50 години са златна възраст (както би потвърдил всеки, който ги е отминал), време на натрупана мъдрост и зрялост.
Познавам Емануел доста отдавна. За пръв път го видях на една конференция, където той изнесе сензационен за онова време доклад за Христофор Жефарович. Скоро след това той дойде в нашия Институт и незабавно се вписа в малката група на колеги изследователи на изкуството от периода на Възраждането. Оттогава сме изминали, без преувеличение, хиляди километри заедно на терен, при това най-често по проекти, инициирани и ръководени от него. Не бих искала да се впускам в подробности за нашата обща теренна работа, само не мога да не изтъкна неговите певчески способности, както и подчертаното му чувство за хумор. Впрочем за закръгляне на облика на тази многостранно надарена артистична личност ще добавя и таланта му на художник.
Емануел Мутафов показва склонност и способности за научни изследвания с интердисциплинарен характер още с дипломната си работа в Националната гимназия за древни езици и култури, издадена през 1987 като монография: „Паганистични елементи в култа и иконографията на св. прор. Илия“. Завършил висшето си образование в Атинския университет, Емануел е добре подготвен за работата си върху докторат, изследващ гръкоезичните ръкописни ерминии. В България днес няма по-добър познавач на ерминиите, техните особености и взаимовръзки и на зографската терминология. Книгата му „Европеизация на хартия. Съчинения за живописта на гръцки език през първата половина на ХVІІІ в.“ (2001) днес е библиографска рядкост. Същото може да се каже и за инициираната от него книга „Гръцки зографи в България след 1453 г.“ (2008), в която е и автор, и преводач на гръцки език. Тези книги са рядкост не само заради малкия си тираж, а и защото са много търсени. Те са четени и цитирани не само в България. Емануел има усет към редки и крайно интересни теми в областта на иконографията и епиграфиката, които му позволяват да направи важни приноси.
Организаторският талант, който притежава, доведе до съвършено нов облик на институтските „Изкуствоведски четения“, които се превърнаха във важни ежегодни научни събития, привличащи учени от целите Балкани и Западна Европа, а Институтът за изследване на изкуствата при БАН придоби нов международен авторитет. С предприемчивост, упоритост и умение Емануел Мутафов успя да подготви и доведе до успех европейското финансиране на два големи международни проекта – BYZART и Corpora of Premodern Christian Orthodox Mural Painting, създаден по инициатива на ИИИзк – БАН в партньорство със Сръбската академия на науките и изкуствата, Румънската и Албанската академия.
Един от многото таланти на Емануел се прояви в дейността му на ръководител на Института за изследване на изкуствата. Да си директор на институт на БАН в трудни години наистина изисква специални умения и той доказа, че ги има.
Емануел, пожелавам ти здраве, енергия, успех и колегиална подкрепа!
Иванка Гергова
