Венецианското биенале 2024 започна своя живот. Общият тематичен проект под заглавие „Чужденци навсякъде“ (по наименованието на серия от инсталации на колектива Claire Fontaine) е на куратора на тазгодишното Биенале бразилеца Адриано Педроза. Със „Златен лъв“ за цялостно творчество са удостоени родената в Италия бразилска художничка Анна Мария Майолино (Anna Maria Maiolino) и живеещата в Париж турска художничка Нил Ялтер (Nil Yalter) https://www.labiennale.org/en/art/2024. Павилионът на Австралия бе отличен като най-добър за това издание.
“Extranjeros todas parte” отваря широко врати за размисъл над онова, което е било „чуждо“, „маргинализирано“, „странно“, отстранявано от модерния разказ за изкуство почти до края на XX век. “Stranieri ovunque” мобилизира креативна енергия отвъд каноните извън всяко статукво. Може би повече от обичайното откликът за Венеция 2024 ще се рои и поляризира – между безрезервното одобрение за стопяването на границите до съмнението дали „маргиналното“ и „чуждото“ не е съвременното статукво.
Богатството от художествени реализации в централната експозиция с две ядра: историческо и съвременно (Ил. 1, 2) в павилионите на отделните държави, както и в многобройните съпътстващи артистични събития поражда множественост на погледи и реакции. Отделно от тематичните интереси и подходите на проблематизиране общо е впечатлението за изобретателност по отношение на медиите, преобладаващо дигитални. Съвременните инсталации, миксиращи образ, звук, светлина, движение и дори олфакторни въздействия, вече не са „алтернатива“, а утвърдена „норма“. Оттук и неотменимата екипна работа – при концепция от един автор, както и при арт колективите. Друга впечатляваща повсеместна характеристика е ролята на езика и участието на литературата и поезията – един нов Вавилон, чийто шанс за разбиране сякаш е „днес общият за всички ни“ английски език. Възможно ли е в историзирането на художествените практики през ΧΧ и ΧΧΙ век да настъпят съществени промени, повлияни от различията в опита на Венеция 2024?
Да избегнем леснината на поляризираните отговори, гмурвайки се в „световния океан“! Да започнем с няколко „острова“! В усилващите се напрежения на глобалния свят – икономически, военни, идеологически и т.н. – идентичността в единствено число е разлюляна. Дали жизненият път не е преминаване и съпреживяване на множество идентичности? Темите за чуждостта и отчуждението са от големите въпроси във философията и творчеството (литература, визуални и сценични изкуства, музика). В личен план кой от нас не се е чувствал чужденец? Но не всеки е имал буквалния опит на търсещия убежище със сак в ръка, на лишения от „глас“, за да го разкаже. Биеналето представя силни проекти с вълнуващи разкази. Сред тях е артистичният проект на Нил Ялтер (Nil Yalter) [едната от двете носителки на Златен лъв за 2024 г.] със заглавие „Изгнанието е тежка работа“ (1977–2024) [по думите на турския поет Назъм Хикмет]. На стените с многобройни снимки на хора „оживяват“ видеа с многоезични разкази на емигранти (Ил. 3, 4). Друг проект с разкази за изгнанието е „Картографиране на пътуването“ (2008–2011) – видеоинсталация с осем отделни прожекции, цвят и звук на Бухра Халили (Bouchra Khalili), в които са разказани и начертани върху географска карта индивидуални пътища на миграция. В Британския павилион Джон Акомфра (John Akomfrah) разгръща мащабна инсталация „Слушайки цяла нощ дъжда“ [заглавие, позоваващо се на поезията на китайския писател и художник от XI в. Su Dongpo]. В осемте части с поетично наименование Canto I – VIII посредством съвременни и архивни фотографии, видеа, аудиозаписи и текст се преплитат историите на мигранти (Ил. 5).
Насилственото маргинализиране на хора и общности по политически причини от страна на официалните власти е друг акцент в голямата тема „Чужденци навсякъде“. Германският павилион представя колективния проект „Прагове“ с участници Yael Bartana, Ersan Mondtag, Michael Akstaller, Nicole L’Huillier, Robert Lippok, Jan St. Werner, чиито мащаби надхвърлят стените на историческия павилион, разчупвайки символно конструираната идеология на националното (Ил. 6). Въздействащият спектакъл в интериора на павилиона представя с голям диапазон от художествени медии и общностните, и личните измерения на провала на една национална идеология (Ил. 7, 8).
Българският павилион https://bulgarianpavilionvenice.art/en представя инсталацията „Съседите“, с автори Красимира Буцева, Лилия Топузова, Джулиан Шехирян и куратор Васил Владимиров. Комисар на българското участие е д-р Надежда Джакова (Ил. 9). Многосъставната симулация на дом сякаш „се събужда“ при влизането на посетителя: задвижват се светлини, чуват се звуци, открояват се човешки гласове, разказващи жизнени истории на хора от България по време на комунистическото управление [известно недоумение буди английският език, на който те споделят българските си истории] (Ил. 10, 11). Авторите умело използват вече споменато миксиране и наслагване на обекти, образи, звуци, светлини, движение и олфакторни въздействия (Ил. 12). Познати въпроси за живота на другите, на остракираните от официалната власт при тоталитарното управление, за преживяната алиенация на реални и фабулирани наши „съседи“, прозвучават различно, зададени от поколение автори, за които този опит е вече исторически. Навярно затова те успяват да го „преведат“ на разбираем език за онези, които не познават българските затруднения относно споделимостта. В контекста на Биеналето тази реализация прави връзки с други, което потвърждават и първите положителни отзиви „отвън“. Лесният адрес на българския павилион Sala Tiziano, Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до моста на Академията, е сред добрите обстоятелства за видимостта на проекта.
С интерес към локалния контекст в Югоизточна Европа поглеждам и към географските ни съседи (Ил. 13, 14). В павилиона на Турция Гюлсюн Карамустафа (Gülsün Karamustafa) разгръща инсталацията „Кухи и счупени: Състояние на света“, в която обекти от пластмаса с формата на антични колони са композирани заедно с контейнери с искрящо натрошено муранско стъкло с преобразени венециански полилеи и стена с прожекция на кадри с конфликти по цялата планета (Ил. 15, 16).
Най-широко изявен аспект на темата за чуждостта в Биеналето е вниманието към извъневропейските култури към културното разнообразие на Южното полукълбо. Критиката към европоцентризма към модерната история, поставяща всичко извън европейската културна традиция в сферата на етнографските интереси, започва през XX век в контекста на деколонизацията. Един от примерите в тази насока е парижкият музей на извъневропейските изкуства „Ке Бранли – Жак Ширак“, открит през 2006 г. Днес, във „Венеция 2024“ бразилският куратор и неговият екип правят усилие да преобърнат изцяло картината на художествения свят, включително и ретроспективно – на модернизмите през XX век (Ил. 17). В периода на подготовка на Биеналето Педроза пътува във всички континенти, за да селектира работи, подкрепящи тази различна представа в историческото и в съвременното ядро на общата експозиция. В много от павилионите на държави са разгърнати теми, артистични форми и практики на местното население. Сред примерите в това отношение са павилионите на САЩ (Ил. 18, 19), Дания, Нидерландия. В пространствата на Арсенала ни очакват творчески реализации от всички континенти на необхватно множество от говорими, литературни, предметни, визуални и музикални езици. Тук често се налага да правим справки с геополитическата карта.
Другостта може да бъде признаване на общности, лично откритие, преживяване и привличане, но също и опасение, и неразбиране. Тя не е само абстрактно понятие. Да споменем акцента върху нетрадиционните сексуални ориентации – проблематика също позната от десетилетия, която надхвърля артистичния свят. Също и в това отношение Биеналето е алтернатива спрямо каноните на терена на творчеството.
Жените от десетилетия отвоюват място в артистичния свят – по отношение на историзиране, тълкуване, признание за творческо участие [колко престижни художници добавиха като авторство и своите спътници – жените в живота им]. Във „Венеция 2024“ жените са получили своя шанс: като история, тема, авторство, кураторска реализация, награди. Отличителен е акцентът върху керамиката и особено върху текстила – художествени занимания, свързани с представите за женската креативност. В общите ядра, както и в павилионите на отделни държави, са изявени концептуалните аспекти в тези области. Познатите възгласи „Стига вече с тези жени“ не отменят артистичните постижения. Дали тези недоволства днес се отнасят и до трагизма на женската ситуация извън творческите практики, на жените в Афганистан, в бежанските лагери и на други, неочаквани места по света? Гласът на жените във всяка дейност и част на Земята е все така от значение.
И най-сетне – на първо място – войната! Множество войни, които влизат в домовете ни [в най-щадящия случай – през телевизията и интернет]. В дългото съществуване на Биеналето винаги е имало войни по света и политически ангажименти на държавите. И днешната ситуация извиква ангажирани артистични действия, сред които: затвореният от самите участници Израелски павилион със залепено на вратата заявление, че той ще бъде отворен, когато огънят бъде прекратен и заложниците – освободени (Ил. 20), разлепените навсякъде призиви на палестински активисти за прекратяване на войната; предоставянето на Полския павилион на „Отворена група“ за проекта „Повтаряйте с мен“, основан върху свидетелски разкази на бежанци от войната в Украйна, и още…
Излизаме от пространствата на Биеналето, обособени и охранявани като буквална територия, артистична реторика, етически измерения, свобода на смисъла. Движим се по кейовете на Лагуната покрай разкошни яхти през площада „Сан Марко“ сред сергии, ресторанти и кафенета, в шумния поток от хора с различни етнически черти и облекла, говорещи помежду си на знайни и незнайни езици. Обичайни туристи и участници в луксозни круизи, хора от артистичния свят, дошли да видят Биеналето, създават жизнената енергия на Венеция в този момент. Разпознавам и емигрантите, пришълците, другите, потърсили работа и убежище – те сякаш също се оглеждат като чужди в моя поглед. Неволно се питам дали тези хора от пазарите, сергиите за сувенири на площада на Гарата например знаят за темата на тазгодишното Биенале? Но това наблюдение и въпрос не помрачава признанието за усилията на Биеналето. Творческите практики [може да] откликват на днешния свят единствено на артистичен терен във „Венеция 2024“ – глобален и необхватен (Ил. 21). (Не)възможните решения за „чужденците навсякъде“ са в друг глобален свят – този на корпорациите и политиките.
*Всички фотографии са от автора на статията.
