(за „Албена“ на Красимир Спасов в Театър „Българска армия“)
Съвместна публикация с в. „Литературен вестник“
Гергана Данданова (Албена) в „Албена“ от Йордан Йовков, режисьор Красимир Спасов, Театър „Българска армия“, фотограф Иван Дончев
„Албена“
от Йордан Йовков
Режисьор Красимир Спасов, сценография Красимир Вълканов, костюми Мария Диманова, музикално оформление Сашо Младенов;
Участват Гергана Данданова, Асен Кобиларов, Веселин Анчев, Луизабел Николова, Иван Радоев, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Радосвета Василева, Петър Димов, Симеон Дамянов, Станислава Николова, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Мимоза Базова, Евелин Костова, Иван Налбантов, Йордан Алексиев, Калин Иванов
Премиера 13 и 16 март 2018 г., Театър „Българска армия“
В доста амбициозния и разнообразен през последните няколко месеца столичен театрален афиш преди броени дни се появи следващо провокативно заглавие. След премиерите на „Танцът „Делхи“ от Иван Вирипаев в Народния театър в сценичния прочит на Галин Стоев (директор от началото на тази година на театъра в Тулуза), на „Чамкория“ по едноименния нов роман на Милен Русков в Театър 199 и на „Пияните“, отново на Вирипаев, в МГТ „Зад канала“, поставени от Явор Гърдев, на новите британски пиеси „Палачи“ от Мартин Макдона и „Петел“ от Майк Бартлет, въведени за първи път в страната от режисьорите Стоян Радев и Стайко Мурджев и реализирани от тях съответно в Театър „София“ и в Младежкия театър, и не на последно място на силния моноспектакъл в стила на stand up комедията „Приятно ми е, Ива“ на Ива Тодорова в Театър 199, Красимир Спасов постави на сцената на Театър „Българска армия“ Йовковата „Албена“ – един от най-значимите и най-сложните текстове от българското драматургично наследство.
Спектакълът добре допълва описания разнообразен репертоар на днешната софийска сцена в две посоки. От една страна, той убедително представя в него професионално и майсторски направения традиционен театър, разкриващ света на драматургичния текст, в случая – на емблематична пиеса от българската драматургична класика. (Тук е важно да уточня, че инертните и рутинни спектакли, направени в естетиката на традиционния театър, възпроизвеждащ драматургичен текст, у нас са много, но истински добрите му прояви са рядкост и Красимир Спасов е един от безспорните им създатели). От друга страна, постановката – и това всъщност е и най-важното ѝ качество – предлага нов и неправен досега прочит на Йовковата пиеса, въпреки че тя привлича през десетилетията вниманието на повечето от най-значимите български режисьори (Николай Масалитинов, 1929 г., Крикор Азарян, 1969 и 1975 г., Любен Гройс, 1975 г., Пламен Марков, 1980 г., Иван Добчев, който я поставя няколко пъти, последният от които е през 2002 г).
Най-общо казано тълкуванията на поетичната и многопосочна драма на Йовков за хубавата Албена, магнетично привличаща всички погледи, и за нейната греховна любов, довела до престъпление, от първата ѝ постановка през 1929 г. на Николай Масалитинов в Народния театър до най-новите ѝ интерпретации се движат от по-натуралистично или по-условно възпроизвеждане на един далечен патриархален бит и тлеещите в него напрежения между индивида и общността и между свободата и установения ред до откриването на основни архетипни ситуации и начала на човешкия живот и общество. Красимир Спасов, също определящо име в българската режисура, днес, в края на второто десетилетие на ХХІ в., намира в текста друг важен пласт, останал почти незабелязан досега. Бих го определила като социологически. В интерпретацията на режисьора и на неговия екип хубавата Албена е преди всичко колкото реалния, толкова и въобразявания, горещо мечтания образ на новия, модерен, свободен и икономически успешен свят. Разбира се, това не отменя еротизма на нейното присъствие, проявяващ скритите либидни енергии, които движат човешкото съществуване в балансирането му между инстинктивното желание и разумния избор. По-скоро този изначален еротизъм е допълнен с въжделенията на хората около нея за обществен просперитет и личен успех. В подобен социологически прочит сложното отношение на общността към Албена, изградено едновременно от неустоимо привличане и трезво дистанциране, достигащо понякога до омраза (т.е. от полярни, взаимно изключващи се чувства, които обаче се изпитват и преживяват заедно, в трагично единство), добива нова яснота. Инстинктивно доловили (и достроили чрез собствените си копнежи) в красивата, свободна и различна Албена полъха на друг, мечтан живот, всички спонтанно се стремят към нея, но на рационално ниво те повече или по-малко се завръщат към установеното си съществуване, даващо им сигурността на наличното и провереното.
Иван Радоев (Сенебирски) и Гергана Данданова (Албена) в сцена от спектакъла,
фотограф Иван Дончев
За да изведе на преден план и да направи максимално ясен подобен преди всичко социологически прочит на пиесата, Красимир Спасов измества историческото време на действието от годините преди войните от началото на миналия век в края на 30-те години на ХХ в. Това е период на бурно икономическо развитие в Добруджа, когато патриархалното земеделско минало бързо започва да се измества от индустриалната и градската култура. Албена като символ на този (колкото реално проникващ в стария бит, толкова и въобразяван и желан) нов свят на машините, красивите дрехи и насладата на ежедневието вече е носителка на друг вид хубост. Тя не е толкова природната изключителна хубавица (еманация на женското), облечена в традиционното местно облекло като всички останали, което обаче още по-силно разкрива нейната красота, а е преди всичко любопитно и отворено към новото момиче, което е достатъчно свободно и уверено, за да се стреми да се облича, според възможностите и представите си, в крак с модата на 30-те. Албена в постановката на Красимир Спасов и трупата на Театър „Българска армия“ е стройна, висока и елегантна млада жена, облечена в характерните за онова време свободно падащи копринени рокли с ниска талия, допълнени с кокетно малко чадърче за слънце (което е обичайно за градските жени и за дъщерите и младите родственици на заможните земевладелци). Непременно трябва да бъде подчертан тук вкусът и мярката при тази важна, бих я нарекла историческа смяна на (трайно утвърдената представа за) костюма на Албена на изпълнителката на ролята Гергана Данданова и на художничката Мария Диманова.
Тълкуването и изграждането на отношението на общността, на мъжете и жените от селото, към Албена е определящият интерпретативен ключ към пиесата. И тук Красимир Спасов е точен и лаконичен. В светлината на своя преди всичко социологически прочит той подлага на своеобразна проверка пред погледа на зрителите различната вътрешна потребност и стремеж на всеки от персонажите към свободен и успешен живот в модерен, икономически развит и отворен свят, както и неговото трезвомислие, чувството му за дълг, но и страха му да се откъсне от установеното и познатото чрез близостта му до Албена. Тук режисьорът акцентира на още един малко коментиран детайл от взаимоотношенията между нея и влюбените в нея мъже от общността. В различен период от време тя е била по някакъв начин близка с всеки един от тях (отказала е да се омъжи за Нягул преди седем години, Гаврил е искал да се ожени за нея, но се е вслушал в забраната на близките си и т.н.), след което тази близост е прекъсната и после е продължена или е възстановена в друга степен. Нягул, който е най-успешният и най-активно устременият към новия модерен индустриален свят, е в тайна любовна връзка с Албена, но в ежедневието продължава да се придържа към своя установен живот, докато не е принуден след престъплението да заяви избора си. Гаврил пък, след направения компромис, е избрал двойственото съществуване в таен копнеж по Албена и външно сдържано съществуване в рамките на света, който го заобикаля. Този анализ на степента на близост до Албена като лакмус за вътрешната раздвоеност на всеки един от персонажите е превърнат в основен център на спектакъла и е особено добре направен от Веселин Анчев като Нягул, Асен Кобиларов в трудната роля на Куцар и Иван Радоев (Сенебирски). Внимателни и точни в изследването на линията на близост-отдалеченост от Албена са и Луизабел Николова, Владислав Виолинов, Иван Налбантов, Йордан Алексиев, Станислава Николова.
Провокативен и неочакван прочит на Йовковата „Албена“, който не само ни връща към виталността и драматизма на една бързо развиваща се и устремена към модерния свят България отпреди Втората световна война, но прозвучава особено актуално и днес.
