На 25 ноември в Дом на киното се откри изложба фотографии от Панайот Бърнев, която може да бъде видяна до 12 декември. Роден в Свищов, още през 30-те години пристига в София и работи към „Българска фотография“, списание „Българско Фото”, а от 1970 към Студия за игрални филми „Бояна“, където остава до 1990. Представените снимки са от периода 1950–1990 и показват един отдавна изгубен свят на страната, епохата и хората. Събитието е по инициатива на Български визуален архив (www.visualarchive.bg), където е дарен целият архив на фотографа от неговата дъщеря Милена Иванова. Повече за събитието разговаряме с един от създателите му – Тихомир Стоянов.

Й.А.: Разкажете малко повече за архива на Панайот Бърнев и как попадна при вас?

Т.С.: Архивът попадна при нас чрез дъщеря му Милена Иванова, която покрай артистичния ми проект Imaginary Achieve и след изложбата ми „Семейство Стоянови“[1], която беше широко отразена, попада на статия в „Капитал“ за мен. Там става дума за намерена фотография, изваждане – все едно от боклука, спасяване на фотографии и изграждане на един събирателен образ. По някакъв начин спечелих доверието ѝ и тя ми подари архива на баща си, който представлява не малко количество филми, средноформатни и 35 милиметрови. Като казвам не малко, имам предвид три или четири хиляди филма. И тя ми ги дари, като ме заведе на нейния таван, над апартамента, където е живял Панайот Бърнев. Това може би наклони везните да се появи такъв визуален архив, защото се случи така, че и други хора се свързаха с мен и ми дариха собствените си архиви. Какъвто е случаят с Камен Карковски, чийто филм в неделя прожектирахме[2].

Й.А.: Колко архива имаш до момента?

Т.С.: Дарени изцяло имам два, този на Панайот Бърнев и на Камен Карковски. Другите, които участват в сайта Български визуален архив и могат да бъдат намерени там и да бъдат свалени, са предоставени. Оригиналите не ни ги даряват, а само дигитализирания материал. Реално, такава е идеята и функцията на Български визуален архив –да не се даряват физически копия и негативи, а дигитализиран материал. Ако този материал не е дигитализиран, ние го дигитализираме и го качваме в сайта.

Й.А.: Така ли възникна Български визуален архив?

Т.С.: Отговорността стана по-голяма, държа чужди архиви при мен и се наложи да измисля някакъв артистичен проект за тях, което много трудно може да се случи или много бавно във времето. Оттам се появи идеята, от Йохана Траянова, моя приятелка и позната, тя ми каза: „Искаш ли да направим един визуален архив, с публик домейн, в който това, което ще качваме, ще е със свободен достъп за потребителите му?“. И аз си казах „уау“, защо не, като цяло идеята е изображенията да стигат свободно до широката публика, да са в голяма резолюция, без права и съответно да могат да бъдат ползвани дори с комерсиална цел. Ние ги лицензираме посредством лиценза Creative Commons, номер четири, който позволява да се свалят и ползват, преправят, за вторични продукти, както дори и за реклама. И така лека-полека, започнахме да правим опити да кандидатстваме, през 2019 кандидатствахме към Столична програма „Култура“. Одобриха ни и направихме сайта. Намерихме и хора, които искат да предоставят своята фотография – като Пенко Скумов, Антон Донев, Милена Николова и още няколко човека, които ни предоставиха дигитализирани материали, които качихме в сайта. Както и много голяма част от Imaginary Achieve, това, което беше сканирано до момента аз го дарих на архива, така че да стане публично и достъпно. Като цяло в България има голяма нужда от точно такъв достъпен, отворен домейн, в който да можеш да правиш рисърч. Тези фотографии се ползват с всякакви цели – артистични проекти, изследователски, с не толкова комерсиална цел, колкото като архивна стойност за изследване на миналото. Това всъщност е сайт, който представлява един „таймлайн“ – една времева линия, която следва XX век. Имайки този архив на Панайот Бърнев, аз бях дигитализирал много малка част, кашоните продължаваха да стоят и аз реших, че следващото ни кандидатстване ще бъде това – да ги дигитализираме всички. Така и стана, кандидатствахме отново в Столична програма „Култура“, одобриха ни, дадоха ни пари за дигитализация и оптимизация на сайта… До днес всъщност 1-ви декември е края на проекта и трябваше да качим всичко, което е дигитализирано. В момента на сайта има 16 200 снимки т.е. 16 200 файла, в що-годе голяма резолюция. Като казвам голяма резолюция това не значи, че там има едни огромни файлове, но всичко е над 3000 пиксела. Почти 12 000 са само на Панайот Бърнев.

Й.А.: Това тоталната бройка на неговия архив ли е?

Т.С.: Да, това е, което сме дигитализирали и селектирали, тъй като не мога да определя самия сайт като курирано съдържание, по-скоро като селектирано съдържание. Опитваме се да правим подбор, не съм засичал точно колко съм дигитализирал, но са над 11 000. Една малка извадка представихме на изложбата в Дом на киното, една малка част, защото е много трудно от тези 11 000 да се извади, конкретизира и систематизира всичко. Но това, което силно го е интересувало, е представено, защото става въпрос за един силно продуктивен фотограф.

Й.А.: Те са разделени в няколко категории в Дома на киното?

Т.С.: Да, ние ги разделихме на кино, защото около 20 години е работил в киностудио „Бояна“, зад кадър, има една нелоша селекция на снимки, свързани с киното, могат да се видят кадри от „Князът“, „Странен двубой“, „След слънцето“, „Хан Аспарух“… Също така той е известен на публиката с няколкото си публикации, най-известната е може би една книжка, озаглавена „Портретна фотография“. Тя е по-скоро техническа, как да построиш осветлението, откъде да застанеш, каква оптика да ползваш, най-вече за филмовата фотография, малко от история на фотографията е засегната също. Аз вече имам няколко копия, започнах да си я събирам откакто имам архива му, реално той е най-много познат на публиката със своите портрети. Реших че ще има такъв раздел „Портрети“, разбира се, смесват се с киното, защото той е правил много портрети на артисти, известни личности, свързани с киното. Третата група е една извадка, която ми беше много любопитна и аз много държах да покажа. За заснемането на един филм, документален, на режисьора Христо Христов, който се казва „Новите художници“ – на едноименното дружество, създадено през 1931 година, с много кратък живот, веднага след 44-а то се разтуря. Но всички, които участват в това дружество, продължават пътя си като художници и това са едни от най-известните ни представители, положили основите, прийомите, начините и техниките на българското съвременно изкуство по онова време. Това са хора като Николай Ненов, Васка Емануилова… За мен бяха много важни, тъй като тези лица нямат образи в интернет. Ако напишеш Васка Емануилова, няма да излезе как изглежда тази жена. А тя е много важна за българското изкуство, както и всеки един от тях. За мен беше предизвикателство хората да ги видят и познават, че могат да ги намерят в сайта. По този начин ще останат в историята. Като цяло, това е и част от мисията на Български визуален архив – тези изображения да достигнат до хората, да дават облик на България, на нейната история и ежедневието през различните периоди, за да послужат като очерк и основа на XX век.

Й.А.: Къде поставяте ударението – върху дигиталните файлове или запазването на оригиналите?

Т.С.: На дигиталните файлове. Ние нямаме база, в която да съхраняваме физически архив качествено, както му е редът, с всички условия те да бъдат съхранени максимално дълго време. Реално ние работим с предоставени материали. Дигитализирани или, ако не – ние ги дигитализираме и връщаме оригиналите, защото не можем да ги съхраняваме. Също водих и разговори с Държавна агенция архиви, ако има дарители, които искат да ми дарят физически копия, аз да ѝ ги отдавам. Те са отворени към идеята, водихме разговори и може да бъде осъществена подобна практика, ако е в интерес на Агенцията, понеже имат определени изисквания.

Й.А.: Кандидатствате ли по нови програми?

Т.С.: Да, най-вече търсим подкрепа както финансова, така и още хора, които да предоставят архивите си, за да се увеличава дигиталната база. На това ще наблегнем. Като казвам фотографските си архиви, това значи – семейни колекции, частни архиви, които могат да бъдат представяни с кратки резюмета, 10-20-50 файла, които да бъдат като представителна извадка. Имаме нужда, разбира се, и от финансова помощ, за да продължаваме дейността си. Тук се отваря и една нова страница – започваме да се занимаваме с видео. Създаде се един киноклуб, който се занимава с дигитализиране, архивиране, съхранение и описване на любителски кинофилми на – 8, супер 8 и 16 милиметрови ленти. Български визуален архив има интерес да ги представя.

---