Изисквания към авторите

Модул "Ново изкуство"

Том на международната конференция
Изкуствоведски четения Ново изкуство, ИИИзк БАН, София

УКАЗАНИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА ТЕКСТОВЕТЕ ЗА ПУБЛИКАЦИЯ
 
Поредицата Изкуствоведски четения Ново изкуство  подлежи на рефериране в Web of Science (WoS) и е съобразена със строгите изисквания, които се отнасят до индексирането на годишни тематични рецензирани издания, част от международна наукометрична база данни.
 
Международният организационен комитет и Международният надзорен съвет на Изкуствоведски четения извършват подбор и оценка на получените текстове въз основа на общите изисквания и темата на форума. Одобрените за публикуване статии подлежат на двойно анонимно рецензиране.

 
Текстовете трябва да бъдат депозирани в два варианта – пълен и анонимен. Задължително е да бъдат съпроводени от попълнена Декларация за временно преотстъпване на авторските права, която можете да намерите тук: Декларация-за-временно-преотстъпване-на-авторско-право-от-страна-на-автор-за-Сборник

  
ФОРМАТ НА ПЪЛНИЯ ВАРИАНТ
Пълният вариант на текстовете трябва да съдържа:
 
заглавие на статията (на български и на английски език);
име и фамилия на автора (на български и на английски език), придружено от първа бележка под линия, която включва кратко представяне на неговия академичен профил на английски език и Email:
 
1 Dr. Nadezhda Marinchevska is a Professor at the Institute of Art Studies, Bulgarian Academy of Sciences. She was a long-term lecturer at the National Academy for Theatre and Film Arts and the New Bulgarian University. Research areas: film studies and animation. Author of the books: Bulgarian Animation 1915–1995 (2001); Frames of Imagination. Aesthetics of Animation Techniques (2005) and Animation Hybrids (2015). Awards: The Union of Bulgarian Filmmakers’ Award for Film Theory (2006) and the Bulgarian Film Academy’s Award for Film Criticism (2014).
                                                                                                                                                                                                                           E-mail: nadiamarin@abv.bg
 
институция/месторабота на автора без съкращения (на български и на английски език);
абстракт и до седем ключови думи (които не повтарят заглавието) на български език и на английски език;
 
N. B. Обърнете внимание, че абстрактът е ясно и кратко (не помалко от 400 и не повече от 600 печатни знака) представяне на основната тема, която авторът предстои да разгледа в статията.
 
текст на статията, оформен според изискванията на редакцията, посочени по-долу; 
резюме на английски език.
 
N. B. Обърнете внимание, че резюмето представлява текст, различен от абстракта, с дължина не помалко от 600 и не повече от 1000 печатни знака.

1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

  • Обем на статиите – до 18 000 печатни знака (10 страници), включително абстракт, резюме, ключови думи, бележки под линия, библиография и филмография (ако е приложена), приложения;
  • Статиите се приемат в електронен вид във формат doc/docx;
  • Шрифт: за кирилица и латиница – Times New Roman, font size – 12 pt;
  • Илюстрации: до 10 (десет) в jpg или tif format (при минимална резолюция 300-600 dpi). Илюстрациите се прикачват като отделни файлове. Задължително е описването им на български и на английски език в отделно приложен списък, което включва и информация за това откъде е взето съответното изображение издание, интернет (с посочен линк), личен или обществен архив и пр. Ако желаят, авторите могат да укажат точното място на илюстрациите в текста, като напишат номера им в кръгли скоби (Ил.1):
     

През 1926 г. Михаил Кац се преселва в Стокхолм и открива собствено ателие, в което води курс по скулптура и рисуване. От този период е и известният му Работник – мъжки торс от гранит със силно изразени мускули и чук в ръката, който и днес може да се види на пл. Индустрия (Ил. 1).
 
В списъка, приложен към изображенията,  илюстрацията е описана като:
1. Михаил Кац. Гранитен паметник Работник, Стокхолм, Швеция, поставен в градинка, преди монтирането му на пиедестал на пл. Индустрия (ЦДА, ф. 945, оп. 1, а.е. 103)
Michail Katz. Worker, granite, Stockholm, Sweden, placed in a garden before being installed on a pedestal on Industry Square (CSA, f. 945, inv. no. 1, a.u. 103)
 
След описанията на илюстрациите не се поставя точка.
 
N.B. При статии на английски език, надписът под илюстрациите е само на английски.
 
 
2. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТОВЕТЕ

  • Заглавия на книги, списания, вестници, постановки, спектакли, филми, произведения на изкуството и пр., се посочват в текста без кавички в курсив.
  • Не бива да се допускат преноси при заглавия, подзаглавия и ключови думи.
  • В статиите на български език се използват българските кавички (от типа: „……….“). В статиите на английски език – се използват кавички от типа “……….”.
  • Вековете се изписват с римски цифри (напр. ХІХ в.) на български език и с арабски цифри в статиите на английски език, например: 17th, 18th century. Допуска се и изписване с думи ‘… in the seventeenth century…’, ‘… during the eighteenth century…’, 17th–18th centuries (cc.), 21st  century, of the mid-17th century.
  • Допустимо е използването на курсив (italic) и получер (bold) за различни степени на смислово акцентиране; да се избягва подчертаване (underlinе), вкл. и при електронни адреси.
  • При статия на български език и цитиране на имена на световноизвестни институции, брандове и т.н., се запазва оригиналното им заглавие.
  • Разграничаване на късо и дълго тире. Късото (-) се използва при двойни имена (Кл. Леви-Строс) или изрази (Захари-Стояновите „Записки“; ‘историко-географски контекст’ и др.) и при двоен брой на списание (№ 3-4), както и при определяне на страниците (56-78). За обозначаване на отношения от типа: ‘ХІХ–ХХ в.’ или ‘1879–1958’ се използва дълго тире (–) без интервали от двете страни.

N.B. Дълго тире с интервали се използва при противопоставяне  и отношение: (‘черно – бяло’; ‘родно – чуждо’); докато късо без интервали – при сложно прилагателно (‘черно-бяло’).

  • Моля, обърнете внимание на слятото и полуслято писане на сложни думи (в равнопоставена и подчинена позиция) и разделното писане на съставни думи (които се употребяват като самостоятелни думи). Например: съществителни имена – тригодишнина, 50-годишнина, трийсет и пет годишнина; уебстраница, интернет страница, балетмайстор, кинокритика, радиопредаване, имейл адрес,  видео клип, етно музика; прилагателни имена – осемгодишен, световноизвестен, аудио-визуален, научнопопулярен, научноизследователски, научнофантастичен, научно-технически, научно-художествен; сложните наречия се пишат слято – вдясно, вляво, досега, доскоро, от ляво надясно, от горе надолу)…
  • Цитатите в основния текст да се изписват в кавички, когато текстът е на български и в курсив, когато текстът е на английски език.

Пропусната част от цитат се отбелязва с многоточие в квадратни скоби. Ако
е пропуснато началото на цитата, многоточието на се огражда в скоби:

     Тъжно предчувствие се долавя в самотния глас, „висок […] и треперещ“, който се понася над смълчаното поле.

Стихове, оформени като самостоятелен абзац, не се ограждат с кавички. Когато са разположени в основния текст се ограждат с кавички и се отделят един от друг с наклонена черта и интервали от двете страни, например:

     Според евангелската притча за сеяча: „И семето чудно падаше в сърцата / и бързо растеше за жътва богата“.

Когато авторовият текст и цитатът завършват с един и същи знак, той се пише след затварящите кавички:

     Яворов пише: „Ще легна при моята мила Лора“.

Когато завършващите пунктуационни знаци са различни, се пишат и двата – съответно пред и след кавичките:

     Равносметката на моя живот: „Какъв бях и какъв станах!“.

При цитат, който не е част от авторово изречение, знакът за край на изречението се пише пред кавичките:

     „Защото все пак ти си един голям магесник и аз те обичам повече, отколкото ни трябва и на тебе, и на мене.“ Така завършва едно от писмата на Яворов.

  • Бележките към текста трябва да са под линия на съответната страница, автоматично въведени с цифров индекс (Insert – Reference – Footnote). Индексът в текста се пише винаги пред знаците: точка, запетая, точка и запетая, двоеточие, тире (19. , ; : –) и след знаците: въпросителна, удивителна, кавички (! ? „“ 19).

                  Художникът е роден в Мехомия1.
                  Никола2, Стоян3 и Иван4 получават музикалното си образование във
                  Виена.
 
N.B. Бележките под линия трябва да завършват с точка, въпросителен или удивителен знак. Не се допускат бележки в края на текста.
 

  • За номер на брой се използва знак за български текст и No за латиница. Не се използват съкращенията кн. и бр.
  • Допустимо е използването на общоприетите съкращения на класически творби, основни многотомни издания и др.

 
3. ЦИТИРАНЕ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ

  • При цитирането на източниците и техните автори библиографската отпратка трябва да е вътре в основния текст, в кръгли скоби, с фамилия на автора (транслитерирана на латиница, ако източникът е на български език), година на изданието, двоеточие, страница: (Popov 1993: 287).

Тракийският орфизъм не „е идеалистическа философия“, а „начин на мислене и светогледна система“ (Popov 1993: 287).

  • Ако се цитира сборник се изписва фамилията на редактора/съставителя и годината на изданието и страницата: (Dimitrova, Ed. 1998: 56).
  • Ако изданието няма автор се пише заглавието (транслитерирано, ако е на кирилица) вместо автора: (Tehnicheski narachnik 1998: 56).
  • Не се допуска цитиране на архивни единици в текста. Те се отбелязват в бележка под черта, преведени:

45 CSA, f. 945, inv. no. 1, a. u. 7.

Пълната информация се отбелязва накрая на статията в Библиография/Извори:

CSA, f. 945: Централен държавен архив, фонд 945 – Михаил Яковлевич Кац [Central State Archives, fond 945 – Mihail Yakovlevich Katz].

  • Не се допуска цитиране на интернет линкове директно в текста или под линия. Цитирането на източниците от интернет става в кръгли скоби в текста, като се изписва фамилията на автора (на латински или транслитерирана), годината на публикацията (ако тази информация е известна) и страницата (ако е упомената): (Strause 2018: 5).

Линковете се посочват  накрая на статията в Библиография/Интернет източници.
 
4. БИБЛИОГРАФИЯ

  • В края на текста трябва да бъдат посочени всички цитирани автори и заглавия в азбучен ред. 

N. B. Използвайте различни списъци за извори, литература и интернет.

  • Имайте предвид, че имената, изписани на кирилица, трябва да се транслитерират на латиницаИмето на автора/авторите се изписва само на латиница. Ако статията включва цитиране на заглавие на кирилица, то се изписва в оригинал, но трябва и да се транслитерира на латиница в квадратни скоби [ ]: 

Bratanova (2015): Bratanova, Bogralina. Приложна графика и символизъм в България [Prilozhna grafika i simvorizam v Balgaria]. Sofia.

            За транслитерация използвайте този линк:
            http://2cyr.com/?7

  • В случай, че става дума за български превод на съчинение, чийто оригинал е на език, който се изписва с латински букви, името на автора и на произведението се посочват в оригинал, а не се транслитерират:

 
Wajda (2010): Wajda, Andrzej. Киното и останалия свят [Kino i reszta świata]. Sofia.
 
(Обикновено името на автора в оригинал и оригиналното заглавие се намират в издателското каре).
 
Библиографията се разделя на извори, литература и интернет източници.

  • Извори

В този списък се подреждат използваните материали от обществени или частни архиви, интервюта, документи, албуми, каталози и пр., които в текста са цитирани под черта. Задължително е „разгъването“ на абревиатурата и транслитерирането в квадратни скоби:


     NLKM, BHA, f. 129: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Български исторически архив, фонд 129 – Тефтер на Бончо Димитров [National Library “SS. Cyril and Methodius”, Bulgarian Historical Archive, fond 129 – Tefter na Boncho Dimitrov].
 

  • Литература

 
В този списък се подреждат (по фамилиите на авторите) използваните монографии, статии и сборници.
 
            Книга на латиница:
                    Parkinson (1996): Parkinson, David. History of Film. New York.
                    Вътре в текста се цитира като: (Parkinson 1996: 44).
 
            Книга на кирилица (с транслитерация):
                    Dafinov (2006): Dafinov, Zdravko. Приятелства и съперничества между българските поети, писатели и критици. Документална хроника 1845–1945 [Priyatelstva i sapernichestva mezhdu balgarskite poeti, pisateli i krititsi. Dokumentalna hronika 1845–1945]. Sofia.
                     Вътре в текста се изписва само:  (Dafinov 2006: 65).

Книга с повече автори:
                    Cleland, Davies, Llewellyn-Jones (2007): Cleland, Liza; Glenys Davies; Lloyd Llewellyn-Jones. Greek and Roman Dress from A to Z. London, New York.
                    В текста се цитира: (Cleland, Davies, Llewellyn-Jones 2007: 253–254).
 
Когато авторът има повече публикации в една година:
                    Grimm (1946a): Grimm, Jacob; Wilhelm. Седемте козлета. Преразказана от Елисавета Консулова Вазова [Sedemte kozleta. Prerazkazana ot Elisaveta Konsulova-Vazova]. Sofia.

                    Grimm (1946b): Grimm, Jacob; Wilhelm. Спящата принцеса. Преразказана от Ценко Цветанов [Spyashtata printsesa. Prerazkazana ot Tsenko Tsvetanov]. Sofia.
 
                    В текста се цитират: (Grimm 1946а: 6) и (Grimm 1946b: 12).
 
Сборници:
                    Slavova (2015): Slavova, Liubka. Кой се страхува от котарака? [Koi se strahuva ot kotaraka?] – В: Годишник на департамент „Романистика и германистика“. Юбилейно изднаие в част на доц. д-р Ани Леви. Съст. Мария Спасова. [Godishnik na departament „Romanistika i germanistika“. Yubileyno izdnaie v chast na dots. d-r Ani Levi. Sast. Maria Spasova.], Sofia, 399–407.
 
                    В текста се цитира: (Slavova 2015: 399–407 или конкретна страница).
 
                    N. B. При цитиране на статия в сборник, след заглавието се изписва  „– В:“, а при източниците на латиница „– In:“, като не се използа курсив.
 
Списания и вестници:
                    Penev (1907): Penev, Boyan. Литературата около „Българан“ [Literaturata okolo „Balgaran“]. – Мисъл [Misal], № 1, 58–72.  
 
                    В текста: (Penev 1907: 58–72 или конкретна страница).
 
                    При цитиране на периодично издание (вестник или списание), то се въвежда с дълго тире  „–“, като не се използва курсив.   

                    N.B. Ако списанието има английски вариант на заглавието, се посочва то, като българското не се транслитерира (например изписва се Art Studies Quarterly, а не Problemi na izkustvoto).
  
 

  • Интернет източници:
    При цитиране на източници от интернет се указват (ако информацията е налична): автор, заглавие, издание, брой или дата на публикуване, интернет адрес (линк) и датата на посещение на сайта:
              Strause (2018): Strause, Jackie. 'Black Mirror' Interactive Film: Inside the 2-Year Journey of 'Bandersnatch'. – The Hollywood Reporter, December 28, 2018. Available at: https://www.hollywoodreporter.com/live-feed/black-mirror-bandersnatch-netflixs-interactive-film-explained-1171486 [Accessed 22 July 2021]

                    В текста се цитира като: (Strause 2018: и съответната страница, ако е отбелязана).
 
Ruseva (2017): Ruseva, Maria. Модернизъм и постмодернизъм. Мистика и мистификация. – Култура, 21 април 2017 [Modernizam i postmodernizam. Mistika i mistifikatsiya. – Kultura, 21 April 2017]. Available at: http://www.kultura.bg/bg/article/view/25978 [Accessed 24 April 2021]
 
                    В текста се цитира като: (Ruseva 2017: и съответната страница, ако е отбелязана).
 

ФОРМАТ НА АНОНИМНИЯ ВАРИАНТ
Анонимният вариант на текста трябва да се депозира отделно. В него не бива да е упоменато името на автора, нито да присъства информация за академичния му профил. Анонимният вариант се предоставя на външни експерти за безпристрастно рецензиране. Моля уверете се, че:

  • не сте посочили името си под заглавието на статията;
  • използвате безлична форма, когато се позовавате на предишни свои публикации, например ‘… както вече беше споменато’, (Anonymous 2009);
  • илюстрациите и информацията към тях не съдържат податки за идентификация на вашата професионална принадлежност/ месторабота;
  • не споменавате финансиращи изследването ви институции;
  • не сте изказали благодарности към колеги и институции;
  • не сте използвали в имената на файловете информация, която би могла да разкрие вашата самоличност.  

Горещо препоръчваме статиите, които не са писани на роден език, да бъдат прочетени и редактирани от носители на езика или поне от съответните филолози. В противен случай вероятността да не бъдат допуснати за печат е голяма.
 
ТЕКСТОВЕ, КОИТО СА ИЗПРАТЕНИ СЛЕД ПОСОЧЕНИЯ ОТ РЕДКОЛЕГИЯТА КРАЕН СРОК ЗА ДЕПОЗИРАНЕ И/ИЛИ НЕ СА СЪОБРАЗЕНИ С ВСИЧКИ ОТ ГОРЕОПИСАНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ, НЯМА ДА БЪДАТ ПРИЕТИ.
 
Моля, изпращайте и двата варианта на доклада си (пълен  и анонимен) на следните имейли: 
 
Изобразителни изкуства: katigad@yahoo.com
Музика: vdimov.fjmc@gmail.com 
Театър: kamelian@hotmail.com
Екранни изкуства: dstatulov@abv.bg
Всички статии да бъдат изпращани с копие до: info.artplatform@gmail.com
 
Срокът за депозиране на докладите се определя от Международния организационен комитет и се съобщава на всички участници в конференцията Изкуствоведски четенияНово изкуство.
 
Именувайте файловете със заглавието на статията (или негов съкратен вариант), като във втория файл добавите anonym. Не пишете името си в заглавието на файла!
 
Пример:
Двата варианта на статията The Stage Director in the Last Two Decades and his/her Transformations могат да бъдат озаглавени:
 
The Stage Director in
The Stage Director in-anonym
 
Файловете с илюстрации трябва да се озаглавят като:
The Stage Director in-Photo-1,
The Stage Director in-Photo-2, etc.
 
При въпроси, свързани с техническите изисквания към текстовете, моля пишете на:
info.artplatform@gmail.com