Един от шедьоврите на Мариус Петипа – „Баядерка“ – оживя на бургаска сцена в редакцията на примабалерината на Софийската опера Веса Тонова.
Балетът, с премиера в Санкт Петербург (1877), е сътворен от хореографа Мариус Петипа по либретото на Сергей Худяков и музиката на Лудвиг Минкус. В основата на сюжета е драматична история с древноиндийски привкус за баядерката /танцьорка/ Никия, влюбена в знатния войн от благороден произход Солор. Реализацията на този балет е сложна задача, изискваща много, при това богати и скъпи костюми и голям балетен колектив. Само за една от картините – „Шествието“, в записките на Мариус Петипа са предвидени над 100 действащи лица. Веса Тонова, която по нейните думи „се базира на продукцията на Маринския театър в Петербург“[1], успява да адаптира спектакъла към възможностите на бургаския балетен състав и да пресъздаде почти цялата изказност независимо от някои съкращения на части от балета и наличието на значително по-малък балетен колектив.
Цялото първо действие е направено с много динамика и прецизност. Постигнат е добър синхрон при изпълнението на женските танци. Видимо е усърдието, което е положила Веса Тонова при изработването на хореографията, образите и синхрона на кордебалета.
Нежната и лирична Никия съвсем очаквано пресъздава самата Веса Тонова – една душевна, безкрайно влюбена в Солор героиня. Лекотата и чарът, с които тя танцува, допринасят за нежния образ и чистота на влюбената девойка. Трябва да отбележа и поредния успех на Галина Калчева в ролята на Гамзати. Както обикновено, тя и тук уверено и с присъщата ѝ балетна техника изгражда образа на властната и горда дъщеря на раджата. Емблематичната пантомимна сцена (както е и по автор) между двете героини и опитът на Никия да убие Гамзати с нож са предадени с много артистичност, прецизност и актьорско майсторство. Борбата за душевно надмощие витае във въздуха около тях и покорява зрителите.
Похвала заслужава и „Индуският танц“, наситен с много динамика и артистичност. Както в този танц, така и в образа на Магадавея, Огнян Иванов прави впечатление с усърдието си и видимо характерен натюрел.
Една от емблематичните картини със световна известност, играна често и самостоятелно, е „Сенките“ – трето действие. Под въздействието на опиума Солор попада в царството на „Сенките“. От дъното на сцената изплуват бавно една след друга фигурите на митичните видения. Тази монотонна последователност създава усещането за нещо вълшебно и тайнствено, за подземния свят – царство на сенките. Танцуващият ансамбъл в „Сенките“ е неподвластен на словото – той се разгръща бавно на сцената, зависим само от времето и пространството – визуализация на музиката и архитектурата. Това настроение е сполучливо постигнато от хореографа Веса Тонова независимо от по-малкия брой изпълнители. Дори и участието на още младите балетни артисти от НУМСИ „Проф. П. Владигеров“ – Бургас е приятна изненада. Необходимо е обаче още малко за доизработване на някои класически елементи и общия синхрон.
В екипа влизат и солисти от Софийската опера. Искам да отбележа чудесното технично изпълнение на Александър Александров в ролята на Златния бог (същата роля той танцува и в софийската „Баядерка“). Той остави много добро впечатление.
В ролята на Солор – Дойчин Дойчев – танцува технично и с лекота, но младият балетист (възпитаник на НУТИ, София, в момента солист на Скопската опера) би могъл да защити по-убедително актьорското изграждане на образа.
Както във всеки спектакъл и в този могат да се срещнат леки технически грешки – понякога от умора, понякога от неопитност, но това за мен е един естествен процес, който нито за миг не нарушава художествената стойност на балета „Баядерка“.
Сценографията на Иван Токаджиев е доста сполучлива и би могла да бъде пренасяна на по-малки сцени, въпреки че „Баядерка“ е доста мащабен балет. Костюмите, дело на Цветанка Петкова-Стойнова, са богати и красиви, но биха могли да са още малко по-„индийски“, особено аксесоарите и реквизитът.
Сред достойнствата на спектакъла е, че благодарение на добрата режисура на Веса Тонова човек си тръгва с приятното усещане за един естетически поднесен балетен спектакъл! Всъщност истинско постижение е въобще представянето на това заглавие в Бургас, тъй като „Баядерка“ е в съкровищницата на големите балетни трупи с класически репертоар и със своя мащаб, многобройни солисти и нестихващи танци този балет е и мерило за нивото на балетния колектив, дръзнал да я има на сцената си. Аплодисменти за балета на Бургаската опера!
[1] Написано в програмата към спектакъла
