Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Велислав Павлов е завършил актьорско майсторство в Нов български университет. Сред по-известните театрални постановки, в които ирае, са „Идиот“, „Кралят Елен”, „Рибарят и неговата душа“, „Три сестри“, „Братя Карамазови“ и др. Снима се в сериали и в множество чуждестранни и български филмови продукции, сред които „Дзифт”, „Източни пиеси”, „Шменти капели“ и др. За ролята си във филма „Вездесъщият“ получава наградата за най-добра мъжка роля на фестивала „Златна роза“ 2017. 

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

Моята социална изолация започна сравнително скоро – в средата на април, когато завършиха снимките на сериала „Откраднат живот“. Може да се каже, че си почивам – чета, слушам, гледам, спя, следя какво става наоколо, ходя на пазар, помагам на сина ми с домашните… Не е кой знае колко по-различно за сега!

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

В репетиции в Народния театър на представлението „Капитал(на) Грешка“ с режисьор Иван Пантелеев. Бяхме на една седмица от премиерата. От друга страна при оптимални хигиенни мерки на филмовия екип успяхме да завършим  снимките на сезона на сериала „Откраднат живот“. Процесът и там приключи с един месец по-рано.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

На първо място спря животът на театрите и на представленията, в които играех… Най-голяма е загубата на процеса на представлението в Народния театър, което беше само на седмица от премиера и в най-важния етап от натрупване на качество – нещо, което е неясно как и кога ще се възобнови… След това под въпрос са бъдещи филмови и телевизионни проекти. Голям е въпросът и със съществуващите представление и тяхното възстановяване… Надявам се през лятото да може да се пътува в страната – това ми липсва…

Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?

Втората част от въпроса дава отговора. Но и в момента нямам кой знае какво желание – имаме много по-важни задачи за решаване пред себе си.

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

Проблемите според мен ще се изразят истински, едва когато артистите се завърнат активно на полето на своята дейност. Тогава ще дойдат големите въпроси – с какво се занимават, доколко това има обществено значение и за какво трябва да се водят истинските разговори с публиката? Трябва да намерим новите, важните теми. Иначе вечните си остават, но още повече под лупа – какво да правим със себе си и как да живеем?…

Как според вас кризата ще се отрази на творческите изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?

Трудно ми е да гадая, не мисля и че от това има смисъл – да се прави предварително… Очаквам разбира се да е трудно, ще трябва да се осмислят на първо място в чисто човешки план „загубите“… Очаквам разтърсването да е сериозно и от това да се роди нещо наистина ново и смислено. От огромно значение е и състоянието на икономиката и това ще е едно от най-големите предизвикателства.

Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

Като актьор на свободна практика и самоосигуряващ се артист очаквам подкрепа чрез възобновяването на връзките с досегашните ми партньори – хората на театъра и филмовите продуценти и екипи. Ще попълня документите и за отпуснатите мерки от Министерството на културата, оказа се, че покривам изискванията – да видим и това „животно“ какво е… Но най-важната подкрепа си остава тази на семейството и приятелите.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

Като започне да върши това, което трябва – да комуникира с публиката. Дали и как това ще се случи зависи от собствения ни талант, чувствителност и смелост  – и на артисти и на публика. Надявам се критериите ни да станат по-безпощадни в задаването на въпроси, в търсенето на истината от сцената и екрана. Смятам, че ще бъде още по-наложително да слагаме повече от себе си като личности пред очите на публиката. Накратко – надявам се да станем по-критични, мислещи, честни и открити.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Трябва да си дадем сметка, че за да има културен живот освен такива, които го създават, най-общо казано артистите, трябва да има и такива, които го живеят, най-общо казано публика. Така че за мен проблемът винаги е бил естетичен. Надявам се това „живеене“ да се възобнови бързо, но и с ново качество.

Много важно за артистите е как ще преминат през тази криза и какви ще са раните, или казано с езика на новия вирус, колко от нас ще излязат „здрави“ и колко ще са все още „интубирани“. Надявам се да започне сериозен дебат за финансирането на отделните сектори и да се направи всичко възможно за бързо възстановяване и влизане в работен режим. Но културният живот на една страна е в пряка зависимост от всички други сфери, ние всички живеем заедно… Така че за мен най-важно ще бъде как заедно ще се събудим от този кошмар и как ще се задействаме, надявам се, в посока „напред“.