Георги Ружев, A Temple Less Sweet, Галерия +359, 17.09 – 17.10.2020

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

           В своята почти 30-годишна практика на визуален артист Георги Ружев е установил една ясно разпознаваема територия на образи, които не описват света, а го създават наново. Еклектичната игра с изображения заети от  различни епохи, традиции, бит, религии, социални и културни йерархии, напомнят на принципите, които са в основата на класическите Kunstkammer или Wunderkammer  появили се през XV в. Това са забележителни колекции на образци от естествената история, тайнствени обекти, вкаменелости и  произведения на изкуството, чиито собственици са подреждали и съхранявали в специални стаи. Чрез подбора на обекти и смесването на екзотични предмети, странни антики, невероятни, понякога фалшиви, останки на живи същества, тези сбирки се опитват да конструират една фантастична история за непознати земи и народи в епохи, когато е било невъзможно да се състави обща картина за света.

     За разлика от тези анонимни, застинали в своето време колекции, предшественици на днешните музеи,  в кунсткамерата на Георги Ружев неизменно  присъства демиургът на калейдоскопичната лавина от образи. А тяхната архитектура и динамика  са запечатали не просто определени сюрреалистични моменти от истории, а целите истории и ни потапят в свят едновременно познат и непознат, фрагмент от някакво паралелно съществуване. Важна част от работата на Георги Ружев е фокусирана в музиката, която той композира за всеки един от проектите си.  Тя е създадена с помощта на стари синтезатори и музикални инструменти, а за видеата е използвана отдавна излязла от производство аналогова техника. Този специфичен подход към изграждане на цялостна перформативна среда, съставена от звук и образ, е характерен за Ружев още от средата на 1990-те години, когато работата му беше съвсем новаторска за българската арт сцена. Във всяка изложба лицето на автора се появява в разнообразни сюжети, но образът му не е константен – той се превъплъщава в личности от различни социални, религиозни и политически полета, генерирали днешните поп културни икони. Този акт не е част от дискусията, свързана с кризата на самоидентификацията на съвременния човек, а е декларация, че творецът има привилегията да бъде този, който той сам реши. Дисекцията на видимото в последния проект на Георги Ружев не се опитва да намери „истината“ за света – той очертава параметрите на невъзможността да се конституира тази „истина“. Символичното битие на Аза, в предварително режисирани ситуации, ирелевантни на конкретен исторически момент или географска точка, е ситуирано  в амалгама от  ирония и самоирония, на границата между съзнавано и несъзнавано и не създава  универсални формули за разкодиране на очевидното. Защото разбирането на света е някъде там – между физическото съществуване и обремененото от образователни, културни и политически модели, сетивно възприятие на това съществуване. „A temple less sweet“ създава измерение, в което тези модели нямат място, а историите са без начало и край и се развиват неограничено в пространството и времето.  

Ирина Баткова

Георги Ружев, A Temple Less Sweet, Галерия +359, 17.09 – 17.10.2020

Close Menu