Предистория. БИТЕФ и Йован Чирилов

От 17 до 24 септември в Белград се проведе 49-то издание на БИТЕФ. Основан през 1967 г. от известната режисьорка и дългогодишен директор на АТЕЛИЕ 212 Мира Трайлович (1924–1989) и театроведа Йован Чирилов (1931–2014), през 70-те и 80-те години фестивалът се утвърждава като най-престижният международен театрален форум в Източна Европа, на който могат да бъдат видени емблематичните спектакли и личности на театралната сцена от двете страни на желязната завеса. След политическите промени от края на 80-те БИТЕФ запазва значимото си място на фестивалната карта на Европа, продължавайки да бъде важно пространство за среща и дебат между различни театрални гласове и култури. Директори и селекционери на всички издания на фестивала са двамата му основатели, като след смъртта на Мира Трайлович през 1989 г., в продължение на следващите петнайсет години, тези функции Йован Чирилов изпълнява сам. През 2006 г. към него се присъединява режисьорката Аня Суша (р. 1973). Тази есен за първи път в своята почти петдесетгодишна история БИТЕФ се състоя без Йован Чирилов, който си отиде в края на миналата година, но изданието беше посветено на него и от своята снимка на всички плакати и рекламни материали той продължаваше да наблюдава протичането му по своя характерен внимателен и ненатрапчив начин. Фестивалът има състезателен характер, като селекционираните спектакли се борят за двете му основни награди – Голямата награда на БИТЕФ за най-добър спектакъл и Специалната награда на БИТЕФ за изключителен принос към театралното изкуство. От 1990 г., след смъртта на Мира Трайлович, първата награда носи нейното име, а от тази година наградата за изключителен принос е на името на  Йован Чирилов.

БИТЕФ 2015 – в търсене на вълнуващи, еретични и смели спектакли

До 1990 г. БИТЕФ е преди всичко платформа за показване на театрални експерименти и ярки сценични постижения от източноевропейските страни и от западноевропейския театър. През последните две и половина десетилетия той значително промени своята формула, като се насочи към представяне на най-интересните спектакли и режисьори от региона и специално от държавите от бивша Югославия, включвайки в афиша си и няколко от най-новите силни заглавия на европейската и световната сцена. Селекцията на Аня Суша за 49-то издание убедително продължава тази традиция.

В своите „думи на куратора” в каталога на фестивала, озаглавени „В памет на Йован Чирилов”, тя заявява: „няма да кажа нищо за избраните спектакли. Те са тук, защото са – всеки по свой собствен начин – вълнуващи, непокорни, вдъхновяващи, еретични, новаторски и смели. Като самия БИТЕФ”. В стремежа й да изгради афиша на 49-то издание от заглавия, носещи основните характеристики, търсени в представленията от фестивалния екип през изтеклите години, Аня Суша едновременно прави ударна ретроспекция на извървения полувековен път на форума под ръководството на Йован Чирилов и демонстрира потенциала на неговата програмна философия за бъдещето. Важен фокус на тази философия е открояването на новите театрални тенденции през изтеклия сезон чрез подбора на част от постановките в основната програма. В своята селекция, като налагаща се нова тенденция на днешната сцена, Аня Суша посочва заемащия все по-голямо пространство и разнообразни форми съвременен политически театър.

Афишът на фестивала по правило се състои от основна програма от селекционирани сръбски и чужди спектакли и от съпътстваща програма от няколко модула, предлагащи прожекции на ключови за ХХ век театрални постановки, разговори на творческите екипи с публиката след представленията, теоретични дискусии.

Основната програма на БИТЕФ 2015 включваше 10 спектакъла: 4 от Германия, Франция и Русия – „Мурмел, мурмел” по Дитер Рот, режисьор Херберт Фрич, Фолксбюне, Берлин и „Common ground” на израелския режисьор Яил Ронен, Театър „Максим Горки”, Берлин (Германия); „Сбогом”, автор и режисьор Джонатан Капдевил, Бюро Касиопея, Париж (Франция)  и „Мъртви души” по Гогол, режисьор Кирил Серебреников, Център „Гогол”, Москва (Русия); 2 от Словения и Хърватска – „Илиада” по Омир, режисьор Йерней Лоренци,  копродукция на Словенския народен театър, общинския театър в Любляна и Цанкар хол (Словения) и „Ние сме крале, не хора”, хореография и режисура Матия Ферлин, Хърватски народен театър, Загреб (Хърватска); 1 мащабна копродукция между четири страни от региона като „Комплексът Ристич”, режисьор Оливър Фрлич, копродукция на Младежкия театър в Любляна, Хърватския народен театър в Риека, Театър „БИТЕФ”, Белград и фестивала МОТ, Македония и 3 спектакъла на домакините, два от които са копродукции с Норвегия и Холандия – „Смъртта на Иван Илич” от Л.Н.Толстой, режисьор Томи Янежич, Сръбски народен театър, Нови Сад (Сърбия); „Дискретния чар на марксизма”, авторски спектакъл на Боян Джорджев, копродукция на DasArts, Амстердам и TкH (Теория коя хода), Белград (Холандия/Сърбия), „Ибсеновата „Враг на народа” като Брехтова пиеса-урок”, режисьор Златко Пакович, копродукция на Център за културно обеззаразяване, Белград и Ибсенови стипендии, Скиен (Сърбия/Норвегия). Пет от тези десет заглавия са подбрани от Аня Суша като специалната група в афиша, представяща откроената от нея нова тенденция на днешната сцена –„Комплексът Ристич” на Оливър Фрлич, „Ибсеновата „Враг на народа” като Брехтова пиеса-урок” на Златко Пакович, „Дискретния чар на марксизма” на Боян Джорджев, „Сбогом” на Джонатан Капдевил и „Common ground” на Яил Ронен показват някои от различните лица и стратегии на съвременния политически театър.

„Илиада” на Йерней Лоренци – голямото попадение на БИТЕФ 2015

От тази широка програма гледах няколко спектакъла. Сред тях безспорно се открои дръзкото и оригинално представление  на нашумелия през последните години словенски режисьор Йерней Лоренци „Илиада” по Омир. Българските зрители вече добре познават страстния експресивен театър на Лоренци от спектаклите „Буря” и „Бесният локомотив”, селекционирани и показани у нас в основната програма на Международния театрален фестивал „Варненско лято” и неговата столична платформа „Световен театър в София” през 2013 и 2014 г. В новия си спектакъл, представен на БИТЕФ режисьорът и екипът му продължават своите търсения в областта на ритъма на словото и експресията на жестовете и движенията на сцената, изразени чрез музиката. В първата част на представлението Йерней Лоренци проследява разказа за Троянската война и съпътстващите я страсти и събития сред гърците, в дома на Хектор и на Олимп, в света на Зевс и боговете, по изключително майсторски начин. Той последователно и детайлно следва Омировия епос и едновременно с това ударно и сгъстено го изговаря в рамките на малко повече от  час сценично време (безспорна е заслугата тук и на добрата адаптация на Ева Маковиц и Матич Старина), като фокусът не е върху значенията на изговорените думи, а върху енергията, закодирана в тях и пренасяна през вековете. За отключването и избухването на тази енергия днес режисьорът и актьорите се съсредоточават върху метричната стъпка на древногръцкия стих (хекзаметъра), което превръща репликите им в мелодии, а ударенията върху сричките се отмерват с потупване на изпълнителите (наредени в кръг като оркестър) по микрофоните, стоящи пред всеки от тях. След като началото на спектакъла ни припомня архетипната, трагична и разрушителна енергия на първата и съответно на всяка следваща европейска война, втората част ударно го достроява с мощно експресивен визуален образ на войната въобще, превръщайки битката между Ахил и Хектор в екстатична космическа касапница, в която накрая остава само огромното, мъртво и кървящо тяло на света, буквално показано чрез полагането на сцената на голям, разполовен и обелен от кожата труп на животно.

„Илиада” по Омир, режисьор Йерней Лоренци, копродукция на Словенския народен театър, Общинския театър в Любляна и Цанкар хол (Словения)                                                          

„Мурмел, мурмел” на Херберт Фрич и „Смъртта на Иван Илич” на Томи Янежич представиха други „еретични” (по думите на Аня Суша) варианти на експериментите със словото и потенциала му за създаване на сценично събитие – безспорно една от най-важните и определящи тенденции в съвременния театър. Всъщност тези представления стояха в двата края на спектъра на театъра, фокусиран върху думата. В  необичайния и майсторски като режисьорско и актьорско присъствие спектакъл на Херберт Фрич и Берлинското Фолксбюне, водещата идея е, че думите нямат значение, а са само случайни образувания, в които експлодира движещата (както ежедневния, така и цялостния живот на човека и обществата) енергия на телата, емоциите и взаимоотношенията. В продължаващото час и двайсет минути представление са показани множество случки, ситуации и връзки, задвижени от различното изговаряне на единствената дума „мурмел”. Точно обратното място заемат думата и словото в безспорно смелия театрален експеримент на Томи Янежич по прекрасния едноименен разказ на Толстой. В продължение на 3 часа и 40 минути зрителите и актьорите са поставени едновременно в игрова и непосредствена житейска ситуация (като седящи за известно време един до друг хора), които четат за себе си, четат един на друг или четат едновременно с актьорите (като прожектиран на екран) текста на Толстой.

Наградите

„Сбогом”, автор и режисьор Джонатан Капдевил, Бюро Касиопея, Париж ,Франция – Голямата награда на БИТЕФ 2015 за най-добър спектакъл „Мира Трайлович”

Голямата награда на БИТЕФ 2015 за най-добър спектакъл „Мира Трайлович” бе присъдена на френската продукция „Сбогом” (Бюро „Касиопея”, Париж), Специалната награда за изключителен принос към театралното изкуство „Йован Чирилов” получи „Ние сме крале, не хора” на режисьора Матия Ферлин и  Хърватски народен театър в Загреб (Хърватска), а наградите на в. „Политика” и на публиката единодушно бяха дадени на „Илиада” на Йерней Лоренци (Словения).

Завършилото преди броени дни 49-то издание на БИТЕФ не само потвърди важното място на този фестивал на театралната карта на Европа, но и зададе важни естетически и социални въпроси, чието решение тепърва предстои.