Колекцията „Ръкописи, старопечатни книги, редки и ценни издания“ е част от структурираните сбирки на Библиотеката при читалище „Съгласие 1869“ – Плевен. Образците се съхраняват в своеобразни сейфове при определена температура, разгръщат се със специални ръкавици, така че целостта на ръкописите и изданията да се запази възможно най-дълго. Колекцията обхваща 1155 библиотечни единици, сред тях 21 ръкописа, 1092 книги и периодични издания на български език (излезли от печат до 1878 г. включително) и 42 печатни книги на други езици (публикувани също до 1878 г. включително)[2]. Ръкописите са обособени в две групи – създадени преди XIX век (5 на брой) и създадени през XIX век (16 на брой)[3]. Някои от тях са придружени с красиви рисунки и орнаменти.
На място в библиотеката видях Евангелие от XIII век, част от Евангелието от Йоан. Запазени са два листа от него. По тях има следи от потъмняване или обгаряне – възможно е останалата част да не е съхранена поради пожар (без да съм намерила потвърждения за подобно предположение). Юрдан Цветков от гр. Плевен дарява листите през 1892 г. Това е и най-ранният ръкопис, пазен в същата библиотека, и един от общо двата ръкописа върху пергамент.
Сред старопечатните издания се впечатлих от книгата Описание на светия град Йерусалим (издадена във Виена през 1865 г.) и от обстоятелството, че тя е била дарена от самия Васил Левски на плевенски гражданин, в чийто дом Дяконът е отсядал преди Освобождението. В книгата е изписано с черни ръкописни букви: „Принадлежност Михаилу А. Попову, подарена му е от българский херой Васила Левский, родом от гр. Карлово. Плевен. 15 август 1884 година“. Надписът е от 1884 г. (когато вероятно Попов е дарил изданието на библиотеката), а самият Левски е подарил книгата през 1871 г. Според Маньо Стоянов този образец съхранява „първо и единствено съобщение, че Левски е събирал и притежавал книги“[4].
В търсене на документи за най-ранни оперни представления в гр. Плевен имах възможност да работя в продължение на месеци с друга колекция – „Плевенски периодичен печат 1878–1944“. Разглеждайки всички запазени броеве на вестник Плевенски глас (от 1896, 1897, 1898, 1899–1900, 1900, 1901 и 1904–1905), успях да открия две публикации, свързани с първите изпълнения на цели опери (в аранжименти) в града. Уточних и датата на първото изобщо оперно представление в Плевен: на 13 май 1897 г. пътуващата трупа на Енрико Масини е представила в салона на читалище „Съгласие“ операта „Ернани“ от Джузепе Верди в състав от солисти, хор и инструментален ансамбъл (от трима цигулари и един пианист)[5]. Благодарение на така откритата обширна рецензия, подписана от „Mr. Pr.“, публикувана на 17 май 1897 г., и на анонс, публикуван на 10 май 1897 г., беше потвърдено, че пътуващата трупа на Масини е представила в Плевен повече от едно оперни представления, между които „Травиата“ от Верди, „Фауст“ от Шарл Гуно и други[6]. Проучвайки рецензията, изказах хипотеза за приблизителната численост на оперния хор, за някои от изпълняваните оперни роли от най-изявените солисти на трупата и др. Една от най-ценните възможности беше, че благодарение на рецензията възстанових какво е било мястото на самия Енрико Масини в трупата при този гастрол (от 1897 г.), когато той се е изявил не само като ръководител, а и като солист баритон, изпълнител на роли на главни действащи лица в представени в града оперни творби. Проучвайки рецензията, стигнах до извода, че авторът (Mr. Pr.) демонстрира задълбочени музикални познания, включително и върху оперните партитури на анализираните творби, както и свободно боравене с музикална терминология, изписвана на различни езици – български, италиански, латински, френски. Тази публикация безспорно доказва, че в Плевен през 1897 г. има музикант на достатъчно високо равнище, за да оценява критически оперни представления. (За подробни анализи върху рецензията и представените в Плевен оперни творби през XIX век вж. студията: „Първи оперни изпълнения в Плевен и тяхната рецепция“[7].)
Подобни проучвания, заключения, хипотези, осъществявани от дистанцията на времето – в случая 126 години след първите представления на цели опери в Плевен, са възможни благодарение на дейността на работили в Плевен музиканти, издатели и други, както и вследствие на самоотвержената работа на основателите на библиотеката и на всички отдадени библиотекари, членове на читалището, дарители, възприели като своя лична кауза опазването на свидетелства за културноисторическото наследство на Плевен и региона[8]. В допълнение, и днес колективът на библиотеката търси разнообразни възможности да обогатява и популяризира ценните колекции. Осъществяват се различни изложби, демонстрации, беседи, публикации в научни и научнопопулярни издания, в печатни и електронни медии. Разработват се проекти, насочени към това – библиотечните колекции да достигнат до идните поколения. На тази основа както изследователи от различни области, така и граждани с интереси за развитието на Плевен и региона през различните години, е възможно да провеждат изследвания, да разширяват познанията си, да се „докосват“ до образци от националното ни културноисторическо наследство.
[1] М. Ценова е доц. д-р в ИИИзк, БАН, сектор „Музика“.
[2] Вж. Иванова, Л. Колекцията „Ръкописи, старопечатни книги, редки и ценни издания“ в библиотеката на читалище „Съгласие 1869“ – светлик от миналото. – В: 150 години читалище „Съгласие 1869“ – Плевен. Юбилеен сборник. С. Денчев и Ц. Панчева (научни рецензенти), М. Младенова (научен консултант). Плевен: НЧ читалище „Съгласие 1869“ – Плевен, 2019, 193-221.
[3] Вж. Иванова, Л. Колекцията…, 211-213.
[4] Стоянов, М. Българска възрожденска книжнина: аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806–1878. Том 1. София: Наука и изкуство, 1957, цит. по: Иванова, Л. Колекцията…, 201-202, 216-217.
[5] Вж. Mr. Pr. Италиянска Оперна Трупа. – В: Георгиевъ, М. Г. (ред.). Плевенски глас, IV, № 18, 17.05.1897, 2-3; Ценова, М. Първи оперни изпълнения в Плевен през XIX век и тяхната рецепция. – В: Българско музикознание, 2023, № 2, 3-35. София: ИИИзк, БАН.
[6] Mr. Pr. Италиянска…; Научаваме се, че Италианската оперна трупа на Масини и Капелети ще да посети през горната неделя града ни (…). – В: Плевенски глас. М. Г. Георгиев (ред.). IV, № 17, 10.05.1897, 2; вж. и Стефанов, К. и С. Спиров. Плевенското читалище „Съгласие“ до 9.IX.1944 г. – В: Сто години народно читалище „Г Димитров”. Юбилеен сборник. Л. Дунчев (предс. на ред. колегия), А. Марков, Н. Костадинов, Н. Бошнаков (ред.). София: Изд. на Отечествения фронт, 1969, 11-35; Ценова, М. Първи оперни изпълнения…
[7] Ценова, М. Първи оперни изпълнения… Вж. и Ценова, М. Катя Попова и оперните традиции в Плевен. Върху материали от плевенския периодичен печат и архивни документи. – В: Музеи и културно наследство – исторически и съвременни измерения (120 години от началото на музейното дело в град Плевен), Плевен: РИМ – Плевен, под печат.
[8] Вж. още: ДА –Плевен, ф. 568к, оп. 1, а. е. 6-8.
