Съчетавайки фотография и бродерия, Майра Биаханте изследва пътеките на паметта и трансформацията на възприятията провокирана от изкуството. Нейната работа е художествен дневник, който преплита минало и настояще, покана за развитие, израстване и освобождение от закостенелите представи за самия себе си.

Анджела: Майра, как започна да се занимаваш с фотография и текстилни изкуства?
Майра: Анджела, първо искам да ти благодаря за поканата и за възможността да разкажа за работата си.
Още от дете фотографията и текстилното изкуство винаги са присъствали в живота ми. По онова време си спомням, че семейството ми използваше аналогов фотоапарат, взет назаем от баба ми, за да улавя значими мигове. Чувството, което изпитвах, когато тези снимки пристигаха вкъщи след процеса на проявяване, винаги бе вълшебно за мен.
Изпитах дълбока свързаност с фотографията. Години по-късно успях да си купя собствен фотоапарат и имах възможност да уча фотография, което ми даде по-голяма представа за това какво може да представлява едно изображение и как чрез него мога да разказвам истории.
Познанието за текстилните изкуства дойде чрез майка ми, която винаги е обичала да работи с конци. От нея научих някои техники като плетене на една кука, плетене, шиене и бродиране.
Признавам, че въпреки интереса си, нямам много търпение и оставям много произведения недовършени. Когато обаче открих идеята за бродиране върху фотографии, бях очарована от възможностите и започнах да уча все повече и повече в тази област.
Анджела: Какво е идеята зад съвместяването на фотография и бродерията?
Майра: Когато бродирам снимките си, влагам много от себе си в тях. Тъй като това е бавен процес, аз се свързвам с всеки детайл от изображението.
Копирането и принтирането на снимката също ми се струва важно в днешно време, когато има масово производство на цифрови изображения и този крехък файл лесно може да бъде загубен.
Върху хартиения фотографски принт прекарвам няколко часа (а понякога и дни), бродерайки и се връщам към момента, в който е направена снимката съответно размишлявам върху спомените и проследявам тяхното преобразяване. Интересно е как един миг, заснет на снимка, може да ни посочи промените във възприятието, които настъпват по протежение на времето. Чрез това упражнение се свързвам с човека, който съм била в онзи конкретен момент, мога да видя колко много съм се променила след него и коя съм сега.
Понякога бродирам и снимки, които не са мои, чрез сътрудничество с други фотографи или използвам стари фотографии. Струва ми се много интересно да интерпретирам историите или чувствата на авторите чрез бродерия или дори да си представям и измислям истории, придавайки нов смисъл на тези фотографии.

Анджела: С
каква фотография работиш – цифрова
или аналогова? Имат ли значение
материалите по отношение на фотографска хартия и конци за бродерия?
Майра: Обичам да работя с аналогова фотография, но създавам изображения
и с дигитални фотоапарати,
дори с телефона си. Вярвам, че погледът на фотографа е по-важен от
оборудването, затова използвам всичко, с което разполагам в момента. От друга
страна, в зависимост от творбата,
която възнамерявам да създам,
избирам подходящи техники, които могат да ми помогнат да подсиля наратива, който искам да изградя.
Същото се отнася и за вида на хартията и конците. Много харесвам художествения
печат върху памучна хартия и памучни конци, защото са с добро качество, така че
мога да работя по-плавно, знаейки, че с необходимите грижи работите ми ще се съхранят дълго време.
Но обичам да експериментирам и с други видове хартия, трансфери върху тъкани,
стари фотографии, пощенски картички, шевни конци, естествени багрила и вълна.
За мен е важно да изляза от зоната си на комфорт, от това, което вече знам, че
работи. По този начин мога да видя докъде мога да стигна и как мога да изразя
себе си по различни начини.

Анджела: Използваш ли някакъв софтуер за обработка
на фотографски изображения, например Photoshop?
Майра: Използвам Photoshop или Lightroom, но обикновено не правя значителни промени на снимките си.
Обикновено премахвам следи или петна, които могат да се появят по време на
процеса на проявяване или леко коригирам светлина и цвят. Използвам софтуера и за подготовка на
файла за печат, а понякога и за планиране на това, което ще бродирам върху
изображението, така че рисувам върху снимката.
Анджела: В тази дигитална епоха творбите ти създават усещане за физическото измерение на изкуството и
връщат представата за уникално произведение, което не може да бъде
възпроизведено повторно.
Какво мислиш за връзката
между дигиталното и ръчно изработеното изкуство?
Майра: Правилно, колкото и да се опитвам да бродирам една и съща снимка
с един и същ дизайн, крайното произведение винаги ще е различно и за мен тази уникалност на
техниката е нещото, което
обичам. Също така вярвам, че
всички средства на творчество
са валидни и имат своята оригиналност. Независимо от техниката, най-важното при създаването на
изкуство е какво е неговото съдържание. Какво предава то, как свързва художника и публиката и какви размисли, преживявания и
чувства може да породи?
Намирам за много интересно съвместяването на цифрово и
аналогово с ръчни изкуства и
по този начин да подсилвам традиционните техники. Уча се и се вдъхновявам много
от древните разкази и медии и същевременно се интересувам от
модерното, съвременното. Именно придвижвайки се между тези две страни, открих
своя начин за творчество и ми харесва да мисля, че във
всяка от тях имам какво да изследвам и доказвам.

Анджела: Съвместяванетона различни техники и художествени средства дава повече възможности
за себеизразяване. Какво откриваш,
работейки по този начин?
Майра: За мен изучаването и изпробването на различни техники е важна
стъпка в откриването на изобилие от възможности за въплътяване на дадена мисъл. Но също така
вярвам, че колкото повече човек се фокусира върху изучаването на нещо в дълбочина, толкова повече начини
за себеизразяване може да открие.
Много ми харесва усещането, когато започвам
да уча нещо, моментът, в който новата информация се свързва с тялото ми, което
по-късно развива способността да я осъществи.
От този момент нататък пред мен се открива нов свят от възможности. Също така
ми се струва невероятно да достигна други нива на познание за онова, което вече знам много добре. Това е
като да откриеш тайна врата във вече обитавано място.

Анджела: Какви са средствата чрез които споделяш творбите
си – чрез социалните медии,
чрез изложби в галерии?
Майра: Въпреки че не съм човек, който се фокусира много върху социалните
медии, вярвам, че те са важно средство, което ми позволява да достигна до хора
на различни места. Използвам ги като портфолио, както и като
начин да споделям творческия си процес и семинарите, които предлагам. Имам и
уебсайт, на който представям работата си с повече подробности.
Работя с галерии в някои държави, като организирам изложби и предлагам творбите
си за продажба.
Друго нещо, което ми помага много, е да участвам в резиденции, фестивали, пазари на изкуство, публикации и
други.
Наистина вярвам в значимостта от създаване
на общност чрез изкуството. Поради
това пиша на други артисти,
на които се възхищавам, или когато пътувам, се опитвам да опозная местната
общност. Обичам да посещавам
ателиета, да изследвам творчески
процеси, да участвам в колективи, да се уча и да творя заедно с други артисти.

Анджела: И накрая, какво те вдъхновява – други произведения на изкуството, природата, лични
преживявания?
Майра: Винаги съм била обсебена от поезията на ежедневието, от това,
което можем да открием в ежедневието си и което понякога не забелязваме, защото
винаги бързаме.
Напоследък работя и върху това какво определя едно пространство като дом и
върху самотата. Това са лични теми, които ме вълнуват, и работата върху тях ми
помага да разбера коя съм и
как се свързвам със света. Винаги се опитвам да разбера различните
гледни точки, които дадена тема предлага, както и да се опитам да създам връзка и поле за размисъл, когато представям
работата си пред публика.
Харесва ми да мисля, че вдъхновението може да дойде по всяко време и от всяко
място – от разговор,
разходка, книга, филм или изложба. Вярвам също така, че е важно да търся тези
моменти, за да се подхранвам с информация. Обичам да съм отворена за
вдъхновението, а когато то дойде, си водя записки в
тетрадка, която винаги нося със себе си. Това е моят творчески дневник и го
преглеждам често, особено когато ми предстои да започна нов проект.
Бродираната фотография на Майра Биаханте може да се открие на:
www.instagram.com/mayrabiajante
www.facebook.com/mayrabiajante
[1] Традиционен мексикански съд за готвене

