Митът за скулптора Пигмалион вълнува човечеството столетия наред – Пигмалион, който създава най-красивата скулптура на жена – Галатея, а когато се влюбва в творението си, моли богинята на любовта Афродита да я оживи. Идеята за неодушевения материал, получил живот по благоволение на божествата, извежда на преден план взаимодействието творец – творение, както и въпроса доколко творецът е действителният създател на своето творение. Или пък е обратното? Връзката винаги е била многопластова и всеки път препрочитана по нов начин – и в литературата, и на сцената. В тази посока са и постановките на руския хореограф Борис Ейфман – „Ефектът Пигмалион“ и „Роден“, но и редица други хореографски решения.

В последната премиера на балет „Арабеск“ – „Ефектът Галатея“ –взаимодействието творец – творение е отново на дневен ред. Спектакълът е подготвян още от миналата година, но се появява на сцена едва сега заради многократните затваряния и отваряния покрай Covid-19 пандемията.

Според публикуваното в програмата балетният прочит на Боряна Сечанова (хореограф и директор на балет „Арабеск“) е повлиян от пиесите „Ефектът Галатея“ на Ефемия Фард и „Пигмалион“ на Жан-Жак Русо.

Боряна Сечанова пренася действието в Космоса, където живеят роботизирани жени и мъже, а скулпторът (обявен в програмата като Творецът) се опитва от тези роботизирани създания да създаде същество с хармонично присъствие, в чието сърце и тяло той да събуди (и внедри) нежност, симпатия, любов. Прототип на неговата бъдеща скулптура е именно третият персонаж в балета (обявена като Жената). Всъщност единствено Творецът и Жената са като пришълци от друга планета и някак си извън този свят на роботизирани марионетки. Това проличава най-вече в хореографията им – много по-обемна и пластична, съществено различаваща се от повтарящите се еднотипни движения на момичетата-роботи.

Накрая все пак Творецът успява да моделира и внедри в един от роботите някакви чувства и отзивчивост. Но това роботизираното копие на жена остава „очовечен“ автомат, без да постигне мечтата за нежност, красота и хармония, характерни за Жената. Всъщност остава без отговор въпросът дали Жената действително съществува, или е плод единствено на мечтанията на Твореца. Финалът на пиесата е емблематичен – трио между Твореца, Жената (като негова бленувана мечта) и Скулптурата (материализирано, но несъвършено отражение на този блян). Трио, чиито движения се повтарят многократно и създават впечатление както за известна роботизираност, така и за пътешествие във времето с един и същ предизвестен финал.

Всъщност финалът остава отворен – може би Творецът ще продължи да пътува от свят в свят и да прави поредните опити да създаде съвършеното творение, но то никога няма да е толкова съвършено, както идеята (мечтата) за него. Тази „космическа“ трактовка на мита за Галатея намеква, че в безкрайното си лутане из Галактиката и неуморното следване на мечтата за съвършенство, Творецът може да е посетил и Земята, а всички ние да сме резултат от неговото творчество. Подобен финал извежда концепцията на Боряна Сечанова на едно много по-високо ниво, но дали действително такава е била идеята на Сечанова, не се наемам да твърдя.

Според написаното в програмката – „Спектакълът „Ефектът на Галатея“ изследва творческия процес, творбата като сложно съчетание от личността на Твореца, обекта, който той претворява и идеята, към която се стреми“. Бих добавила още, че творбата винаги ще е по-малко съвършена от виденията на твореца.

Хореографията се развива в три основни плана. Насечените, повтарящи се движения на роботизираните кукли силно контрастират спрямо значително по-пластичните движения на Твореца и Жената (особено в техния първи дует). Обществото-ценители, които посещават музея и коментират изложената на показ скулптура пък е представено посредством гротескни поклащания и преднамерено статични пози – то повдига и една от съпътстващите теми в постановката – как творбата е оценявана от обществото и доколко обществото би могло да разбере мисията на творчеството. Тази тема е по-скоро загатната, но тя присъства и в други постановки на Боряна Сечанова – например в по-ранната „Птиците“ по Аристофан.

Хореографията в „Ефектът Галатея“ като че ли е лишена от чувства, заради което и публиката остава малко хладна. Дори и в дуета между Жената и Твореца, който трябва да е началото на мечтата да се извае подобна скулптура, дори и там липсват емоционални пикове и страст. Те липсват и в следващия дует между Твореца и създадената от него Скулптура. Боряна Сечанова е хореограф с много опит и навярно подобен подход цели съзнателно отстраняване от проблематиката, за да не натрапва на зрителите своя прочит. Но и за мен тази неемоционалност беше тягостна. Въобще преднамереното лишаване от чувства и „статистическото“ поднасяне на сценичното действие е една от тенденциите в съвременното изкуство, но тя го лишава от един от най-силните му инструменти за въздействие – съпреживяването.

Танцуват изпълнители с много ярка индивидуалност. Творецът е Стефан Вучов (втори състав Васил Дипчиков); Жената е Даниела Иванова (втори състав Константина Ханджиева); Скулптурата – Виктория Петрова (втори състав Андрея Дякова). Но тяхната индивидуалност не е използвана докрай в хореографията.

Постановката впечатлява с ефектната и изчистена сценография на Венелин Шурелов – пет колони, иззад които излизат артистите и въртящ се кръг в центъра на сцената, напомнящ както грънчарско колело, така и подиум за излагане на готовите арт-продукти. Немаловажно е и майсторското художествено осветление на Георги Буюклиев. Поставените колони се ползват и като мултимедийни екрани, които отразяват фрагменти от случващото се на сцената, или пък различни ракурси от изложената на показ скулптура.

Костюмите на Адрияна Найденова нагледно очертават основните три групи: ефектно осветени от прожекторите сребристи трика и туники от найлон за роботизираните космични същества; ежедневен панталон и блуза (за Твореца) и интересно декорирана рокля (за Жената); блестящи аксесоари за обществото, напомняйки подмяната на съдържателността с външен блясък.

Музиката на Петър Дундаков като че идва от Космоса и е най-емоционална в последния дует между Твореца и Скулптурата.

За първи път от много време балет „Арабеск“ има постановка, която е „комплексно“ съвременна и запомняща се във всичките си компоненти – музика, концепция, хореография, сценография, костюми и осветление.

Дано този спектакъл да има дълъг сценичен живот! Балет „Арабеск“ го заслужава.