По повод 71-та годишнина от Националния празник на СР Виетнам, отбелязана на 9 септември 2016 г. в Посолството на СР Виетнам в София
За първи път се докоснах до музикалната култура на Виетнам през 2004 г., когато посетих като гост столицата Ханой и град Хо Ши Мин. Получих покана да посетя още два пъти Хо Ши Мин през следващите две години. Визитите бяха дълги около месец, но всяко посещение ми носеше нови впечатления, струваше ми се, че „откривам“ нови и различни пластове в психологията на виетнамците, с които работех и общувах, че опознавам по-добре виетнамската култура. През 2006 г. съдбата ме срещна с виетнамска изпълнителка на традиционна опера и фолклор. Представиха ми я като човек, посветил живота си на мисията да съхранява и предава на идните поколения традициите на своята държава. По време на няколкото ни творчески срещи тя бе така любезна да сподели с мен частица от своите практически познанията върху най-крупните фолклорни области във Виетнам, да ми изпее характерни фрагменти от двата вида виетнамска традиционна опера – хат чео (hát chèo) и хат туонг (hát tuồng). Вероятно чрез общуването с мен тя също е усетила близост с българската култура, защото при последната ни среща тя ми подари собствения си сценичен костюм, с който дълго е изпълнявала женски постоянни роли от традиционната опера – хат чео.
хат чео (hát chèo)
Сведенията за музикална, танцова, театрална култура на територията на Виетнам сочат към бронзовата епоха (Донг Сън, Đông Sơn), към която принадлежат разкрити при археологически разкопки гонгове (откривани от 1893 г. насам на територията на днешния Северен Виетнам). Времето на създаване на реликвите вероятно съвпада с разцвета на тази епоха – между VI и I в. пр.н.е., като изследователи смятат, че е възможно някои от откритите гонгове да принадлежат на още по-ранни времена. Музикалните инструменти (които безспорно представляват и ритуални предмети) свидетелстват за развитие на музиката по тези земи не само поради наличието им, а и заради факта, че те издават звук с определена височина – т.е. били са настройвани. В кръг около центъра са изобразявани фигури на музиканти, биещи барабан. Изобразявани са и фигури на танцуващи хора, което от своя страна асоциира с музикално-танцови ритуали на територията на днешен Виетнам. Танцуващите фигури били в енергични пози, костюмите им обхващали пищна украса за глава и дълги роби от твърда материя. Често тези фигури боравели с оръжия (копия, дълги прътове, брадви). Тези изображения от своя страна предизвикват асоциации с персонажите воини от традиционната виетнамска опера и характерното за музикалнотеатралната култура на Далечния изток разграничение между двата основни вида танц – военния танц (във Виетнам – Ва Ву, Va Vu) и мирния танц (Ван Ву, Van Vu). Бронзови гонгове са част и от оперните представления. Техният звук допринася за цялостното изграждане на образите на висшите сановници. Възможно е това обвързване да се дължи и на обстоятелството, че само най-висш сановник би могъл да си позволи да притежава подобен инструмент, чието тегло често надхвърля 100 килограма бронз. Началото на оперната постановка, целящо да привлече публика към оперната сцена, също може да бъде съпътствано от звука на този величествен музикален инструмент.
Традиционната опера хат чео, характерна за Северен Виетнам, води началото си най-вероятно от I в. от н.е., а зрелият жанр е отнасян към XI век, когато се появяват и първи сведения за оперни сюжети. Традицията е ревностно опазвана, предавана предимно по семейна линия – от баща на син, от дядо на внук и т.н. По-заможни и отговорни към традицията семейства дори са се грижили за по няколко младежи, без да имат родствена връзка с тях, за да осигурят продължители на това изкуство. Въпреки че има данни за използването на музикална нотация, традиционната опера се е предавала предимно „от уста на уста“ – характерен белег за фолклора, на чиято основа е изграден самият жанр хат чео.
Основни инструменти в инструменталния ансамбъл са: лютнята с форма на луна дан нгует (đàn nguyệt), двуструнният фидел дан ни (đàn nhị), красивият триструнен инструмент дан там (đàn tam), чийто корпус е обвиван със змийска кожа, 36-струнната цитра тхъп лук (thập lục), лютнята, изработвана от корпус на крушовидна тиква дан ти ба (đàn tỳ bà), бамбукови флейти сао чук (sáo trúc) или сао (sáo), „оризов барабан“ чонг към (trống cơm), чинели, дървени блокчета и др.
Жанрът се отличава с няколко групи постоянни роли: комичен персонаж – хе (hề), възрастен мъж – лао (lão), възрастна жена – му (mụ), млада жена – дао (đào) и млад мъж – кеп (kép).
Ключов за жанра е клоунът или комичният персонаж хе. Думата означава още: важен, значим; шумен смях. Клоунът най-често не е главно действащо лице, но е неотменна част от фабулата на действието и от самото представяне на традиционни опери от Северен Виетнам. В рамките на едно и също представление комичните персонажи често са повече от един. Обикновено представленията се провеждат на открито, най-често в селските региони, разположени по делтата на Червената река. Изпълнителите бият барабан, с което отбелязват началото на представлението. После двама клоуни изпълняват номер, с който привличат още зрители. Комичните персонажи коментират действието, разведряват атмосферата след епизоди, наситени с драматизъм, понякога дори проявяват сарказъм (в унисон с идеала за постигането на едно по-добро общество).
Един и същ изпълнител би могъл да се превъплъщава в повече от един персонаж. Инструменталистите в трупата също са подготвени да изпълнят убедително епизодични роли. По този начин се постига компактност и мултифункционалност на съставите, които с успех представят своето изкуство и пътувайки – на различни фестивали, пред различна публика.
Наред с постоянните роли важно място в действието заема и хорът (дан де, dàn đế), участващ в по-важни моменти от сценичното действие.
Сюжетите, наричани „тяло на пиесата“ (тан чо, “thân trò”), се развиват линеарно и са изчистени от сложни вътрешни препратки.
Днес постановки от този традиционен жанр представят и професионални музиканти и театрали в основания през втората половина на XX век Национален театър за хат чео в Ханой. А грижата от страна на държавата е видима и чрез формирането на Комитет за изучаване на чео през 1957 г.
Традиционната опера хат туонг, характерна за Южен Виетнам и произлизаща от музикалнотеатралните практики на виетнамската аристокрация, придобива черти на представителен жанр през XII век. Най-атрактивни тук са богато декорираните с ръчна бродерия костюми от изящни материи, както и моделите на рисунки върху лице, носещи богата символика. Ранните постановки на хат туонг са представяни на специално обособени сцени на закрито, но с течение на времето операта на Южен Виетнам се разгръща и на открито, а кръгът от изпълнители се разширява и обхваща не само аристократи. В Ханой е основан национален професионален театър и за този тип традиционна опера, който се радва на широка популярност дори през 2015 г.
хат туонг (hát tuồng)
Двете професионални институции за традиционна опера в Ханой провеждат обучения и възпитават млада публика с целенасочено предприеманите посещения в начални и средни виетнамски училища.
През 2000 г. стартира проект, наречен От театъра към училището, насочен към издирване и обучение на млади бъдещи звезди на традиционната опера. Проектът продължава между три и пет месеца. Целевите групи са ученици от началните и средните училища. Професионалисти преподават хат туонг в Ханой и Ня Чанг, а хат чео се изучава в провинция Нам Дин. Проектът протича на 3 етапа: в първия се организират работни групи от професионални актьори и партниращи организации и се осъществява връзката между актьорите и учениците. Вторият етап е свързан с изнасянето на 23 представления, целящи да привлекат публика от повече от 5000 зрители – от училищата и общността. Последният етап преобразява арт клубове във вечерни училища, насочени само към групи от по 15 ученици. Конкуренцията за подбора на тези изявени ученици е „ожесточена“ – изборът е измежду 200 до 300 кандидати. Всяко от тези вечерни училища получава допълнителни консултации от експерти, сценични костюми, сценичен грим, декори, осветление. Впоследствие всеки от клубовете дава серия от успешни и привлекателни за публиката представления. Раждат се и няколко бъдещи звезди.
През 1920 г. е създаден по-съвременен жанр – кай лъън (cải lương), на основата на хат туонг (hát tuồng). Жанрът се отличава с влияния от различни музикални стилове, осезаема е близостта с виетнамската популярна музика. Инструменталните състави се заменят от студийни записи, които се отличават с осъвременени оркестрации и аранжименти. Костюмите и сценичният грим запазват стилизирани елементи от традиционния жанр хат туонг, но също са видимо осъвременени. Стремежът явно е да се създаде нов жанр, по-близък до интересите на младото поколение. Достига се до жанр, който стъпва върху виетнамските традиции, но по звученето и визията си силно напомня жанрове (като например мюзикъла, киномюзикъла и др.), свързвани с американската и европейската музикално-сценична култура, с телевизията и киното. Модерните идеи и похвати на кай лъън въвеждат този жанр в телевизионни академии и други реалити формати. Финал на такава продукция имах възможност да видя „на живо“ в Хо Ши Мин през 2006 г. (тогава написах и статия, посветена на този жанр).
Постепенно традиционните жанрове също започват да намират място в телевизионни формати. Актуален пример тук е и участието на Нгуен Дук Вин (Nguyễn Đức Vĩnh), изпълнител на постоянни женски постоянни роли дао от традиционната опера хат чео, във формата „Виетнам търси талант“ от 2014 г. Интересното тук е, че малкият и особено талантлив изпълнител е момченце – т.е. връзката с традицията е още по-осезаема, пренесена в съвсем ново време.
Докато бях във Виетнам, бях приятно изненадана от ежедневните излъчвания на цялостни виетнамски опери от жанровете: хат туонг, хат чео, кай лъън и др. Тази стратегия цели да превърне виетнамската опера в неразделна част от бита на всеки виетнамец. Телевизионните академии и други формати, радващи се на широка зрителска аудитория, също имат своето място като актуален начин за привличане на интерес към тези жанрове. Телевизионните излъчвания на опери предлагат субтитри, които текат паралелно на редица езици (на латиница, кирилица, с йероглифи и пр.). Професионалните музикални театри също осигуряват такава възможност за зрителите, които не владеят добре виетнамски език. По всичко личи, че това е добре обмислена културна стратегия, която цели не само да съхрани ценна част от виетнамското културно наследство, а и да привлече към нея нови публики, да създаде условия за пълноценна комуникация с други изкуства и култури[1].
[1] Настоящият текст е значително изменен и допълнен на основата на доклад с мултимедийна презентация в рамките на форума Неочакваният Виетнам (образи, срещи, преоткриване), проведен на 7 април 2015 г. в ЦИЕК при СУ, организиран с участието на ИИИзк – БАН и с подкрепата на Посолството на СР Виетнам в София.
Някои използвани източници: Ценова, Миглена. Виетнамска традиционна опера (Вонг Ко). – Българско музикознание, 2007, № 2, с. 201-203; Brandon, James R. Theatre in Southeast Asia. Harvard University Press, 2009, 448 p.; Cầu, Hà Văn. Hề chèo. Ho Chi Minh: Nhà xuất bản, Năm xuất bản, 2005; Cầu, Hà Văn. Mấy vấn đề trong kịch bản chèo [Наблюдения върху либретата за чео]. Hà Nội: Văn hóa, 1977; Kalman, Bobbie. Vietnam: The Culture. Crabtree Publishing Company, 2001. 32 p.; McLeod, Mark W., and Thi Dieu Nguyen. Culture and Customs of Vietnam. Greenwood Publishing Group, 2001, 198 p.; NSND Đinh Bằng Phi. Nhìn về sân khấu hát bội Nam Bộ. [Поглед към сценичната традиционна опера на Южен (Виетнам)]. Hồ Chí Minh: Nhà xuất bản Văn Nghệ, 2005.
Транскрипциите от виетнамски на български език са консултирани с д-р Райна Бенева, преподавател по виетнамски език и култура в Център за източни езици и култури при СУ „Климент Охридски“.
