Галерия „Синтезис“ и Българска национална филмотека откриха на 1-ви март изложба от фотографски портрети на български актьори, създадени по време на снимките на много от превърналите се днес в класически български филми.[1] Заснети в периода 1956–1972 година, изложбата представя под селекцията и дигитализацията на Калин Руйчев над 60 портрета на актьорите Апостол Карамитев, Гинка Станчева, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Невена Коканова, Петър Слабаков, Катя Паскалева, Григор Вачков, Георги Георгиев-Гец, Доротея Тончева и много други. Черно-белите портретите са придружени от текст и информация както за самите актьори, така и за филмите и фотографите, създали кадрите. Това са Жени Вълова, Ирина Пеева, Лоте Михайлова, Иванка (Жана) Карайорданова, Милка Русинова, Донка Йолова.
Присъствието на фотограф на терен отдавна се е превърнало в традиция за киноиндустрията. В Студия за игрални филми „Бояна“ по това време е имало фотоотдел и фотографи на щат. В съвременните мащабни продукции има вече цял снимачен екип, който отразява процеса на работа и се грижи за бъдещите рекламни материали. Често пъти задължение на фотографа в кинопродукциите са именно портрети на главните актьори по време на изпълнението им от гледна точка на камерата. Друга, задължително присъстваща линия, вечно интересна за зрителите, е открехване на завесата към „кухнята“ на процеса, разбира се, наред и с втората вечно присъстваща тема – клюки. През годините те се превърнаха в неизменни PR кампании, съпътстващи филмите. Интересно е как се промени дори използваният термин във времето – от Making (Създаване), през Behind the Scenes (Зад кулисите) до използваният в момента EPK (Electronic Press Kit).
Портретите на актьорите и уловените емоции от снимачната площадка в тази изложба ни връщат към една друга епоха, която за нашето поколение е времето на нашето детство. Прави впечатление една определена естественост, която сякаш сме позагубили в съвремието. Образите от снимките като че ли нямат тази поза и претенция, съпътстваща известните днес. Самата атмосфера на снимачната площадка изглежда друга. За това, разбира се, допринася и абсолютната документалност на фотографиите, които също изгубихме. Рекламните образи, заливащи ни в момента, са задължително силно манипулирани. Лицата на показаните тук актьори са напълно автентични. Ние ги помним и от многобройните им роли на телевизионния екран. Превърнали в своеобразни „звезди“ за времето си, именно чрез тиражирането на лицата им в тогавашните медии и, разбира се, голямата популярност на киното тогава.
Всички материали са от нефилмовия фонд на Българска национална филмотека, който съхранява огромен допълнителен архив от документи – над 10 000 тома книги и списания, 27 000 оригинални плаката, 118 000 фотографии. В рамките на събитието Българска национална филмотека и кино „Одеон“ организират прожекции на много от филмите, кадри от които са представени на изложбата. Всички прожекции ще бъдат с вход свободен от игралните копия на лента, като точните дати и часове ще бъдат обявени в програмата на киното.
Прожекции в кино ,,Одеон‘‘
10 март 2022
„Тютюн“ (1962), режисьор Никола Корабов
17 март 2022
„Двама под небето“ (1962), режисьор Борислав Шаралиев
24 март 2022
„Смърт няма“ (1963), режисьори Христо Писков, Ирина Акташева
31 март 2022
„Понеделник сутрин“ (1966 | 1988), режисьори Ирина Акташева, Христо Писков
07 април 2022
„Шибил“ (1968), режисьор Захари Жандов
14 април 2022
„Осмият“ (1969), режисьор Зако Хеския
21 април 2022
„Петимата от Моби Дик“ (1970), режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов
Изложбата е в партньорство с
26-ото издание на София филм фест и ще продължи до 30 април 2022.
[1] https://photosynthesis.bg/statia/Zvezdi-na-balgarskoto-kino-fotografska-izlozhba.html
