Бинка Вазова-Николова има своето запазено място в историята на българското изкуство от ХХ век. То е свързано с характерните за 60-те и 70-те години линогравюри на родна и историческа тематика, но също и с детската илюстрация: рисунките и изданията за деца. Събина (Бинка) Вазова е родена през 1909 г. в семейството на известната художничка Елисавета Консулова-Вазова и Борис Вазов, най-малкия син във фамилията Вазови, редактор, депутат и общественик. Завършва първа Девическа гимназия в София. Между 1929 и 1934 година учи графика в Художествената академия в Прага. След това специализира в Ecole des Beaux Arts при проф. Жак Белтран в Париж. Първите ѝ линеарни рисунки, които се появяват в общественото пространство, са от 1934–1935, направени за издаваното от нейната майка списание „Беседи“. От средата на 40-те години прави детски илюстрации за издания на Т.Ф. Чипев, Ив. Божинов и др. Сред тях са преразказаните от Е. Консулова-Вазова в отделни издания „Върти Пух“, „Децата с трендафилите и бисерите“, „Златното момиче“, „При орлите“, „Хубавото момиче“, „Вилхелм и Якоб“. През 60-те години Бинка Вазова съпътства фолклористката Райна Кацарова в нейните изследователски пътувания, посветени на българския музикален и танцов фолклор. Влиянието на фолклора е видимо в илюстрациите на художничката. Откриваме го в пощенските празнични картички, където деца в традиционно облекло са герои в сюжети от нашия фолклор, а също и в песнопойките, съставени от Райна Кацарова, където присъства орнаментиката от народните тъкани. За Бинка Вазова тези форми, създавани и пресъздавани от поколение на поколение, вплели в себе си същността ни на българи, са най-доброто средство за изграждането на естетическия усет у малките.