(Изследователски проект на Института за изследване на изкуствата)
През изминалата година екип от млади учени от сектор Изобразителни изкуства на Института за изследване на изкуствата, БАН, фокусира своите усилия в проучване на църковното изкуство в София в периода след Освобождението и през първата половина на ХХ в. Научноизследователският проект със заглавие „Визуализирайки сакралното: регистър на академични художници, зографи и резбари, работили в църквите на София (1878–1944)“ се осъществява с финансиране от Столична община. По проекта работиха: гл. ас. д-р Дарина Бойкина, гл. ас. д-р Веселина Йончева, Тереза Бачева (докторант) и д-р Анна Шойлева. За дизайна и графичното оформление се погрижиха Даниел Нечев от Института за изследване на изкуствата и екипът на Ем Джи Лаб. Преводът на текстовете на английски език е на Атанас Игов.
Благодарение на проекта вече има интернет платформа, където е представена цялата информация, която научният екип събра, обработи и систематизира по време на неговото изпълнение. Информацията, свързана с академични художници, зографи и резбари, работили в църквите на София между 1878 и 1944 г., е достъпна на: https://www.sofia-churches.com/
Определящ в избора на София за този проект е фактът, че след Освобождението градът се превръща в политически, религиозен, културен и художествен център на възобновената българска държава. Мащабите на инфраструктурните проекти от този период са „огромни“. За кратко време се обновяват съществуващи и се издигат много нови храмове, чиято декорация е била поверена на едни от най-изтъкнатите имена на новото българско изобразително изкуство. Именно върху личностите, ангажирани с изписването на стенописите и иконите и изработването на църковния мебелиар, е фокусът на Визуализирайки сакралното.
Централно място в платформата има регистърът на академичните художници, зографи и резбари. Те са представени чрез самостоятелни статии, включващи налични данни за техния произход, образование и работата им в софийските църкви. Всяка статия е придружена от карта, указваща църквите, в които се намират произведения на съответния творец, както и фотографии. Платформата има и две спомагателни рубрики – Библиотека, в която са въведени над 160 заглавия на български, сръбски, македонски и английски език, като част от тях биха могли да се ползват дигитално, и Църкви, където са представени всички включени в проучването софийски храмове.
В своя първи етап проектът стартира с представяне на десет творци. Разгледани са творческите биографии на академичните художници: Иван Мърквичка, Харалампи Тачев и Господин Желязков, на зографите Евгени поп Кузманов и Васил поп Радойков и на резбаря Генчо Марангозов от Трявна, както и на дебърските резбари Иван Филипов, Филип Филипов, Петър Йосифов и Алекси Мирчев.
След Освобождението настъпват коренни промени в обществения живот на българите, което се отразява и върху развитието на изобразителното изкуство. Това е период, в който постепенно отмират възрожденските традиции, но въпреки това последните зографи, учили се на занаят при своите бащи или чичовци, са активни и поддържат по-старата традиция. Сред работещите в София представители на късновъзрожденската живопис са дебърският зограф Евгени поп Кузманов и самоковският зограф Васил поп Радойков, които са оставили свои произведения в няколко от софийските църкви. Тяхната живопис, отличаваща се с архаични за периода черти, контрастира с произведенията на първите български професионално обучени художници. В първия етап на проекта е разгледано творчеството на трима от тях – Иван Мърквичка, Господин Желязков и Харалампи Тачев.
Църковната дърворезба също претърпява промени в развитието на художествените процеси в следосвобожденския период. Засега само част от резбарите, работили в самия край на XIX в. и началото на ХХ в., фигурират в регистъра, но в тези години немалко резбари се преселват от Трявна в София, най-изявеният сред които е Генчо Марангозов. В столицата се установява и голямата резбарска фамилия Филиповци, дошла от дебърския край на Северна Македония. Представители на резбарския род участват активно в художествения живот на София и работят за някои от най-важните църкви в града. Проучванията по проекта показват, че Иван Филипов изпълнява поръчки за десет църкви в града, а неговият син Филип Филипов е не по-малко активен. Разполагаме с данни и за работата на други представители от този дебърски резбарски род. Например Петър Йосифов, който е син на брата на Иван Филипов и първи братовчед на Филип Филипов, участва в работата по иконостаса на църквата „Св. Седмочисленици“, на новопостроения параклис „Св. Йоан Рилски“ в Духовната семинария и др. Сравнително малко информация е запазена за още една резбарска фамилия, дошла също от дебърския край – рода Мирчевци от село Осой. На този етап в регистъра е включен само най-възрастният представител на фамилията – Алекси.
Контекстът на развитието на църковното изкуство в България след Освобождението е сложен и динамичен. Бяха проучени архивни документи, свързани с църковната история, което хвърли повече яснота върху датировката и авторството на художествената украса на столичните църкви. Във фондове от архиви в София и страната бяха открити много документи и подготвителни рисунки за икони, стенописи и резби, изпълнени за софийските църкви. Базата данни е структурирана с възможности за разширяване и допълване на информация, което ще бъде осъществено при следващи етапи на проекта.
