Дисциплина, импровизация и „духовете на предците“ сред „блещукащата вселена“ на дигиталните образи

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Галерия „Аросита“ отваря врати след двумесечно прекъсване със „Славянска сюита“ на Николай Петков. Артистът е дискретен, но „устойчив“ глас в художествения живот, трайно свързан и с присъствието на тази галерия. Изявите на Н. Петков са предизвиквали перото на критици, художници, личности от хуманитарните науки. Те продължават да привличат със своята необичайна визуална (само)рефлексия, с вътрешните позовавания, находки и скептицизъм. В този случай ще използваме шанса да чуем думите на художника, който също е и автор на текстове за визуалния образ.

И. Г.: Изложбата ви е планирана отдавна и се наложи да изчака края на карантината. Това променя ли за вас по някакъв начин смисъла й?

Н. П.: Надявам се изложбата да укрепи у тези, които не са парализирани от страх, усещането, че не са сами. Да потвърди убеждението ни, че човек е повече от (потенциален) вирусоносител. Възможно е някои от включените акварели, като „Движения“ и „Прегръдка“ да придобият непредвидено героично звучене.

И. Г.: Въвеждането на музикалната форма (сюитата като последователност от музикални пиеси) насочва към артистичната свързаност на акварелите, а понятието за „славянско“ ни изправя пред неразрешими въпроси за културни идентификации. Така заглавието едновременно улеснява и затруднява зрителя. В каква среда от образи мислите своите работи?

Н. П.: Разбира се, етническата, както и други идентичности напоследък, е условна. Бих могъл да предложа достатъчно материалистическо обяснение за славянското в названието на изложбата – всички акварели в нея са рисувани на руска и чешка хартия. Но това едва ли би отменило предизвикателното звучене – най-малко руското присъствие го активира, и към момента на създаване на работите (2016 – 2017 г.), и днес. Любопитното е, че сега дори напомнянето, че хартията е изобретена в Китай, може да се възприеме като предизвикателство. Освен динамиката на фобиите и стереотипите в обществата ни, това бележи и характерна черта на изкуството – способността му да отправя нови предизвикателства в различен контекст. С тези условности предвид аз оставам модернист, макар късен и усъмнен, и не се отказвам от копнежа по универсалност. Така леко стигам до музикалното означаване, което би трябвало да говори освен за отбелязаната от вас артистичност, и за дисциплина и импровизация. Дисциплина, разбира се, не в усърдно пропагандирания в последните месеци вулгарен смисъл, а по-скоро в този, който просветва, надявам се, във включения в изложбата едноименен акварел. Неслучайно една от големите ретроспекции на модерно изкуство в Гугенхайм, Ню Йорк през 1996 г. e наречена Abstraction in the Twentieth Century: Total Risk, Freedom, Discipline. Бих се радвал, ако работите ми предизвикват и по специфичен начин удържат открити въпроси – така биха вършили работата си на съвременно изкуство. При условията на възприемането им едва ли може да се избегне семантично наситената градска среда, както и общото ни потапяне в блещукащата вселена на дигитално възпроизведени образи – процъфтяващи и нетрайни. Надявам се все пак в изложбата да бъдат видими и някои аналогови позовавания – така както древните са призовавали преди битка духовете на предците. Тук бих споменал живописта на Василий Кандински, Пит Мондриан и Александър Родченко, на Барнет Нюман, Агнес Мартин и Робърт Райман, на Герхард Рихтер, Жан Деготе и Бернар Фриз.  

И. Г.: Прецизността и дългото траене на контролирания жест при изработването на акварелите отвежда към ценности като труд, издръжливост, търпение, преработване на вътрешни състояния чрез действие. Тези ценности потвърждават ли се за вас в опита на всекидневието? Казано на „по-висок“ език – доближават ли ни до разбиране за човешката ситуация?

Н. П.: Ако добавим към изброените от вас и целенасоченост, и координираност, се доближаваме до набора от ценности на homo faber (произвеждащият човек) в прочита на Хана Арент (Арент, Х., Човешката ситуация, С., 1997). Наистина в последните десетилетия тази фигура остава в сянка за сметка на смятани за по-важни и осветени социални роли, но не е изчезнала. И не би могла, ако искаме да продължаваме да живеем в свят. Една от грижите в практиката ми е да представя по-видимо, почти прозрачно, процесите на производство на предмети и значения – да става по-ясно кой и как прави света, така да се каже. За целта акварелът изглежда подходяща медия. 

И. Г.: С днешния опит от двумесечно (само)уединяване под заплахата на вирусна пандемия се оказа, че образователните занимания може да продължат и само с интернет ресурси, че е възможно да посещаваме музеи виртуално, че сме в състояние да купуваме и продаваме и само онлайн и т.н. И става все по-трудно да проследим заплетените нишки на сайтовете и първоначалната интелектуална собственост на образи, музика, текстове и идеи. Вие водите курсове в Националната художествена академия. Бихте ли разграничили позитивни и негативни страни, потенциала и загубите при тези практики в познанието за изкуство (или за онова, което за краткост наричаме така)?

Н. П.: Несъмнено новите технологии могат да бъдат полезни в познанието и образователния процес, да предлагат нови възможности, но съм скептичен за способността им да заменят качеството на живото общуване. В това дори 3-D технологиите могат да помогнат малко, доколкото в живото общуване измеренията са повече от три. Възможността да дишаш един въздух с човека, с когото разговаряш, да си в едно физическо пространство с картината, която гледаш, продължава да е привилегирована позиция. Аурата остава ценност, Валтер Бенямин и Теодор Адорно са прави. Същевременно понякога двуизмерно изображение може да даде повече в общуването, отколкото триизмерен обект – историята на живописта красноречиво го показва. Бях ли достатъчно противоречив?

Изложбата „Славянска сюита“ в галерия „Аросита“ отвори врати днес, 18 май, и може да бъде разгледана до 1 юни 2020.

Аврора, 30 х 42 cm, акварел върху хартия

Blueprint, 30 х 42 cm, акварел върху хартия

Конструкция А, 30 х 42 cm, акварел върху хартия

 Движение, 30 х 40 cm, акварел върху хартия 

Дисциплина, импровизация и „духовете на предците“ сред „блещукащата вселена“ на дигиталните образи

Close Menu