„Следващият“ из „Хрониките на следователя“ беше финално представление на втория модул от „Училище за музикален театър“, представено на 21.01.2023. Двигател на тази продукция е Даниела Станкова, директор на Училище за певци “D Stars”, която решава да създаде и „Училище за музикален театър“, предназначено за извънкласни занимания. Проектът е плод на нейните дългогодишни усилия за обучение на комплексни артисти с интерес в музикално-сценичните изкуства. През пролетта на 2022 г. започва първата фаза на това училище, а втората е през есента на същата година. Обучението във всяко ниво е четири месеца, като е предвидено да завърши с постановка пред публика. Целта на обучението е да запознае с тайните на музикалния театър хора, които не са професионалисти, а част от тях са и деца.
За литературна основа на „Следващият“ из „Хрониките на следователя“ е използван разказът „Упражнения по стил“ от френския писател Реймон Кьоно. Произведението нагледно представя как би могъл да се промени един текст в зависимост от емоцията на този, който го произнася, и жанра, в който се интерпретира. Говорните моменти са само като повод между тях да се изпеят песни от популярни мюзикъли. Като свързващо звено между различните компоненти на спектакъла режисурата поставя фигурата на Следователя – човекът, който търси отговор на това, което се е случило в „автобуса по южната линия“1. След необичайно протеклите разпити се оказва, че всъщност това е бил само един сън.
В представлението са включени артистите Мирослава Бурнева, Снежина Рангелова, Мариета Драгиева, Дариа Стоянова, Миа Боева, Валентина Станкова, Росица Павлова и Яна Бахчеванова. Те изпълняват ролите на пътниците от автобуса, а след това и разпитваните за случката. Великолепно хрумване на режисьора Христина Ангелова2 е не просто изпяването на песни от мюзикъли, но и включването на певците в говорния текст и в хореографиите.
Ролята на Следователя се изпълнява от Петър Герзилов3. Той присъства непрекъснато на сцената. В говорните моменти е сигурният партньор на участничките, а по време на музикалните изпълнения осигурява необходимия сценичен комфорт, за да може да се разгърне създадената от него хореография. Самият Герзилов участва и в няколко танцови дуета.
Впечатление направи добрият подбор на участниците, които въпреки различните си възраст и опит (деца около 12-13 годишни и възрастни над 20-годишни) бяха работили неуморно върху изискванията на преподавателите си4 и направиха силно представяне. Беше предвидено всеки артист да бъде и солист в песен от мюзикъл, а останалите да бъдат или съпътстващи вокали, или да танцуват около него на сцената, а много често – и двете. Ролите отговаряха на оригиналния текст на Реймон Кьоно и на натюрела на участниците, като изпълненията на момичетата се отличаваха и като мизансцен, и като движения. Традиционно артистите първо говореха, след това пееха, но понякога говорният текст на едни беше последван от вокално изпълнение на други. Кулминацията беше в общото изпълнение на песента “Mamma Mia” на АББА, златен хит и част от едноименния мюзикъл, поставен и в България5.
Професионалното обучение на артисти за мюзикъл има своята история в българското образование след 1989 г. Една от първите в тази област е проф. д-р Бистра Атанасова-Генкова, която създава в НАТФИЗ специалността „Актьорско майсторство за музикален театър“ (първи прием е през учебната 1995/1996). В екипа е хореографът Желка Табакова и пианистката, и вокален педагог Ирина Щиглич. Като част от обучението те създават постановки, специално адаптирани за класовете6. Когато след няколко години специалността в НАТФИЗ е закрита, Бистра Атанасова премества обучението на бъдещи актьори за мюзикъл в Югозападния университет „Неофит Рилски“ (2008 г.) – отново със същия преподавателски екип, към който се приобщават доц. Людмила Хаджиева (класическо пеене) и Павлета Семова (поп и джаз пеене). Постепенно интересът към тази специалност намалява и ръководството на ЮЗУ не подновява акредитацията ѝ. Но пък в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ e създадена специалност „Оперета и мюзикъл“ за обучение в образователно-квалификационна степен „магистър“, след дипломиране по специалностите „Класическо пеене“ и „Поп и джаз пеене“.
В последните години определено нараства интересът към изкуството на мюзикъла7. Причината е в атрактивността на постановките, която привлича и нова публика. Но качествените мюзикъли изискват и подготвени артисти, които да владеят в еднаква степен актьорската игра, пеенето и танцуването. В този ред на мисли инициативата на Даниела Станкова и „Училище за музикален театър“ е особено актуална, тъй като обучава и дава възможност за изява в мюзикъли на деца и тийнейджъри.
Този проект и успешните постановки на участниците в „Училище за музикален театър“ дават надежди за дългогодишно съществуване и трайно присъствие на българския небосклон, и вярвам, че те определено ще спомогнат за издирването и подготовката на бъдещите звезди на мюзикъла в България.
Бележки:
1 Цитат по програмата-листовка към спектакъла.
2 Няма общо с певицата Христина Ангелакова.
3 С роля и на педагог по танци по време на обучението.
4 Вокален педагог – Даниела Станкова; режисьор – Христина Ангелова; хореограф – Петър Герзилов; асистенти – Виктор Ибришимов и Моника Иванова; сценична реч – Симеон Владов; техника леджит – Ивелина Томова и пантомима – Гергана Стоянова.
5 “Mamma Mia” има постановка не само в софийския оперен театър – 18 юли 2018; режисьор Пламен Карталов; диригент Светослав Лазаров; сценограф Нела Стоянова; художник на костюмите Християна Михалева; хореограф Риолина Топалова. Мюзикълът е поставян и от Варненската детско-юношеска опера
6 Студентите в НАТФИЗ правят няколко спектакъла с откъси от различни световни мюзикъли, постановъчни версии на „Клетниците“ и „Оливър“, както и „Копче за сън“ от Валери Петров и Георги Генков.
7 Софийска опера (“Mamma Mia”, „Шрек“, „Клетниците“ и др.), Варненска опера („Красавицата и звяра“, „Оркестър без име“, „Парижката Света Богородица“, „Цар Лъв“, „Любовта никога не умира“ и др.), Държавна опера Пловдив („Евита“, „Исус Христос Суперзвезда“, „Компания“, „Мария от Буенос Айрес“ и др.), Държавна опера Стара Загора („Есмералда“, „Сиси – душата на императрицата“ и др.), Държавна опера Русе („Кой е Големанов?“, „Кабаре“ и др.)
