Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.
Весела Ножарова е изкуствовед, куратор и критик, живее и работи в София. Завършила е специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия. Занимава се със съвременно изкуство. Осъществила е над 40 кураторски проекта в България, Австрия, Белгия и други страни в Европа. През 2007 г. е куратор на българското национално участие в 52-рото Венецианско биенале за съвременно изкуство. Весела Ножарова е съосновател на кураторския колектив „Изкуство – дела и документи“. Автор е на книгата „Въведение в българското съвременно изкуство (1982 – 2015)“. От 2015 г. е куратор на галерия Credo Bonum.
Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?
Голяма част от деня ми минава в занимания, свързани с дигиталното образование на моя син, който е на 10 г. Това доста разбива времето ми за работа. Иначе се опитвам да работя пълноценно по вече започнати проекти, но има дни, в които не се получава.
На какъв творчески етап ви застигна кризата?
За моята работа тази година се очертаваше доста силна. Галерията, в която работя, Кредо Бонум, има добра, вече уточнена програма до средата на 2021 г. Аз имам още един голям проект заедно с Музея за история на София и Софийска община, който също беше набрал скорост. В много добра фаза беше и друга моя работа, свързана с изграждането на една частна колекция за съвременно изкуство.
Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?
Замрази ги в по-голямата си част, а един от проектите беше директно отменен на третия ден от кризата. Животът ми не се промени към лошо, защото получихме възможност да се поспрем и да прекараме повече време със семействата си. Можахме да обърнем внимание на образованието на децата, които започнаха да учат около нас, както и да погледнем на работата си от дистанция.
Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?
Трудно ми е да се изолирам и да работя.
Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?
В личен план – никакви освен осъзнаването на реалния резултат от образованието на децата. В професионален план – дадох си сметка, че не може всичко да бъде дигитално и това не е пътят. Пълненето на пространството с дигитално художествено съдържание не е решение; галерията и публиката ни липсват; че трябва да задълбочим връзката си с публиката и да бъдем по-внимателни с изграждането на нови аудитории.
Как според вас кризата ще се отрази на творческите и изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?
Може би ще има позитивно отражение. Художниците имат повече време за мислене и работа. Същото се отнася и до изследователите. В същото време сме изправени пред задаваща се икономическа криза, която ще направи много трудно художниците да живеят от изкуството си, а покрай тях и ние, а това ще бъде реалност за дълъг период.
Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?
Засега запазвам своята работа и тя ще бъде основен център на моите занимания и основен източник на средства.
Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?
Трябва да се върнем към личния контакт между зрител и произведение на изкуството. Да потърсим смисъл и основание за своята работа, както ние самите като специалисти в областта, така и за публиката, която ще има нужда от нас.
Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?
Галериите и музеите няма проблем да бъдат отворени без достъп на големи групи от хора и със спазване на висока хигиена. За това ще има разписан протокол. Разбира се, всички публични събития няма да бъдат възможни, в това число и откриванията. Оттам насетне всяко пространство от сектора трябва да формулира своите начини на действие. Няколко основни неща ми се струват важни. Засилване на контакта с публиката, но по отношение на единичния посетител. Галерията да бъде максимално сигурно, привлекателно и комфортно пространство за публиката. Малки турове сред изложбата, разговори от дистанция в залите, но и образователни онлайн продукти към всяка изложба. Внимателна, лична среща между зрител и галерист или художник. Друга възможна посока е развитието на публичното изкуство. Изкуството, което може да срещне публиката си на улицата, в парка, на открито, да бъде част от архитектурата и общественото пространство. Това би дало и възможност на държавата да подпомогне художниците чрез обществени поръчки.
