За поредна година Международният фестивал за анимационно кино „Златен Кукер – София“ доказа безграничните изразни възможности на анимационното изкуство. Селекцията от филми включва множество техники от stop motion през дигитална 2D и 3D анимация до генерирани с изкуствен интелект изображения. Прожектираните филми са доказателство не само за добрия естетически усет на програматорите в лицето на Евелина Данева – Райнингер, Свилен Димитров и Надежда Славова, но и на нестихващия интерес на творците, избрали анимационното кино като изразно средство. Докъдето въображението е в синхрон с технологичните възможности анимационното кино се случва.
Сред прожектираните филми бяха „Свинарят“ (реж. Магнус Игланд Мюлер, Питър Смит) и „Свободна практика“ (реж. Лусиано A. Мунюз Сесарего), изпълнители и на двете продукции са Thumblehead Animation Studio, които създават уникална визия с 3D филмите си. Дизайнът на персонажите е семпъл, което предоставя на аниматорите икономика на движението и следователно по-лесна и изчистена работа със софтуерите. Пропорциите на персонажите са хумористични – големи носове, малки очи и къси крака. Цветната палитра – пъстра, а текстурите – стилизирани и в синхрон с цялостната естетика на филмите. Възможността не е равносилна на наложителността. Тенденцията за свръхреалистични текстури и силно стилизирани персонажи в 3D анимационното кино води до естетически непривлекателни за гледане филми. Продължавайки темата с визуалния баланс между реализъм и стилизация, друг прекрасен филм е „Чудовище“ (реж. Пиерс Гофарт, Ерик Гиесман), в който балансът между текстура на средата, персонажите и техният дизайн, е естетическа наслада. Цялостната визия на филма напомня тази на пластилинова stop motion анимация. Режисьорите подобно на тези от Thumblehead Animation Studio залагат на опростен дизайн, хумористични форми и игра с пропорциите на персонажите. Филмът отчасти е създаден с VR технология.
Естетически 3D анимацията може да наподобява различни техники като stop motion или дигитална 2D анимация в зависимост от използваните текстури. Съвместяването на двете техники се открива и в големи продукции като „Спайдър-Мен: През Спайди-вселената“ (реж. Хоакин Дос Сантос, Кемп Пауърс, Джъстин К. Томпсън, 2023), където 2D аниматори рисуват контурите върху вече моделираните персонажи и среди. Пореден прекрасен пример за необятните визуални възможности на 3D технологията е студентският филм „Докато слънцето залязваше“ (реж. Лорен Боку, Илона Какул, Инес Фехнер, Джанис Лорен, Сара Робърт, Емма Ръсел, Кевин Ванденбек, 2023), който разказва историята на зайче, играещо със светлината на Слънцето и Луната. Цветната палитра е предимно в нежно розово и пастелни цветове, като използваните материали създават ефимерна визия и облачна мекота. Селекцията от студентски филми беше невероятна, представяйки завидно високото ниво на анимационно образование в останалите европейски страни. Най-впечатляващите тази година бяха именно студентските филми. Български такива липсваха.
„Доставка на юфка“ (реж. Лора Бож, Касандра Лоре, Олга Коничева, 2023) на училището ARTFX разказва изпълнената с чувство за хумор история на високопланински трол, поръчваща си юфка и на непоправимо изпатилия си доставчик. „Цветната палитра на осветлението в Добър Мъж“ (реж. Паулине Пиерак, Лоурелин дьо Кремон, Ариане Криеф, Оурели Маршан, Клемен Плайс, Жули Оливиери, 2023) създава емоционална достоверност за зрителите, които имат възможност да съпреживеят интензивните емоции на момчето, ловуващо за първи път. В наградения в категорията „Студентски филм“ – „Черупка“ (реж. Жустин Оубер, Касандра Бутон, Грегор Калиес, Мод Шено, Анна Дантън, Лоик Жиро, Гатиен Пейруд, Жустин Ру, 2023) студентите и техните ръководители са работили в полуреалистична естетика – нито напълно стилизирана, нито изцяло реалистична. Подобно визуално решение е изключително трудно за изпълнение и артистите лесно могат да изпаднат в стилистични крайности. В „Черупка“ обаче авторите са постигнали майсторска симбиоза между полуреалистично текстуриране и стилизирани персонажи. В „Прадядо“ (реж. Сван Валеца, Флориан Гмоес Фрейтас, Жулиет Майкъл, Виктория Леву,Аксел Сенс, 2023) зрителите се насладиха на умел дизайн на персонажите – анимацията им е пластична и изразителна, и средата – осветлението и текстурите са отлични.
Естественият превес на 3D анимацията над останалите техники съвсем не означава, че в прожекциите липсваха stop motion и дигитални 2D филми. В категорията късометражни филми за деца се откроиха „Жул и Жулиет“ (реж. Шантал Петен, 2024) – пастелните цветове с пластичната анимация на персонажите оставят усещане за лекота и деликатност, а наративът се разгръща измежду пясъчните дюни на морския бряг. Награденият в категорията „Късометражни филми за деца“ – „Следобеди в Ескарафунча“ (реж. Фернандо Ферейра Гарош, 2024) увлече зрителите с приключенията на момче в местна книжарница. Цветната палитра е наситена, а естетиката графична и наследник на дългогодишната история на анимационния сериал, започвайки с продукциите за кино и телевизия на UPA (United Productions of America) през тези на Хана – Барбера и стигайки до Cartoon Network – черни контури, плътни цветове без светлосенки, силно стилизирани форми, разпознаваеми силуети на персонажите. Същинско удоволствие за гледане! В категорията „Пилотен епизод на телевизионен сериал“ впечатляващ с естетически и образователни качества бе отличен „Миниуатс. Заекът, който се мислеше за пиле“ (реж. Евгений Бойцов, 2024).
От българска страна зрителите се насладиха на 3D филма на Лъчезар Велинов (Студио Зограф) „Илюминаторът“ (2023), който се отличава с майсторска работа с текстурите и пластична анимация на персонажите. Ученическите филми на младите дами на българската анимация в лицето на Елена Марчева с „Великанът“, Ирен Йовчева с „Виждам те“ и Рая Димитрова с „Ларва“ внесоха творческа надежда и съответно заслужено бяха наградени с „Награда от името на директора на фестивала“ – Надежда Славова. Поздравления за прохождащите аниматори и техния преподавател Стефан Маринов, който проведе и майсторски клас в рамките на фестивала. Заслужаващ внимание анимационен проект е този на учениците от Средно училище по изкуствата „Сава Доброплодни“ в град Шумен с ръководител Валентин Атанасов – „Миг от живота на Сава Доброплодни“. Техният филм разказва историята на патрона на гимназията и е създаден с намерението не само да почете паметта му, но и да формира естетическо усещане към изразните средства на анимационното кино.
Филмът „Война“ на Димитър Димитров (отличен с „Награда за късометражен филм до 10 минути“ на „Златен Кукер – София“, 2023) е смела крачка напред в работата с изображения, генерирани от изкуствен интелект. Това съвсем не означава, че творчеството на артистите е ненужно, тъкмо обратното – значимостта остава непреодолима. Изкуственият интелект е инструмент, улесняващ и намаляващ времетраенето на работния процес, или просто катализатор на творческия процес по смисъла на потока на съзнанието. Именно работата с него беше темата на едно от работните ателиета, ръководени от режисьора Димитър Димитров в рамките на фестивала. Авторът повече от заслужено тази година беше награден със „Специална награда Пройко Пройков“ за филма „Дъщерята на художника“ (2023). Наградата за пълнометражен филм получи тайванският автор Ли Уей Чиу за 3D филма „Пигси“ (2023), чийто футуристичен наратив се разгръща в многообразие от цветове и текстури. Музикалното оформление сякаш се конкурира с така или иначе интензивните изображения, но пък наративът е актуален и техниката е подбрана подходящо. В категорията „Късометражен филм 1 – 10 минути“ бе отличен филмът „Четири камери до сърцето“ (реж. Костас Йоанидис, Йохан Гримонпрез, 2022) – документална анимация, разказваща биографични факти от живота на италианската художничка Софонизба Ангуисола чрез писма до ученика ѝ Антон ван Дик. Филмът е рефлексивен, с бавен ритъм и прекрасно звуково оформление, умело са използвани 2D и 3D техники. Наградата за „Късометражен филм 10 – 45 минути“ получи „В сянката на кипариса“ (реж. Ширин Сохани, Хосейн Молайеми, 2023), а със специална награда за stop motion анимация бе отличен филмът „Буболечка“ (реж. Али Масуми, 2024), в който куклите са изработени от филц на принципа на хартиената изрезкова техника, а не с типичната триизмерна изработка на куклите за stop motion, включваща арматура, обвита в обемен материал, риг и др. При все това „Буболечка“ се отличава с добре построено осветление, ясен и добре разгърнат по протежение на филма наратив.
Сред основните дейности на фестивала е именно провеждането на работни ателиета, с което директорът на „Златен Кукер – София“ Надежда Славова поставя акцент върху потребността от образование в областта на анимационното кино. По пътеката на неформалното образование могат да се срещат както професионалисти, така и любители, пораснали и непораснали деца. Развитието на образователната дейност на фестивала не само е в крак със световните тенденции, но и допринася за формирането на отношение и естетическа чувствителност към изразните средства на анимационното кино. То приветства всички почитатели на изкуството, като голяма част от техниките са достъпни за всеки желаещ да се изрази художествено чрез анимация. В него липсва елитарност, аматьорите са добре дошли. Етимологията на думата предполага любов (от латински език amō –любов) към дадена дейност, независимо от икономически и други условия. В този смисъл аматьорите кинематографисти разполагат с най-голямото предимство – свобода, а работни ателиета, каквито се провеждат по време на „Златен Кукер – София“, са един от многото пътища към нея.
За бунта в анимацията и алтернативните визуално-артистични практики разказа и представи в работното си ателие Мари Паку – френска аниматорка, преподавател и тазгодишен член на журито. Тя показа патентованата от нея техника за анимация върху чадър, действаща на принципа на познатия зоотроп, но видима само при заснемане с камера – на смартфон най-често. Идеята на Паку е създаването на впечатляваща и забавна анимация с достъпни материали. Анимация, която противостои на високотехнологичното настояще не само на анимационното кино, на киното въобще. Най-хубавото – участниците в работното ателие имаха възможност да изрисуват собствен чадър, като преподавателката всеотдайно помагаше на всеки един в работата. Публиката на фестивала имаше възможност да се наслади и на филмите на Паку, създадени с разнообразие от техники – пясъчна анимация, акварелна анимация върху плексигласово стъкло, stop motion с изрезки, включително оцветяване на архивни кадри от известния шедьовър на експресионизма в киното Носферату – симфония на ужаса (реж. Фридрих Мурнау, 1922).
Фестивалът „Златен Кукер – София 2024“ за поредна година показа на зрителите необятните възможности и визуално разнообразие, присъщи на анимационното кино, обръщайки внимание на предаването на знания и умения чрез провежданите от професионалисти работни ателиета. До нови срещи на анимационното кино с неговата публика през 2025!
