Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Георги Иванов е сценарист, завършил кинодраматургия в НБУ. Заедно с Теодора Маркова и Невена Кертова е създател на едни от най-успешните български сериали – „Стъклен дом“, „Под прикритие“, „Денят на бащата“, както и на филмите „Дъвка за балончета“ (с наградата за сценарий на Златна роза 2017 г.) и „Писма от Антарктида“.

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

Първите дни на извънредното положение бях изключително ентусиазиран. Възприех изолацията като възможност за отделяне, за почивка, за вглъбяване, за осмисляне и за наваксване. Толкова много оправдания имам, свързани с липсата на време. И като всяка криза, така и тази успя да ме изненада и да наруши замисъла си. Каква криза ще е, ако можеш да я предвидиш и планираш? На фона на занимаващите се със себе си и творчеството си хора, ние със съпругата ми се озовахме в бурята от бебешки настроения и ежедневни предизвикателства. Синът ни е на година и половина, в най-прогресивния си период на развитие, който консумира всичко около себе си, включително и нас! Нашето безкрайно наличие вкъщи предизвика и безкрайно внимание и интерес. Та в общи линии, дори и щафетно, концентрирането в други занимания се оказа достатъчно сложно. Другият фактор, който се отрази, беше тревожността. Тя е като гъба, която попива всяко вдъхновение. В нашия бранш това извънредно положение е пагубно за целия бизнес, не само в периода на карантината, но и за месеците напред. Всяка продукция, всяко събитие, всяка премиера беше отложена. А филми в пика на създаването си – спрени. Бъдещето на телевизиите, киното, рекламата е неясно и непредвидимо.  Одобрени проекти – спрени за неопределен период. Това ни донесе сериозно преосмисляне на бъдещите ни планове. Все пак остава време за сериали, филми и литература. Разбира се, и за домашен брейнсторминг.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

С моите колеги (Теодора Маркова и Невена Кертова) бяхме на финалната права преди снимките на нов сериал за БНТ. Работехме и по следващия ни пълнометражен филм, както и търсехме активно партньори в чужбина за още два – три проекта. Всичко беше замразено.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

Обичам своята професия и живея изцяло от нея последните 15 години. Ударът, който понесе изкуството е голям, но киното в действителност в глобален мащаб пострада в пъти по-тежко. Създаването на кино изисква огромен човешки, финансов и времеви ресурс, то не може да съществува без зрителите си и без професионалистите, които го творят. И най-коварното – киното не може да съществува без непрекъснатото си създаване. Защото това е един взаимно свързан цикъл. Завършваш един филм и приходите от него инвестираш в следващия и така нататък. Когато това се прекъсне, спира всичко. Също така тази криза ме накара да направя два извода. Единият е, че всъщност хората, останали вкъщи, се нуждаят неимоверно много от изкуство. Но вторият извод е, че при криза от този род като че ли политиците и властта прекалено лесно първо жертваха изкуството. Или поне така изглежда в нашата държава.

Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?

Това е много трудно, когато имаш малко дете/деца. Дори изолиран в друга стая, контекстът на дома поне на мен ми пречи, разсейва ме. Непрекъснато съм изкушаван от общуването със семейството. А наличието на пантофи само по себе си не ми влияе дисциплиниращо.

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

Много ми се искаше през този период да се говори повече за смисъла на изкуството изобщо, а не толкова за оцеляването по принцип. Как културата и изкуството са основен и жизнено важен фактор за развитието на едно общество. За това, колко е важно имено в криза да не обръщаме гръб на изкуството, защото то дава смисъл, то вдъхновява и дава отговори на много въпроси. Както казах, тази творческа поточна линия не просто спира за два – три месеца, а заради естеството си тя реално спира за месеци, а може би години.

Как според вас кризата ще се отрази на творческите и изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?

Очаквам вълна от произведения засягащи пряко или косвено темите за изолацията, контрола, доверието в науката и властта, семейството. Имено това е смисълът на творците, да придадат форма на казуса, да го анализират и да ни тласнат към тълкуване, което да ни помогне при следващата подобна криза. Но също така очаквам и много хора да се откажат от изкуството като професия, защото в подобни положения те се оказват в неизгодна и твърде стресираща позиция. Много ателиета, артисти, музиканти и дори чисто технически лица, работещи в сферата, ще потърсят друг път, който не ги излага в бъдеще на такъв риск.

Иска ми се да спомена и появата на една много неприятна теза. Тя се завихри в някакви крайни ултрадесни кръгове, а именно, че никой не е длъжен на независимите творци. Имаше подхвърляния, че кадърният и талантливият пак ще оцелее – ето, нали се правят онлайн концерти. Чувах мнения, че ако един актьор няма работа, тогава да се хване като чистач… Не натоварвам „чистач“ негативно, по-скоро е изумително неразбирането за нуждата от изкуство. Изумително е, че в тази криза лицето на жертвата станаха актьорите, а всъщност в създаването на един филм например са ангажирани стотици хора. В този случай никой не работи. Но как точно един добър швенкьор например или кранист ще може да реализира таланта си онлайн, че и да живее от това? 

Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

Очаквам Европа да произведе някакъв общовалиден механизъм, с който да подкрепи свободните професии и професиите, свързани с изкуство. Очевидно на национално ниво нямаме адекватно отношение. Хвърлянето на пари с хеликоптер не помага на никого. Не, ние не искаме подаяния, които вместо да смирят гнева, по-скоро ни настройват едни срещу други. Хората в тази сфера просто искат възможност да работят, защото тя им беше отнета насила, а не дойде по естествен път. Мисля, че няма по-добра помощ точно в този момент от това да се създадат повече условия за работа, повече субсидии за проекти, за представления, за филми.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

Изкуството успокоява, дава отговори, дава усещането за сила и независимост, анализира света около нас, смирява, а понякога предизвиква революции. Останали вкъщи, почти всички консумираха изкуство. А зад всяко произведение, което така лесно достига до нас, стоят безброй часове труд, талант, опит, хора.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Пак ще повторя: единственото, от което има нужда културният живот е възможност за работа. Това е осъществимо с осигуряването на повече субсидии и програми. Разбира се, отпадането на забраните също ще се отрази добре. Парадоксално е да виждаме във всеки парк огромни групи от хора на едно място, но в театъра/залата заетите места да трябва да са само 30%. Искрено се надявам и реториката на управляващите да се смени от пренебрежително към уважително.