Мартина Коленич е независим stop-motion аниматор. Понастоящем живее във Варшава, Полша. Самоук аниматор и режисьор работата й я провокира да изследва различни пътища, даващи й възможност да прави това, което обича и да го споделя със света. Мартина създава всичко сама – от куклите през сценографията до пост-продукцията. Всеки един от филмите ѝ е изпълнен с предизвикателства, провокирайки я да усъвършенства уменията си. Персонажите ѝ са не само визуално привлекателни, но и отразяват уникалния й творчески мироглед, а за зрителите се отваря врата към свят изпълнен с топлота и емоционална уязвимост.

Мартина има интересно наблюдение – за зрителите са изключително интересни видеата от типа зад кулисите, които тя споделя чрез YouTube и Instagram. Те онагледяват творческите й процеси в различните продукционни етапи и съдържат практически насоки за създаване на stop-motion анимация. Често именно с тези видеа публиката се ангажира повече отколкото със същинските анимационни филми. История в историята.Това е ключов аспект от досега на съвременните зрители с кинотворби в онлайн пространството. Вместо да мистифицира процеса на създаване на филми, Мартина отваря студиото си, като споделя различни визуално-артистични практики, включвайки публиката в творческо пътешествие от идея до филм.

Анджела: Мартина, как започна да се занимаваш със stop-motion анимация?
Мартина: Професор ни показа stop-motion анимация, спечелила „Оскар“ и заснета в Полша. Аз си помислих, колко е хубаво да се създаде цял свят от нулата. Навярно е изключително лесно, защото не се налага да наемаш актьори. Естествено, оказа се не толкова лесно, но бях възхитена. Имах нагласата, че е постижимо. И макар да нямах конкретна представа в какво се забърквам, го направих. Продължих да се занимавам със stop-motion, защото това е много полезно за мозъка ми. Хаотична съм и имам нужда от постоянна стимулация. В stop-motion анимирането има толкова много предизвикателства и толкова много проблеми, които трябва да се решат. За мен е изключително интересно! Не мога да работя в офис. Това би било твърде скучно за мен. В анимацията се правят доста неща и всеки проект е свързан с различни предизвикателства.

Анджела: Как избираш материалите и пропорциите на куклите?
Мартина: Пропорциите на куклите са продиктувани от комфорта ми при работа с тях. Не бива да са прекалено малки, защото е твърде трудно да се анимират. Също така не бива да са прекалено големи, защото тогава сценографията трябва да е огромна. Високи са около 20 сантиметра. Това е оптималният размер. Лесно е да се анимират, а сценографията не е толкова голяма.

Анджела: Да, и можеш да анимираш в уюта на собствения си дом.
Мартина: Да, много независими режисьори го правят. Аз винаги съм работила вкъщи. Премествах се често – всяка година, в различна страна или град, и носех цялото оборудване със себе си, което не е много удобно. Тази година наех студио, т.е.,  пак е жилищен апартамент, но е пригоден за студио. Така че не мога да използвам супер силни лампи.

Анджела: Работата ти с осветлението е много впечатляваща! Забелязах, че в пластилинените къси видеа в YouTube е много добре обмислено и построено.
Мартина: Благодаря ти! За някои анимации ми помогна оператор, той осветяваше декорите, но аз се уча бързо, така че видях какво прави той и се опитвам да го повторя, но също така започнах да се уча от YouTube как се осветяват декори в игралното кино, защото е същото. Правилата са едни и същи. Просто мащабът е по-малък. Започнах да имитирам това и да си играя със светлината. Имам някои трикове за осветяване, които са удобни за мен, например декори осветени в ярко златисто. Това е нещо, с което се чувствам комфортно, но осветяването на кадър в интериор е по-сложно. И искам да науча нещо повече за него.

Анджела: Какъв вид осветление използваш? Забелязах в последното видео зад райската врата просветва топла светлина. Фотографско осветление ли използваш?
Мартина: Не, това е лампа от ИКЕА с щипка. Много е лесно да я закрепиш навсякъде. Тя е с топла светлина и работи добре. Имам и мултиплан с редове стъкло, за да анимирам плоски изображения. Тези лампи с щипка от ИКЕА са изключително лесни за използване и идеални за това.
Анджела: Спомена, че си направила мултиплана от рафт на ИКЕА.
Мартина: Да, боядисах го в черно, за да не отразява, но да, повечето ми неща са много бюджетни.
Анджела: Това е важно, защото ако човек посети онлайн магазин за stop-motion и купи всички специализирани материали, се оказва, че stop-motion анимацията е доста скъпа продукция.
Мартина: Тъй като не съм учила в колеж, разговаряйки с хора учили във филмови училища разбирам, че университетите им предоставят необходимото оборудване. Училището осигурява база, оборудване и хора, които помагат за реализация на продукцията. А аз не разполагам с това. Инстинктът ми беше да търся нещата, от които се нуждая, без да са скъпи и определени като професионални. Ако работи, значи работи.

Анджела: Да поговорим за подхода ти към разпространението на филмите като независим аниматор. Начинът, по който го правиш, е чрез YouTube и социалните медии, нали? Смяташ ли, че е по-лесно да популяризираш работата си? Свързваш ли се по-лесно с потенциални клиенти?
Мартина: Никога не съм се водила от идеята за популярност в социалните медии, т.е. нямам стратегия. По-скоро правя това, което обичам и го споделям. Винаги, когато правя проект, обичам да записвам видеа зад кулисите по увлекателен начин, защото просто искам да разкажа история в историята. Така че започнах да публикувам тези видеа. Понякога изглежда, че хората се интересуват повече от процеса, отколкото от самата анимация. Мисля, че това ми даде по-голяма аудитория, което е чудесно и, разбира се, повече хора се интересуват от работата ми. Получавам и поръчки от това. Онзи ден разговарях с едно анимационно студио и те ми казаха, че продуцентските компании наистина търсят хора чрез Instagram или TikTok. Защото това е лесен начин да намериш независими артисти, които могат да ти сътрудничат. Социалните медии са важни, но също така участието във фестивали, срещите с хора и откритостта. Защото хората не те наемат само заради уменията ти, а и защото те харесват като човек. Да си лъчезарен също е важно. Ако покажеш енергия и позитивизъм, въпреки че може да си на по-ниско ниво за проекта, хората ще те харесат и ще искат да работят с теб. Дори и да им се наложи да те научат на нещо по време на процеса.

Анджела: Да, това е много хубаво, защото повишаваш нивото на уменията си с всяка работа. Това е информално образование, работейки на терен с по-опитни хора. Мисля, че е по-реалистичен подход да се учи кино по този начин, защото в крайна сметка то е занаят.
Мартина: Работих и по някои пълнометражни филми като аниматор. И ако трябва да бъда честна – никой не знае какво прави.
Анджела: Наистина?
Мартина: Искам да кажа, че в зависимост от проекта, се сблъскваме с трудности и проблеми, които са нови за всички. Трябва да се мисли около проблема и да се реши. Всеки се преструва, че знае какво прави, но в действителност някои неща винаги ще бъдат нови и трудни. Нужна е креативност за решаването на проблеми в продукцията. Ако мащабът на проекта изисква по-високо ниво на умения от това, на което някой е, ситуацията го принуждава да се развива. Човек непрекъснато напредва и израства. Първият късометражен филм, в който анимирах, беше ужасно. Искаха да ме уволнят. Казах, че ще се опитам да анимирам кадъра перфектно. Отне ми много време. В края на продукцията казаха, че са щастливи, че са ме задържали, защото накрая не им бяха останали аниматори, с които да работят. Аз бях единствената. След това уменията ми в анимирането бяха много по-добри.
Анджела: Устояла си.
Мартина: Да, защото имах толкова висока мотивация да го направя по правилния начин, за да достигна на качеството на продукцията

Анджела: На какъв етап е пълнометражният ти филм?
Мартина: В пред-продукция. Все още търся финансиране. Наскоро получих частично финансиране за продуцентската част. Имам нужда от още малко.
Анджела: Финансирането държавно ли е?
Мартина: Да.

Анджела: Спомена за участието по фестивали. На кои от тях представяш филмите си?
Мартина: Нямам стратегия. Просто кандидатствам за всички безплатни фестивали на FilmFreeway.com. Някои не са фокусирани толкова върху прожектирането на филми, а по-скоро върху създаването на контакти между участниците. Провеждат се лекции по анимация и работни ателиета. Това е добро място да се свържа с колеги или да поговоря с потенциални клиенти или анимационни студия.
Анджела: Да. Това донякъде прелива в следващия ми въпрос, който е за значението на неформалното образование в анимацията и филмовото изкуство като цяло. Знаем, че има много колежи и университети в Европа и по света, които предлагат формално обучение по анимация, най-вече 3D към днешна дата. Но Аардман отвориха вратите на студиото си за ученици и предлагат курсове не само по stop-motion анимация, но и споделят отиграни техники част техния производствен процес (на англ.език pipeline). В какви работни ателиета участваш?
Мартина: Много кратки семинари, от порядъка на три дни. Имам възможност да научавам малки парченца от професионалисти. Мисля, че в по-продължителните обучения, като това на Аардман е чудесно. Аз участвах в работно ателие във Валенсия, Испания. То също беше с продължителност един месец. Невероятно! Научих толкова много. След това продължих да поддържам връзка с учителя си. Той ми обясняваше какво съм направила погрешно или как да подобря анимацията си. Даваше ценни съвети. Ако искаш да се научиш, трябва много практика.
Анджела: Да, но тъй като stop-motion анимацията е времеемка и детайлна, ще останат много малко от вас, които имат необходимото търпение за нея. Аниматори със специфична натура! Колко часа отделяш, да речем, за едноминутна анимация?
Мартина: Зависи, някои кадри са много лесни, например мимиките, и мога да анимирам три секунди за един час. Но има кадри в които има цикъл на ходене или няколко персонажа, така че вероятно 10 секунди анимация ще отнемат два дни или дори три. Например, завърших един музикален клип, който беше 5 минути и 30 секунди. За него анимирах 100 кадъра за 31 дни! Когато разпечатах сториборда и го поставих на стената, си помислих: „Това е физически невъзможно!“. Но след това отново погледнах кадрите и си казах: „Добре, но това са много лесни кадри.“ Анимирах по пет кадъра на ден, което е много. Но те бяха много, много, много прости. Анимацията отнема толкова време, но не е задължително, ако работиш разумно.

Анджела: Спомена, че ако клиентите нямат някакви естетически изисквания ти позволяват да режисираш в твоя стил. Има ли такива с конкретна визия, например по отношение на материалите за куклите и сценографията – пластилин, филц?
Мартина: Обикновено имат основна идея и питат какво мога да направя с нея. Разбирам, че не всеки знае как се прави stop-motion. Аз ги насочвам какво мога да направя и какво е възможно. Но обикновено, когато ми разкажат историята създавам визия в съзнанието си. Виждам я и знам как да я направя. Обичам и да експериментирам. Представям идеята на клиента, ако той е съгласен – страхотно. Толкова съм благодарна, че всички ми дават много свобода!
Анджела: Това е наистина невероятно, Мартина!
Мартина: Доверяват ми се.

Анджела: Как се подготвяш преди снимки? Сториборд?
Мартина: Да, със сигурност има нужда от сториборд, защото иначе би било много трудно и хаотично. А и анимирането ще отнеме още повече време. Първо сценарий, после сториборд и аниматик, за да определя дължината на кадрите. Но си давам свобода и пространство за импровизации.
Анджела: Не всичко е окончателно…
Мартина: Понякога ми се струва, че ако добавя друг кадър, той ще разкаже историята по-добре.
Така че си давам пространство за експерименти и промени.
Анджела: Да, вероятно идеи идват и по време на снимки, нали?
Мартина: Да. Също така куклите изглеждат по различен начин на скицата и поставени пред камерата. Пред камерата виждам как изглежда светлината и как куклата отразява светлината. Обичам да подготвям сценографията пред камерата, защото нашите очи виждат нещата малко по-различно от камерата.

Анджела: Да поговорим за пост-продукцията? Предполагам, че се опитваш да скриеш риговете още по време на снимки, нали? За да се намали времето за почистването им…
Мартина: Изтривам ги кадър по кадър. Но го правя в After Effects. Правя маска и след това просто премествам тези точки кадър по кадър.
Анджела: Колко време отнема завършването на постпродукцията – монтаж, звуков дизайн? Цветни корекции?
Мартина: Постпродукцията не е толкова продължителна, но и аз нямам голям опит. Харесва ми да играя със стойностите. За музикалния клип, който направих наскоро постпродукцията ми отне една седмица. Имаше много кадри, които трябваше да изчистя, след което да направя цветни корекции и монтаж.
Анджела: DaVinci Resolve ли използваш за цветните корекции?
Мартина: Не, само Adobe Premiere. Исках да го правя в DaVinci, но за момента е твърде сложно за мен. Може би за в бъдеще.
Анджела: Вече знаеш достатъчно.
Мартина: Да, точно така. А преди две години се укорявах, защото нивото ми не беше толкова високо, колкото на големите студия. Тогава си помислих, че трябва да правя нещо различно.

Анджела: Човек не може да се конкурира с продукция на Пиксар, например, която има 400 аниматори, работещи по един проект, като всеки от тях изпълнява ограничен набор от задачи. Независимите кинематографисти правите всичко отначало до край сами. Няма място за сравнение.
Мартина: Знам, но мисля, че сякаш всеки творец преминава през този процес на самокритика. Сега се чувствам много горда. Мисля, че имам различна цел с изкуството си. То не е само крайният продукт, но и желанието ми да споделя процеса по създаване с цялата уязвимост и емпатия в моето творчество. Искам да покажа на хората, че ако прекараш известно време с изкуството, то е лечебно. Имаме нужда да разказваме историите си чрез изкуството и това е добре не само за творците, но и за публиката. Това е най-чистото проявление на хуманност – да бъдеш уязвим и да разкажеш история. Мисля, че сега това е моята цел. Не е нужно да бъда професионалист.

Анджела: Една диплома не е от значение. Киното е за всички. Затова е привлекателно изразно средство за много разнообразни творци и публики, разбира се. Повечето от големите имена в история на киното, както сме ги набедили, не са завършили университет. Това е проблематично социо-културно възприятие.
Мартина: Много е сърцераздирателно, че толкова много художници и аниматори, които срещам по фестивалите, се борят да си намерят работа. Но винаги има едно нещо, което ги ограничава. Те искат да работят по пълнометражни филми в големи студия, дори и продукцията да не им харесва. Те не се стремят към независимост. Към различни начини за печелене на пари. Особено сега, когато имаме социални медии и толкова много свобода. Хората говорят за социалните медии като за нещо лошо, което ни откъсва от света, или че сме роби на алгоритъма. И аз разбирам това, да. От друга страна, сега човек има толкова много възможности. Задавали са ми въпроси като например как може да се формира аудитория онлайн. Виждала съм хора, които се опитват да правят популярни неща или да следват тенденции само за да наберат последователи. Винаги им казвам, че ако не обичаш това, което правиш, хората ще го усетят. В крайна сметка няма да имат достатъчно мотивация да продължат да го правят, защото ще е мъчително за тях. Ще го намразят. То е правено само за печелене на последователи.  Ако се посветиш изцяло на виждането си и правиш нещата, които обичаш, дори да нямаш последователи, дори да не получаваш пари от това, което правиш, винаги ще имаш толкова много любов и страст към дейността си. Така че това е моята цел – просто правя това, което обичам и не броя харесвания или последователи.

До голяма степен етосът на Мартина съвпада с този на много авангардни, експериментални и независими режисьори като цяло, за които любовта към самото филмово изкуство е повече от достатъчна за отдаденост към многобройните му аспекти. По думите на Мая Дерен:
„Основната пречка за любителите-кинематографисти е собственото им чувство за малоценност спрямо професионалните продукции. Самата класификация „аматьор“ има извинително звучене. Но тази дума [произхожда] от латинското amator, „любител“ – човек, който прави нещо от любов към него, а не по икономически причини или от необходимост. И това е смисълът, от който трябва да се ръководи режисьорът-аматьор. Вместо да завижда на авторите на сценарии и диалози, на обучените актьори, на сложните сценографии и декори, на огромните производствени бюджети в професионалните филми, аматьорът трябва да се възползва от единственото голямо предимство, на което всички професионалисти му завиждат, а именно свободата – както творческа, така и физическа.“ (Deren, Maya. Essential Deren. McPherson & Company, 2005, p.17)
 

Работата на Мартина Коленич може да бъде видяна тук:

https://www.martynakoleniec.com/

https://www.youtube.com/@MartynaKoleniec

https://www.instagram.com/martynakoleniec/

Библиография:

Deren, Maya. Essential Deren. McPherson & Company, 2005