Така е наречена изложбата от кинопостери, едно от съпътстващите събития на 74-тия международен кинофестивал Берлинале, който се открива на 15 февруари 2024 в германската столица.
В две големи зали на изложбения комплекс Културфорум недалеч от Потсдамерплац са представени 300 оригинали на киноплакати, създадени и привличали публиката в кинозалите между 1905 и 2023 година.
Те са част от колекцията „Графичен дизайн“ на берлинската Кунстбиблиотек, част от държавните музейни институции в града. Освен кураторите на библиотечния архив за подбора на представените образци на този жанр между изкуството и рекламата са били поканени още 26 режисьори, художници, продуценти, артисти, киноизследователи, както и двойката актуални директори на Берлинале – Мариане Рийзенбек и Карло Чатриян. Всеки от тях е предложил по един свой любим плакат, свързан с незабравимо филмово преживяване. При това става въпрос не само за съвременни, но и класически филми, емблематични за историята на световното кино.
В този смисъл изложбата притежава както силна емоционална стойност, карайки зрителите да си спомнят съкровени мигове при посещенията си в кинозалите, така също и отчетлив образователен характер. Тя представя не само някои от най-високите образци на графичното изкуство, поставени в служба на киното, но и проследява еволюцията на комуникативните и изразни средства на една от ключовите медии за привличане на филмова публика.
Изложбата започва с най-ранните запазени оригинални плакати. Този новооткрит постер (6) в голям размер (120 х 160 см) е за документална продукция на „Пате“, посветена на Руско-японската война от 1904/05. Той е дело на бразилския художник, живеещ в Париж, Кандидо Арагонеж де Фариа, един от най-важните творци в този жанр преди 1911. Подобно на комикс изкусният рисувач разкрива едновременно пищно живописно и свръхдраматично най-вълнуващите събития от лентата, продължаваща вероятно не повече от няколко минути.
В началните години на киното голяма част от плакатите рекламират не толкова филмите, колкото местата, където те се показват. Забележителен пример на този тип реклама в стил сецесион е литографски произведеният „Гран кафе Цюрихерхоф“ (1908) на Паул Кравучке (1865 – 1929).
Редом с него са поредица от образци, характерни за края на първото и началото на второто десетилетие на ХХ век.
Със своя драматизъм се откроява графичният постер на един от първите големи филми за Наполеон, продукция на „Гомон“, дело на белгийския художник Арман Масоне (1892 – 1979) – виртуозен рисувач, акварелист и живописец.
Тук са и плакатите за филмовата версия на „Ад“ (1911) от Данте по илюстрациите на Гюстав Доре и на първообраза на всички исторически суперпродукции „Кво вадис“ (1913) по Сенкевич.
Следващата композиция представя рекламната визия на филми, предшестващи зараждането на експресионизма в киното. В тях изпъкват лицата на първите европейски звезди на екрана: Аста Нилсен, Хени Портен, Алвин Нойс, Алберт Басерман и др., придобили огромна известност благодарение на филмовата реклама.
Тук е и цветен портрет в цял ръст на Чаплин – в сватбен вариант на неговия скитнически костюм. Плакатът е от последния неавторски филм на великия комик, който е и единствената пълнометражна комедия, създадена от студията на Мак Сенет през 1914. Оригиналното заглавие Tillie’s Punctured Romance е адаптирано за германския пазар като „Чаплин се жени“ – името на актьора е вече търговска марка.
В годините след края на Първата световна война един от най-популярните жанрове са просветните филми, посветени на предпазването от болести, предавани по полов път. Изложбата включва постера на втората част от известната серия „Да бъде светлина“ (1918) с режисьори Рихард Освалд и Евалд Андре Дюпон.
Един от постерите, избрани от творците, в случая – от германската режисьорка Улрике Отингер, е на филма „Голем, как се появи той на света“ (1920, реж. Паул Вегенер), типичен образец на експресионизма – както в киното, така също в графичното изкуство. Негов автор е Ханс Пьолцих (1869 – 1936), заедно с това създател и на декорите за филма. Той е един от най-известните германски архитекти от второто и третото десетилетие на ХХ век.
Точно срещу него в експозицията като своеобразна реплика от миналото към бъдещето е разположен знаменитият френски постер на „Метрополис“ (1926, реж, Фриц Ланг), може би най-мащабният европейски филм, създаден през епохата на нямото кино. Автор на визията, предназначена за разпространението на филма във Франция през 1927, е Борис Билински (1900 – 1948), руски емигрант, изучавал живопис и сценография при известния декоратор на руските балетни сезони в Париж Леон Бакст. Билински е смятан в края на 1920-те за най-знаменития дизайнер на филмови постери в света.
Метафоричен отглас от същата тема – на възхищение и тревога пред мащабите на модерния град – се съдържа и в плаката на „Асфалт“ (1928, реж. Джо Май) един от шедьоврите на стила „нова предметност“ в киното.
Двата германски плаката на класически комедии – „Пилигримът“ на Чарли Чаплин от 1923 и „Боксьорът“ на Бъстър Китън от 1926 – си приличат не само по визуално активната комбинация на жълто, червено и черно. И двата филма разказва за герои, които в поредица фарсови ситуации, използвайки фалшива самоличност, разкриват действителната си същност. Неслучайно и двата постера акцентират върху образите на главните изпълнители – две от най-големите звезди не само на комедията, но и киното въобще.
Успоредно с модернизацията на филмови език през 1960-те се извършва и преосмисляне на киноавангарда. Тази тенденция намира израз в завръщане на екран на много класически филми, които се подлагат на съвременна интерпретация включително и чрез своите постери. Един от похватите е графичният минимализъм, с който германският плакатист Ханс Хилман (1925 – 2014) реализира своя прочит на „Броненосецът Потьомкин“ в навечерието на бурната 1968.
Хилман работи за водещата германска разпространителска фирма на филмов артхаус през 1950-те и 1960-те „Нойе Филмкунст“ на Валтер Кирхнер. Тя представя в кината неизвестни дотогава режисьори като Фелини, Бергман и Бунюел, филмите на Новата вълна и американски продукции, алтернативни на Холивуд.
Друг от големите германски артхаус дистрибутори Атлас филм, основан през 1960 в Дуисбург, пласира в германските кина „Седемте самураи“ (1954, Акира Куросава). За неговото разпространение през 1962 Ханс Хилман създава в размер 335 x 236 cм тази вихрушка от цветни петна в стила на Паул Клее.
През 1960-те се оформя знаменитата полска плакатистка школа, представена в изложбата с повече от десет оригинални творби. Един от забележителните нейни образци е постерът на Анджей Бертрант (1938) за „Соларис“ (1972, реж. Андрей Тарковски).
Няма филмов обзор на втората половина на ХХ век, все едно в каква област, който би могъл да мине без Джеймс Бонд. Германската версия на оригиналния постер на „Тъндърбол“ (1965, реж, Терънс Янг) представя героя на Иън Флеминг в изпълнение на Шон Конъри в целия му блясък.
Друг култов обект на съвременната кинокултура „Междузвездни войни“ е представен с оригиналния плакат на първия филм от поредицата, който се превърна в модел за визуална реклама на всеки проект с блокбастър амбиции.
Малка подборка постери от сериите за Годзила, Кинг Конг и техните преплитания илюстрира как се популяризират филмите „римейк“-и и „сикуъл“-и.
Изложбата представя и образци на постери, създадени с класически живописни техники, преди да бъдат масово тиражирани, особено популярни през 1960-те, но така също и все още актуални рисувани ръчно плакати за външна реклама на някои от традиционните кина в големите европейски столици.
В експозицията са намерили място и оригинални постери от последното десетилетие на киноразпространението в ГДР, когато на екрана в тази социалистическа страна са се промъквали и образцови творби на капиталистическото кино като „Стар трек“ (1979) на Робърт Уайз (27) и „Имало едно време в Америка“ (1984) на Серджо Леоне.
Като своеобразен фриз са подредени и три постера на различни типове уестърни, намерили място в източногерманските кина по онова време: „Пей, каубой, пей“ (ГДР, 1981, реж, Дийн Рид), „Електрически ездач“ (САЩ, 1979, реж. Сидни Полак), „Имало едно време на Запад“ (САЩ, 1968, Серджо Леоне).
Филмовият плакат се ражда от срещата между изобразителното и филмовото изкуство, между визуалната реклама и индустриализираното кинопреживяване. Той може да бъде едновременно помощно търговско средство и авторско произведение. Може да концентрира комерсиални и творчески амбиции и с всичко това да остави дълбок отпечатък върху културата на обществото и паметта на запалените кинозрители. Със сигурност, докато има филми, ще има и кинопрожекции, а те ще се нуждаят от своите образни посланици във вид на афиши, постери, плакати…