(5 август 1940 – 29 ноември 2023)
Професор Ивайло Знеполски е едно от най-големите имена в българската хуманитаристика през последния половин век, реализирал научни изследвания в широк кръг академични дисциплини: от семиотика през социология и културология до естетика и философия. През последните три десетилетия в центъра на неговите научни интереси и гражданска ангажираност стоеше изследването на близкото минало във всички негови аспекти – от бита и всекидневната култура през партийното „инженерство“ в областта на изкуството до комунистическите репресии и съхраняването на паметта за техните жертви.
Наред със заслугите си в редица научни области, той има съществен принос за обновяване на методологията на киноведското изследване през 1970-те и 1980-те чрез своята практика като филмов критик и автор на десетки студии и статии, и авторитетни монографии. Сред тях са: Актуалното кино (1969); Пътища и пътеки на българското кино (1972); Между отчуждението и насилието: Процеси в съвременния западен филм (1974); Кинематографичният процес: Изграждане на социалистическа култура на българското кино (1980); Филмът в полето на културата (1985); антологията в два тома Из историята на филмовата мисъл : От Луи Люмиер до Кристиан Мец (1986); Катастрофата като филмова метафора (1992).
Като преподавател във ВИТИЗ (1980–1984) той създава авторския курс „Анализ на филма“, предназначен за киноведи и кинорежисьори, сред които са изявени имена на съвременното българско кино като Красимир Крумов-Грец и Станимир Трифонов. Споменът за неговите лекции е жив и днес в паметта на някогашните му студенти.
Благодарение на изключителната си ерудираност и академичен чар, той успя да привлече за участие в основаните от него „Софийски диалози“ учени като Умберто Еко, Жак Дерида, Юрген Хабермас, Пол Рикьор, Франсоа Фюре, Жак Рьовел и още много водещи имена в съвременната хуманитаристика.
Тепърва предстои да осъзнаваме и обхванем в цялата му дълбочина многообразното научно творчество на професор Ивайло Знеполски – проникновен мислител, активен гражданин и пристрастен изследовател на своето време.
Поклон пред светлата му памет!
