Международният театрален фестивал БИТЕФ се проведе за 56-и път от 23 септември до 2 октомври в Белград. След трудните последни две години на пандемичната криза, през които почти всички фестивални събития бяха отложени или бяха проведени в минимализиран и най-често онлайн вариант, утвърденият театрален форум определено се стремеше да се върне към обичайния си формат отпреди 2020-а.
В основната състезателна програма бяха включени 9 спектакъла от 7 страни: „Всеки опит ще завърши със смачкани тела и потрошени кости“, хореограф Ян Мартенс, Танцова платформа GRIP и Dance on Ensemble, Белгия; „Garden party“, концепция и режисура Мохамед Ел Хатиб и Валери Мрежо, копродукция на Zirlib колектив, Орлеан и няколко други френски театъра, Франция; „Тихуана“ на режисьорите Лазаро Габино Родригес и Луиза Падро, Мексико; „Д-р Аусландер (Произведено за Германия)“, концепция и режисура Боян Джорджев, копродукция на Театър „БИТЕФ“ и Югославско драмско позорище, Сърбия; „Свят без жени“, пърформанс на Олга Димитриевич и Мая Пелевич, копродукция на фестивала БИТЕФ и Центъра за културна деконтаминация, Белград, Сърбия; „Соло“, концепция и изпълнение Нина Ралич Краняц, копродукция на Младежкия театър в Любляна и Института „Маска“, Словения; „Любов“, текст и режисура Александър Зелдин, Обединено кралство; „Кризи“, режисьор Жига Дивяк, копродукция на фестивала БИТЕФ и компания „Удруга“, Загреб, Хърватия. По установена от миналата година традиция официалното откриване на фестивала на 25 септември със спектакъла на известния белгийски хореограф Ян Мартенс беше предшествано от „Пролог“ на 23 септември – „Не е Краят на света“, режисьор Кейти Мичъл, Шаубюне, Берлин, Германия.
Мотото на БИТЕФ тази година беше „Ние – героите на своя собствен труд“. В обичайното си „Слово на селекционера“ артистичният директор на фестивала Иван Меденица обяснява неговия избор със значението на работата (и съответно на нейната загуба или трансформация) за човека в съвременния свят – значение, което пандемията и противоепидемичните мерки неочаквано остро подчертаха през последните седмици и месеци. Всички подбрани от Меденица девет представления за основната програма от различни страни и от различни гледни точки коментираха въпроса за мястото на труда в живота на личността, като обхващаха спектъра от политическите призиви за неговото достойно оценяване и заплащане, до открояването на огромните усилия и изтощителната работа на човека на изкуството, за да постигне търсения естетически резултат.
Както е характерно за състезателния афиш на БИТЕФ, в негово формиране, освен тематичният фокус, важна роля играе и специално избраната естетическа стратегия, по която са изградени спектаклите. Тази година организаторите бяха поканили най-вече по-малки продукции, представящи в основната си част естетиката на колаборативния театър (devised theatre).
От петте спектакъла, които успях да видя от основната програма на фестивала, непременно бих искала да откроя три особено интересни заглавия. Безспорно първото от тях е белгийският танцов спектакъл „Всеки опит ще завърши със смачкани тела и потрошени кости“ на Ян Мартенс и трупата му GRIP, който ненапразно откри 26-ото издание на БИТЕФ и беше едно от двете представления, удостоени с голямата награда на фестивала „Мира Трайлович“.
Спектакълът на Ян Мартенс идва в Белград след шумния си успех миналата година на фестивала в Авиньон. В продължение на час и половина представлението показва цялостния мъчителен и едновременно с това екстатично въодушевяващ процес, през който преминава една първоначална (импулсивна и все още неясна) хореографска идея от своето зараждане до максималното си реализиране на сцената. Ян Мартенс замисля и създава спектакъла си като колаборативна работа на целия екип, убеден че така най-добре ще открои както приноса на всеки танцьор в постепенното изграждане на собственото му присъствие и на целия образ на представлението, така и приноса на хореографа, авторите на музиката, на дизайна и костюма. За да подчертае по-силно дивайзинг принципа (т.е. принципа на създаване на спектакъла в процеса на равностойно съвместно участие на целия екип), той добавя към танцьорите от трупата си и други изпълнители. Така създава ансамбъл от 17 човека с различен професионален и житейски опит във възрастовия диапазон от 18 до 71 години. В началото те са облечени в различни дрехи за репетиция в обща бяло-бежова гама и всеки танцьор започва със солово изпълнение, показващо постепенно нарастващите му във възходяща градация всеотдайни усилия да улови и изрази с движенията на тялото си въздействието на музиката и пространството. Следващата част демонстрира във въздействащи групови сцени убеждението на Ян Мартенс че телата „могат да си говорят“, че те винаги намират път за комуникация с другите тела в средата около тях. Накрая зашеметяващият с движенческото си съвършенство и вихрения си ритъм танц на телата в пламтящо червени костюми показва постигнатия с всеотдаен труд и физическо изтощение блестящ естетически резултат. Силното въздействие върху публиката и бурните ѝ аплодисменти потвърждават, че изтощителният труд и високата лична цена, платена от артистите, са си стрували и са щедро възнаградени.
Във фестивалния афиш се открои и френският спектакъл “Garden party” на утвърдения автор и режисьор в областта на съвременния документален театър Мохамед Ел Хатиб и Валери Мрежо. Създадено като оригинална форма на документален и дивайзд (колаборативен) театър, представлението беше показано в едно от фоайетата на Националния исторически музей в Белград. Заглавието му не би трябвало да се превежда, тъй като е по-скоро игра на думи и препраща към парти на пазачите (guards) в музеите. Спектакълът е изграден от разказите на шестима служители, които пазят картините в изложбените зали на няколко големи световноизвестни музеи в Париж, Санкт Петербург, Марсилия, Стокхолм и Ню Йорк (с двама представители). Те споделят помежду си и със зрителите как са попаднали на тази работа, каква е нейната специфика, колко е отговорно да пазиш картините да не бъдат повредени от посетителите в името на същите тези посетители и на запазването на безценното наследство за поколенията. Едновременно с това участниците, които са действителни служители в споменатите музеи, разказват и за собствените си проблеми, неосъществени мечти, провали и постигнати желания. Сред тези лични истории особено травматично се повтаря разказът, че пазачът на картини не трябва да коментира картините, че от него, който цял ден е сред шедьоврите на изкуството от различни епохи, не се очаква да има мнение за тях, а само дискретно и мълчаливо да ги „охранява“.
В същата форма на документален и дивайз театър беше и сръбското представление „Произведено за Германия“ на режисьора Боян Джорджев, с тази разлика че записаните истории на реалните личности се възпроизвеждат от професионални актьори. Спектакълът разглежда един особено актуален въпрос през последните десетилетия в Сърбия – въпросът за масовото емигриране на лекари и други медицински специалисти в Германия в търсене на по-добри професионални и житейски условия. Известната доза монотонност на представлението беше успешно компенсирана от силното актьорско присъствие и от въздействащата атмосфера на мястото, в което то се състоя – амфитеатрална лекционна зала по анатомия на Медицинския университет в Белград.
Като се връща към обичайния си формат, фестивалът беше допълнил основната си програма с редица съпътстващи събития – шоукейс на сръбския театър, среща на IETM, представяния на книги, дискусии и „срещи с авторите“ на показаните спектакли. В заключителната вечер на 2 октомври международното жури, което тази година включваше Стефани Карп (драматург и куратор) и Кристин Дусел (театрален критик) от Германия, Селма Спахич (режисьор) от Босна и Херцеговина, Ваня Ейдус (актриса) от Сърбия и Дино Пеша (драматург) от Хърватия присъди Голямата награда „Мира Трайлович“, както вече беше споменато, на две представления – на белгийското „Всеки опит ще завърши със смачкани тела и потрошени кости“ на хореографа Ян Мартенс, Танцова платформа GRIP и Dance on Ensemble и на словенското „Соло“ на Нина Краняц. Специалната награда „Йован Чирилов“ получи „Любов“ на Александър Зелдин. Наградата на публиката беше връчена на пърформанса „Свет без жени“ на авторките на театрални текстове Олга Димитриевич и Мая Пелевич, а наградата на в. „Политика“, която се присъжда за 44-ти път получи Ян Мартенс за най-добра режисура за спектакъла „Всеки опит ще завърши със смачкани тела и потрошени кости“.
