световноизвестен, аудио-визуален, научнопопулярен, научноизследователски, научнофантастичен, научно-технически, научно-художествен; сложните наречия се пишат слято – вдясно, вляво, досега, доскоро, от ляво надясно, от горе надолу)…
- Цитатите в основния текст може да са в кавички или в курсив.
Пропусната част от цитат се отбелязва с многоточие в квадратни скоби. Ако е пропуснато началото на цитата, многоточието на се огражда в скоби:
Тъжно предчувствие се долавя в самотния глас, „висок […] и треперещ“, който се понася над смълчаното поле.
Стихове, оформени като самостоятелен абзац, не се ограждат с кавички. Когато са разположени в основния текст се ограждат с кавички и се отделят един от друг с наклонена черта и интервали от двете страни, например:
Според евангелската притча за сеяча: „И семето чудно падаше в сърцата / и бързо растеше за жътва богата“.
Когато авторовият текст и цитатът завършват с един и същи знак, той се пише след затварящите кавички:
Яворов пише: „Ще легна при моята мила Лора“.
Когато завършващите пунктуационни знаци са различни, се пишат и двата – съответно пред и след кавичките:
Равносметката на моя живот: „Какъв бях и какъв станах!“.
При цитат, който не е част от авторово изречение, знакът за край на изречението се пише пред кавичките:
„Защото все пак ти си един голям магесник и аз те обичам повече, отколкото ни трябва и на тебе, и на мене.“ Така завършва едно от писмата на Яворов.
- Бележките към текста трябва да са под линия на съответната страница, автоматично въведени с цифров индекс (Insert – Reference – Footnote). Индексът в текста се пише винаги пред знаците: точка, запетая, точка и запетая, двоеточие, тире (19. , ; : –) и след знаците: въпросителна, удивителна, кавички (! ? „“ 19).
Художникът е роден в Мехомия1.
Никола2, Стоян3 и Иван4 получават музикалното си образование във
Виена.
- За номер на брой се използва знак №, като не се използват съкращенията кн. и бр.
- Допустимо е използването на общоприетите съкращения на класически творби, основни многотомни издания и др.
3. ЦИТИРАНЕ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ
- При цитирането на източниците и техните автори библиографската отпратка трябва да е вътре в основния текст, в кръгли скоби, с фамилия на автора (транслитерирана на латиница, ако източникът е на български език), година на изданието, двоеточие, страница: (Popov 1993: 287).
Тракийският орфизъм не „е идеалистическа философия“, а „начин на мислене и светогледна система“ (Popov 1993: 287).
- Ако се цитира сборник се изписва фамилията на редактора/съставителя и годината на изданието и страницата: (Dimitrova, Ed. 1998: 56).
- Ако изданието няма автор се пише заглавието (транслитерирано, ако е на кирилица) вместо автора: (Tehnicheski narachnik 1998: 56).
- Не се допуска цитиране на архивни единици в текста. Те се отбелязват в бележка под черта, преведени:
45 CSA, f. 945, inv. no. 1, a. u. 7.
Пълната информация се отбелязва накрая на статията в Библиография/Извори:
CSA, f. 945: Централен държавен архив, фонд 945 – Михаил Яковлевич Кац [Central State Archives, fond 945 – Mihail Yakovlevich Katz].
- Не се допуска цитиране на интернет линкове директно в текста. Цитирането на източниците от интернет става в кръгли скоби в текста, като се изписва фамилията на автора (на латински или транслитерирана), годината на публикацията (ако тази информация е известна) и страницата (ако е упомената): (Strause 2018: 5).
Линковете се посочват накрая на статията в Библиография/Интернет източници.
4. БИБЛИОГРАФИЯ
- В края на текста трябва да бъдат посочени всички цитирани автори и заглавия в азбучен ред.
N. B. Използвайте различни списъци за извори, литература и интернет.
- Имайте предвид, че имената, изписани на кирилица, трябва да се транслитерират на латиница. Името на автора/авторите се изписва само на латиница. Ако статията включва цитиране на заглавие на кирилица, то се изписва в оригинал, но трябва и да се транслитерира на латиница в квадратни скоби [ ]:
Bratanova (2015): Bratanova, Bogralina. Приложна графика и символизъм в България [Prilozhna grafika i simvorizam v Balgaria]. Sofia.
За транслитерация използвайте този линк:
http://2cyr.com/?7
- В случай, че става дума за български превод на съчинение, чийто оригинал е на език, който се изписва с латински букви, името на автора и на произведението се посочват в оригинал, а не се транслитерират:
Wajda (2010): Wajda, Andrzej. Киното и останалия свят [Kino i reszta świata]. Sofia.
(Обикновено името на автора в оригинал и оригиналното заглавие се намират в издателското каре).
Библиографията се разделя на извори, литература и интернет източници.
- Извори
В този списък се подреждат използваните материали от обществени или частни архиви, интервюта, документи, албуми, каталози и пр., които в текста са цитирани под черта. Задължително е „разгъването“ на абревиатурата и транслитерирането в квадратни скоби:
NLKM, BHA, f. 129: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Български исторически архив, фонд 129 – Тефтер на Бончо Димитров [National Library “SS. Cyril and Methodius”, Bulgarian Historical Archive, fond 129 – Tefter na Boncho Dimitrov].
- Литература
В този списък се подреждат (по фамилиите на авторите) използваните монографии, статии и сборници.
Книга на латиница:
Parkinson (1996): Parkinson, David. History of Film. New York.
Вътре в текста се цитира като: (Parkinson 1996: 44).
Книга на кирилица (с транслитерация):
Dafinov (2006): Dafinov, Zdravko. Приятелства и съперничества между българските поети, писатели и критици. Документална хроника 1845–1945 [Priyatelstva i sapernichestva mezhdu balgarskite poeti, pisateli i krititsi. Dokumentalna hronika 1845–1945]. Sofia.
Вътре в текста се изписва само: (Dafinov 2006: 65).
Книга с повече автори:
Cleland, Davies, Llewellyn-Jones (2007): Cleland, Liza; Glenys Davies; Lloyd Llewellyn-Jones. Greek and Roman Dress from A to Z. London, New York.
В текста се цитира: (Cleland, Davies, Llewellyn-Jones 2007: 253-254).
Когато авторът има повече публикации в една година:
Grimm (1946a): Grimm, Jacob; Wilhelm. Седемте козлета. Преразказана от Елисавета Консулова Вазова [Sedemte kozleta. Prerazkazana ot Elisaveta Konsulova-Vazova]. Sofia.
Grimm (1946b): Grimm, Jacob; Wilhelm. Спящата принцеса. Преразказана от Ценко Цветанов [Spyashtata printsesa. Prerazkazana ot Tsenko Tsvetanov]. Sofia.
В текста се цитират: (Grimm 1946а: 6) и (Grimm 1946b: 12).
Сборници:
Slavova (2015): Slavova, Liubka. Кой се страхува от котарака? [Koi se strahuva ot kotaraka?] – В: Годишник на департамент „Романистика и германистика“. Юбилейно изднаие в част на доц. д-р Ани Леви. Съст. Мария Спасова. [Godishnik na departament „Romanistika i germanistika“. Yubileyno izdnaie v chast na dots. d-r Ani Levi. Sast. Maria Spasova.], Sofia, 399-407.
В текста се цитира: (Slavova 2015: 399-407 или конкретна страница).
N. B. При цитиране на статия в сборник, след заглавието се изписва „– В:“, а при източниците на латиница „– In:“, като не се използа курсив.
Списания и вестници:
Penev (1907): Penev, Boyan. Литературата около „Българан“ [Literaturata okolo „Balgaran“]. – Мисъл [Misal], № 1, 58-72.
В текста: (Penev 1907: 58-72 или конкретна страница).
При цитиране на периодично издание (вестник или списание), то се въвежда с дълго тире „–“, като не се използва курсив.
N.B. Ако списанието има английски вариант на заглавието, се посочва то, като българското не се транслитерира (например изписва се Art Studies Quarterly, а не Problemi na izkustvoto).
-
Интернет източници:
При цитиране на източници от интернет се указват (ако информацията е налична): автор, заглавие, издание, брой или дата на публикуване, интернет адрес (линк) и датата на посещение на сайта:
Strause (2018): Strause, Jackie. 'Black Mirror' Interactive Film: Inside the 2-Year Journey of 'Bandersnatch'. – The Hollywood Reporter, December 28, 2018. Available at: https://www.hollywoodreporter.com/live-feed/black-mirror-bandersnatch-netflixs-interactive-film-explained-1171486 [Accessed 22 July 2021]
В текста се цитира като: (Strause 2018: и съответната страница, ако е отбелязана).
Ruseva (2017): Ruseva, Maria. Модернизъм и постмодернизъм. Мистика и мистификация. – Култура, 21 април 2017 [Modernizam i postmodernizam. Mistika i mistifikatsiya. – Kultura, 21 April 2017]. Available at: http://www.kultura.bg/bg/article/view/25978 [Accessed 24 April 2021]
В текста се цитира като: (Ruseva 2017: и съответната страница, ако е отбелязана).
ФОРМАТ НА АНОНИМНИЯ ВАРИАНТ
Анонимният вариант на текста трябва да се депозира отделно. В него не бива да е упоменато името на автора, нито да присъства информация за академичния му профил. Анонимният вариант се предоставя на външни експерти за безпристрастно рецензиране. Моля уверете се, че:
- не сте посочили името си под заглавието на статията;
- използвате безлична форма, когато се позовавате на предишни свои публикации, например ‘… както вече беше споменато’, (Anonymous 2009);
- илюстрациите и информацията към тях не съдържат податки за идентификация на вашата професионална принадлежност/ месторабота;
- не споменавате финансиращи изследването ви институции;
- не сте изказали благодарности към колеги и институции;
- не сте използвали в имената на файловете информация, която би могла да разкрие вашата самоличност.
Моля, изпращайте и двата варианта на доклада си (пълен и анонимен) на следните имейли:
Изобразителни изкуства: katigad@yahoo.com
Музика: vdimov.fjmc@gmail.com
Театър: kamelian@hotmail.com
Екранни изкуства: dstatulov@abv.bg
Всички статии да бъдат изпращани с копие до: info.artplatform@gmail.com
Срокът за депозиране на докладите се определя от Международния организационен комитет и се съобщава на всички участници в конференцията Изкуствоведски четения – Ново изкуство.
Именувайте файловете със заглавието на статията (или негов съкратен вариант), като във втория файл добавите anonym. Не пишете името си в заглавието на файла!
Пример:
Двата варианта на статията The Stage Director in the Last Two Decades and his/her Transformations могат да бъдат озаглавени:
The Stage Director in
The Stage Director in-anonym
Файловете с илюстрации трябва да се озаглавят като:
The Stage Director in-Photo-1,
The Stage Director in-Photo-2, etc.
