Стефан Баджов (1883–1953) завършва художественото си образование в Прага, а през 1908 г. поема ръководството на ателие „Декоративни изкуства” в Художественото индустриално училище в София, което през 1921 г. прераства в Художествена академия. В нея той продължава своята преподавателска дейност като професор. Основните интереси на Баджов са ориентирани към старините, фолклора, занаятите, тъканите и везбата. Той е автор на редица студии в областта на културното ни наследство. Истинското му майсторство се открива в декораторските му умения – от дребния битов предмет, през проектите за накити за царското семейство, луксозните скъпоценни предмети, периодичните издания и книгите, тиражираните и масово разпространени бланки за завършено образование и ценз, дипломи, марки, банкноти, фирмени знаци, до монументалното оформление на църкви („Свети Седмочисленици” в София, параклисът на Царския дворец, София), зали, изложения. Много по-слабо известно е творчеството на художника за децата. Той е илюстратор и редактор на сп. „Детски свят” и сп. „Детско знаме”. Особен интерес представляват илюстрациите му към драматичната легенда в стихове „Еленово царство” на Г. Райчев (1929 г.) и графичното оформление и шрифта на албума „Български народни шевици” (1913 г.). Характерни за работата му са заемките от везаните и тъкани престилки, орнаментите от писаните грънци, вглеждането в особеностите на природния свят и неговата стилизация.