„Принцип Еспирал“ – метод за изграждане на личности.

/ЧАСТ 1/

Литературата и танцовата сцена се срещнаха в една динамична и богата културна седмица в гр. Русе.

В периода 28 Юни – 6 Юли, в гр. Русе бяха представени две премиери и един обучителен модул. Следвайки хронологията на събитията ги представям така, както се случиха, като ще можете да прочетете по един кратък репортаж от всяко от тях. Материалите са разделени в две части и са илюстрирани с богат визуален материал и най-интересното от разговорите със Цветанка Гергинова, Анита Асенова и Александър Асенов, който въпреки че не взе участие в интервюто е третата незаменима част в тази колаборация. Тяхното партньорство създаде няколко културни продукта в рамките на малко повече от седмица в града, но което е плод на близо 10 годишно сътрудничество.

Премиера на съвременния танцов спектакъл „Цветна“

„Посланието на този спектакъл за мен е връзката между ученик и учител“ – Анита Асенова – хореограф на спектакъла

Фотограф: Mirela Partinova / Mirela Photo 

На 28 Юни, в Голямата зала на Доходното здание в гр. Русе се състоя премиерата на съвременния танцов спектакъл – „Цветна“ на Freedom Dance Studio. Пред препълнената зала бе показан спектакъл изцяло изграден по метода „Принцип Еспирал“, чиито автор е българката Цветанка Гергинова.

Спектакълът е адаптация по приказката на Цветанка Гергинова „Дъгичка или най-яркото безцветие“. Негов хореограф е Анита Асенова, сценографията и костюмите са дело на Анита и Александър Асенови. Либретото е на Деница Дудева, която е възпитаник и асистент-хореограф на Анита Асенова. Александър Асенов отговаря за мултимедийната среда. Антония Дудева изпълни ролята на Цветна, а Искра Партинова се превъплъти в образа на Сива. В спектакъла взеха участие възпитаници от всички възрастови групи на Freedom Dance Studio, доказвайки че методът „Принцип Еспирал“ е приложим и успешен при работата с различни възрасти и поколения.

Фотограф: Mirela Partinova / Mirela Photo 

В отворен разговор, хореографката на спектакъла Анита Асенова, сподели за работния процес по създаването му и предисторията на всичко довело до този момент:

• Този спектакъл се появи съвсем спонтанно, от една детска картина която изпратих на Цветанка Гергинова и тя сподели с мен, че художника на картината е нарисусал една нейна детска приказка, без да знае за същестуването й. Аз я помолих за разрешение да изградя спектакъла си върху тази приказка. Смея да твърдя, че това беше най-голямото предизвикателство за мен като хореограф и педагог до този момент. Когато вземеш нещо излязло от душата на един автор и в случая и този автор е първоизточника на „Принцип Еспирал“, ти освен че трябва разкажеш неговата приказка и да покажеш неговата душевност, ти трябва изцяло да съобразиш педагогическата и хореографската си работа с принципа, който той ти е дал за работа.[1]

Фотограф: Mirela Partinova / Mirela Photo 

За същинския процес по поставянето на спектакъла:

• Децата от школата, които взеха участие са 120 на възраст между 3 и 19г. Най-голямото предизвикателство в поставянете беше именно тази разлика във възрастите и различния начин на работа с всяка от групите. Може би, ако бяхме създали спектакъла само с големите ученици щеше да изглежда по различен начин, но си давам реална сметка, че за стигнеш до един зрял танцьор, ти трябва да минеш и през всички възрасти, защото е много различно да използваш завършен танцьор и такъв, който ти си изградил и с когото говорите на един и същ език – метода „Еспирал“ е познат и на двамата. Стремежа ни е да има послание във всеки спектакъл, който ние поставяме. Да покажем и възпитаме и публиката, и децата, че най-важното в един човешки живот е да намериш и да заслужиш учителя си и да докажеш, че тези учители, които работят с душата си имат смисъл за нас, но не само като артисти, ами преди всичко като хора. Посланието на този спектакъл за мен е връзката между ученик и учител – Цветанка, която е дала пътя на мен, аз съм дала пътя на Антония и оттам един човек дава началото и смисъла на жизнения ти път, не мога да кажа само на танцовия.

Фотограф: Mirela Partinova / Mirela Photo 

За връзката между ученик и учител:

• В моя опит като преподавател има стотици деца, които са преминали през залата, има такива, които продължават пътя си като танцьори. Голяма част обаче не продължават пътя си като професиоанлни танцьори, но се връщат и казват, че всичко това, което са научили от „Принцип Еспирал“ продължава да им служи и до ден днешен в личните битки, които водят. Хората, които наричат себе си учители, трябва да са наясно каква е цената, която плащат, да са готови за това, което ще понесат като загуби, но и трява да получат своето уважение и своя звезден миг. В един момент да видиш, че всичко, което си градил е имало смисъл.

Фотограф: Mirela Partinova / Mirela Photo 

Видео от спектакъла: https://www.facebook.com/Freedom.of.mOvmnt/videos/1442086576994752

Премиера на приказката „Дъгичка или най-яркото безцветие“

„Няма нищо по-красиво от едно сърце в този свят, стига да можеш да стигнеш до него. Да го отвориш, да го спечелиш!“ – „Дъгичка или най-яркото безцветие“

Фотограф: Захари Нанков

На 29 Юни в зала „Фабрика Култура“ се състоя премиера и представяне на приказката „Дъгичка или най-яркото безцветие“ с автор Цветанка Гергинова. Изпълнителите от Freedom Dance Studio пресъздадоха книгата чрез танц и театър. Автори на илюстрациите, които претвориха и направиха приказния свят на Дъгичка реален, са младите художници Антоан и Алберт Асенови. Хореографията е дело на Анита Асенова. В ролите се превъплътиха нейните ученици Антония Дудева (Дъгичка), а Искра Партинова (старата Безцветна), като втората е възпитаник и на ТШ „Патиланци“ с въководител Деница Дончева. Останалите изпълнители също са от Freedom Dance Studio, като централни роли изпълняват Алберт и Антоан Асенови и Антон Емануилов. Мултумедията е дело на Александър Асенов. Помощ в актьорската интерпретация оказа актрисата Силвия Терзиева, а Деница Дончева, предостави залата и сцената за представлението. Събитието бе организирано от Сдружение „Арт Ринг“ и финансирано по програма „Култура“  и направление „Творчески проекти“ в Община Русе.

Сюжетът на приказката разказва за царството на цветните риби, в което всичките обитатели общуват помежду си само и единствено чрез цветовете на люспите по телата си. В това царство обаче минават множество странници от външния свят, но всеки от тях е със завързани очи, защото може да ослепее завинаги от ярките цветове на обитателите в това приказно царство. Именно и в това е основната фабула – живейки в самодостатъчност, тези създания никога не научават за външния на техния свят, защото не могат и не знаят как да разговарят с преминаващите пътници.

Завръзката на приказката се случва с разказа за историята на малката цветна рибка наречена Дъгичка и съдбовната й среща със старата г-жа Безцветна. Малката рибка е едно същество, което иска да разбере всичко за света, който е извън царството, което то никога не е напускало.

Фотограф: Mirela Partinova / Mirela Photo

„Дъгичка или най-яркото безцветие“ е приказка, писана в епоха на трансформации и постепенно отваряне към света, но все още от другата страна на Желязната завеса. Време, в което авторката й, точно както и приказния си герой Дъгичка, опознава света и търси отговорите на тези толкова важни въпроси. Нейният автор, тогава в средата на 20-те си години, създава на пишещата си машина текст, който търпеливо изчаква да види бял свят – близо 40 години след създаването си. В това време се случват толкова неща – авторът й тогава не подозира, че ще създаде методика, по която ще обучи десетки хора в България и чужбина, че един ден ще види една картина, която преобръща всичко и я връща към този забравен текст. Кой е нейния художник? – един от синовете на нейните ученици Анита и Александър – Антоан!

Фотограф: Mirela Partinova / Mirela Photo

Анита Асенова споделя за създаването на както на самата книжка, така и за пърформанса, който беше част от нейното представяне във „Фабрика култура“:

• Когато прочетох текста на Дъгичка, взех решение, че трябва да бъде направена, защото, ако Цветанка е писала приказката във време на оскъдна информация, аз в момента виждам деца, които се занимават с изкуство, но са затворени по този начин, но вътре в себе си. Имам предвид всички деца, които са различни и се стремят към някакъв цвят, всички които не са унифицирани и не са част от модерните „локални“, всички които дори ходят различно облечени, не смеят да покажат своите цветове, дори и да се опитват обаче, другите не ги приемат. Например свободата на по-малките, които нямат комплекси и суета, кара една танцова комбинация да изглежда коренно различна, от суетата и комплексите, които носят в себе си по-големите. За големите винаги е важно как изглеждат отстрани.

Не исках да бъде просто едно обикновено четене, а откъси от спектакъла „Цветна“ да бъдат представени като едно вълшебно представяне. Не просто едно помещение, а едно цяло преживяване., да има вълшебен портал през който зрителите да влизат, да ги посрещат герои от самата приказка, да направим изложба с илюстрациите от книжката. Александър предложи да използваме илюстрациите и за мултимедията и ние направихме един малък 30 минутен пърформанс за представянето на книжката.

Фотограф: Mirela Partinova / Mirela Photo

Цветанка Гергинова:

• Писала съм приказката в едно друго време, когато съм била много млада и когато живеехме в един друг свят- 80-те години, и когато нямахме възможност да пътуваме. Информацията беше малко, ние искахме да научим като деца нещата за света. Дори и само за музика да говорим, колко трудно беше намериш записи или танцови филми. Аз исках да знам, бях любопитна. Така отивайки в Германия, без да знам немски, само с това което е описано в приказката, при моята учителка Сузана Борхерс, съм работила с цялата ми любов и така се е родила приказката. Всъщност Дъгичка съм аз, другата главна героиня – Безцветна е по-скоро сбор от моите учители – Маргарита Градечлиева, Сузана Борхерс, Ана Генкова-Панчева, Валя Вербева, Мери Хинксън.

В края на разговора Анита Асенова споделя:

• Ако за Цветанка тя е била Дъгичка, а Безцветна са нейните учители – за мен Цветанка е Безцветна, а аз съм Дъгичка, а за моята ученичка Антония аз съм Безцветна, а тя е Дъгичка. В края на приказката ние осъзнаваме, че светлината, която носи в себе си един учител е най-важното нещо и има една мисъл – че е важно да дадеш част от огъня си и някои да го понесе това малко огънче нанякъде и да го разпространи.

Фотограф: Mirela Partinova / Mirela Photo

За края на материала помествам един цитат. Според мен в него е заложена много силна символика. Неговата интерпретация оставям на читателя, а след като прочете целия материал, той може да се върне отново в началото на текста и този цитат – тогава той ще придобие своя истински смисъл.

„Великият френски маршал Лиоте веднъж помолил градинаря си да посади дърво. Градинарят възразил, че дървото расте бавно и няма да достигне зрялост преди да минат 100 години. Маршалът отвърнал: ‘В такъв случай няма време за губене; посади го още този следобед!'“ . /цитатът се приписва на Джон Ф. Кенеди/

Видео от представянето на приказката:

https://www.facebook.com/reel/599233262809566

---

[1] Методиката „Принцип Еспирал“ (Контролирам, Владея, Творя), е създадена от българката Цветанка Гергинова. В нея тя обединява практиката и опита си в класическия танц, модерните танцови техники и бойните изкуства с философията за пътя на воина. Тази система на обучение е изградена от Четири Порти и е приложима както при работа с любители, така и при работа с професионалисти без значение от тяхната възраст и ниво на подготовка.