Текстовете на Георги Господинов носят в себе си силна съвременна театралност. И тук не говорим само за драматичните му работи (досега той има две пиеси – „DJ“, 2003 и „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“, 2009), но и за всички негови текстове, за романите и поезията му. Те са особено близки до нагласите на днешния човек да остава дълго насаме със своите преживявания, със своите радости и обсесии, да преминава през случващото се около него и да го осмисля преди всичко като всекидневни малки истории, които разказва на себе си и на другите, да се опитва да намери и обясни мястото си в света, който едновременно го очарова и плаши, ровейки се в спомените си, в прочетеното и изпитаното, във вълните от информация и образи, които го заливат отвсякъде. Георги Господинов е един от най-оригиналните и най-проникновените представители на тази доминираща тенденция както на литературната, така и на театралната сцена. Но същинският актуален сценичен потенциал, неочаквано силната доза нова театралност е заложена в неговия език. Той е много сетивен, непрекъснато създава и препраща към образи и малки игрови ситуации, напрегнати от очаквания да бъдат прочетени/изиграни.
Точно тази специфична театралност на прозаичните работи на Георги Господинов много умело успява да улови и да изведе на сцената най-новия спектакъл на Ямболския драматичен театър „Всичките наши тела“ по текстове на емблематичния български писател, носител на много международни и национални награди за литература, който през май беше удостоен и с „Букър“ за романа си „Времеубежище“. Режисьорът Мартин Киселов е направил заедно с автора въздействащ колаж от различни негови текстове. Той проследява както пътя въобще на човека през живота му – от детството и юношеските години през младостта и зрелостта до остаряването и смъртта, така и пътя на пишещия, но и на всеки един от нас през преживяното от последните четири-пет турбулентни десетилетия. Състоящ се от откъслечни фрази, разпилени спомени, съхранени в съзнанието образи на хора и лица, на отделни предмети и усещания за допири, за пълнота и самота, нелепи случки и необясними възторзи и отчаяния, този непрекъснато променящ се и колебаещ се разказ е не толкова опит за реконструиране на случилото се, колкото постоянно съпътстващата ни история на нашето тяло, запечатало в себе си хиляди явни и неуловими белези от преживяното и прочетеното, той е невероятната история на всичките наши тела, които сме обитавали досега в рамките на живота си. Или както много точно е обобщил този разказ Георги Господинов: „Давам си сметка, вероятно като мнозина преди мен, че след личните ми спомени има много, родени от книги. Четенето произвежда спомени. Отдавна не помня и съм се отказал да търся кои са прочетените и кои – не. Не намирам никаква разлика, всичко е преживяно, всичко ме кара да настръхна, всичко е оставило белег. По всичките мои тела… “.
Предложеният от автора и режисьора текст безспорно е бил много силно предизвикателство за актьорите. Предизвикателство, в което те се втурват с голямо любопитство. И това им помага постепенно и все повече и повече да навлязат в него като в познато и уютно свое пространство, да превърнат думите и спомените в свои или, по-точно, да открият в тях неочаквани свои преживявания и опит, да намерят във въздействащия и постоянно променящ се разказ своите лични истории, белезите по всичките свои тела.
Много добро решение на режисьора за постигането на подобно лично преживяване по време на представлението както за всички изпълнители, така и за зрителите, които присъстват в салона, е изборът на колаборативния (дивайзинг) принцип на работа. Идеята спектакълът да е достъпен и за хора с нарушен слух чрез прожектирането върху черния рунд на сцената на откъслечните фрази, които актьорите в същото време изговарят, много находчиво е превърната в определяща част от естетиката на представлението. Припомняните думи и фрази изпълват пространството около човека заедно с лицата и предметите, със случките и усещанията. Актьорите ги изговарят не за да бъдат чути/видени, а за да ги преживеят отново, да се наместят в тях, да усетят аурата и аромата на отминалото, които те крият.
Търсената и провокирана по този начин от режисьора много лична връзка на всеки от актьорите с текста се оказва особено привлекателна за целия екип. Георги Караиванов, Галина Иванова, Петя Бойчева, Цветелина Кънева, Румен Михайлов, Георги Ружичка и Мирослав Димитров предлагат неочаквано интересни и откровени свои прочити на текста на Георги Господинов, което създава и голямото очарование и въздействие на представлението. В силната работа на ямболската трупа в този спектакъл непременно бих искала да откроя впечатляващото със своята актьорска прецизност и човешка дълбочина изпълнение на Вълчо Янев. Важно значение за цялостния стилен и вълнуващ образ на постановката има и находчивият декор на Илияна Кънчева, напомнящ напусната стая с натрупани мебели и кутии със спомени, както и чудесната музика на Калин Николов.
Едно представление за човека и (белезите от) неговия живот, което трябва да се гледа!
Всичките наши тела
по текстове на Георги Господинов
Режисьор Мартин Киселов; сценография Илияна Кънчева; музика Калин Николов; хореография Атанас Жеков
Участват: Георги Караиванов, Галина Иванова, Петя Бойчева, Цветелина Кънева, Вълчо Янев, Румен Михайлов, Георги Ружичка и Мирослав Димитров
Премиера на 9 октомври 2023 г., Драматичен театър – Ямбол
Софийска премиера на 1 ноември 2023 г., на сцената на Театър „Българска армия“