Авторските текстове трябва точно да представят извършената изследователска работа по темата; да са посочени и обективно дискутирани нейните актуалност и научна значимост. Изходните данни, стоящи в основата на публикациите, трябва да са изложени коректно. Статиите трябва да съдържат достатъчно детайли и бележки за използвана литература, даващи възможност за коментар и репликиране на труда. Неетично и неприемливо е в статиите да се излагат и поддържат твърдения, които не почиват на научни аргументи и доказателства.
Ръкописите трябва да представляват оригинални авторски произведения. Използването на чужди трудове или части от тях, без точно и коректно цитиране на източника е недопустимо.
Етично и коректно е авторите да изразяват признателност към всички чужди източници на данни, използвани в изследването, както и да посочват публикации от други автори, които са имали съществено влияние върху тяхната изследователска работа. Информация, добита по частен път (разговори, кореспонденции и др.), е коректно да се използва след изричното съгласие на източника.
Недопустимо е предоставянето на един и същи ръкопис едновременно в две или повече издания. В случай на повторно публикуване на един и същи текст в друго издание е необходимо съгласието на автора и на издателя, публикувал текста за първи път.
За целите на възможна редакторска проверка авторите са длъжни да имат готовност за предоставяне на достъп до данните, въз основа на които е изготвен текстът.
Авторите са длъжни да посочат в ръкописа всеки финансов или друг конфликт на интереси, който би могъл да се тълкува като оказване на влияние върху изводите и интерпретациите в текста. Открито трябва да бъдат обявени източниците на финансиране, с чиято подкрепа е подготвен текстът, ако съществуват такива.
В случай, че авторите установят съществени грешки или неточности в предоставения ръкопис, трябва да информират редакционната колегия за тях и съвместно с нея да извършат необходимите корекции. Ако подобни грешки се установят от трети страни, задължение на авторите е да оттеглят ръкописа или да извършат необходимите поправки, като уверят редакционната колегия в коректността на текста.
Съставителите имат важна роля в реализирането на политиката на сп. „Проблеми на изкуството“, която е насочена предимно към издаване на тематични броеве. От учените, желаещи да съставят тематичен брой на списанието, се очаква да предлагат теми, които са посветени на значими и актуални въпроси. От съставителите се очаква да включват в тематичния брой авторски ръкописи, които изчерпателно и многостранно осветляват неговата проблематика и по този начин допринасят за изграждането и утвърждаването на сп. „Проблеми на изкуството“ като авторитетно академично периодично издание.
Съставителите са длъжни да предлагат за включване в тематичните броеве на сп. „Проблеми на изкуството“ оригинални авторски произведения, като не допускат плагиатство, подобие или припокриване на ръкописите с други известни на тях публикации.
Съставителите са длъжни да се уверят, че предоставеният им ръкопис не се предлага едновременно и на други издания, както и в това, че ръкописът не е следствие от мултиплициране на съдържанието и резултатите на конкретно изследване в множество текстове, предоставени на различни издания. В случай на повторно публикуване на един и същ текст е необходимо съгласието на автора и на издателя, публикувал текста за първи път.
Ръкописите, предоставени от авторите на съставителите, трябва да се разглеждат като поверителни документи и като документи със запазени авторски права.
Съставителите не трябва да използват за целите на собствената си изследователска работа непубликувани материали и тези, съдържащи се в предоставените ръкописи, без изричното съгласие на авторите.
Задължение на съставителите е да предават ръкописите в завършен вид според правилата на сп. „Проблеми на изкуството“ за оформление на статиите.
Редакционната колегия на сп. „Проблеми на изкуството” носи изключителното право и отговорност при вземането на решения за публикуването или отхвърлянето на предоставените ръкописи. Редакционната колегия е длъжна да се ръководи от съзнанието, че публикуването на съответните трудове има характера на правен акт с голямо значение за учените и техните читатели. Решенията за публикуване или отхвърляне на текстове се основават на оценките на рецензентите; на съобразяването с издателската политика на списанието; на спазването на правните изисквания по отношение на авторското право и плагиатството.
Членовете на редакционната колегия са длъжни да не разкриват информация по отношение на предоставените ръкописи, като спазват условията на приетата процедура за рецензиране.
Членовете на редакционната колегия не трябва да използват за целите на собствената си изследователска работа непубликувани материали и научни тези, съдържащи се в предоставените ръкописи, без изричното съгласие на авторите. Членовете на редакционната колегия не трябва да участват в обсъждането на ръкописи, ако се намират в конфликт на интереси, произтичащи от конкурентност, сътрудничество и друг вид отношения с авторите или институциите, свързани с ръкописа.
Редакционната колегия на сп. „Проблеми на изкуството“ е длъжна да предприеме ответни мерки при възникнали оплаквания, претенции, несъгласия по отношение на предоставен ръкопис или публикация. Мерките включват свързване с авторите на ръкописа или публикуваната статия и отговор на съответното оплакване. При необходимост може да се осъществи консултиране с компетентни институции и изследователски екипи. Редакционната колегия взема отношение, като отхвърля или се съгласява с полученото оплакване, публикува бележка за корекция на съответния текст и други. Всеки установен акт на неетично поведение по отношение на публикационната дейност трябва да се разглежда с дължимото внимание и сериозност, дори и да бъде открит дълго време след излизането на публикацията.
Рецензирането на статиите помага на редакционния екип на сп. „Проблеми на изкуството” при вземането на решения за тяхното публикуване, както и на авторите за усъвършенстване на техните ръкописи. В този смисъл рецензирането е съществен компонент на научната комуникация и гарантира научния характер на публикуваните текстове.
Всеки ръкопис се предава на двама външни рецензенти, чиято изследователска дейност е най-близо до темата на ръкописа. Те получават анонимно копие на ръкописа, който оценяват по критериите в рецензентската карта, достъпна на този линк.
Всеки избран рецензент, който не се чувства достатъчно квалифициран, за да прецени научната стойност на предоставения му ръкопис, или не е в състояние да се справи навреме с възложената рецензия, е длъжен своевременно да информира редакционната колегия и да се откаже от рецензирането.
Ръкописите, получени за рецензиране, трябва да се разглеждат като поверителни документи и като документи с авторски права.
Рецензиите трябва да съдържат аргументирани и обективни оценки на ръкописите. Проявите на субективно отношение към съдържанието на текста са недопустими.
От рецензентите се очаква да установят дали авторите коректно се позовават на използваните източници. Те са длъжни да уведомят редакционния екип за всеки случай на пропуснато цитиране, както и за подобие или припокриване на ръкописа с други известни на тях публикации.
Рецензентите не трябва да използват за целите на собствената си изследователска работа непубликувани материали и научни тези, съдържащи се в предоставените им ръкописи. Те са длъжни да пазят конфиденциалност по отношение на поверителна информация или идеи, придобити в процеса на рецензиране, и да не ги използват за лични цели. Рецензентите не трябва да оценяват ръкописи при условие, че са в конфликт на интереси, произтичащ от конкурентност, сътрудничество и други отношения с всеки от авторите или институциите, свързани с ръкописа.