Между 6-ти и 10-ти май 2026 г. се проведе 17-тото издание на международния фестивал на анимационния филм „Златен кукер – София“. Домакин на тазгодишното издание бе Културният център СУ „Св. Климент Охридски“ с директор Дария Карапеткова, която с безценния си опит, подход и ентусиазъм създаде приятелска атмосфера за зрители и участници. Прожекциите, съпътстващите фестивала дейности и майсторските класове се проведоха в обновената зала „Яйцето“ с вход свободен, което даде възможност на всеки да се докосне до анимационното кино не само като зрител, но и като творец. Неформалното образование под формата на майсторски класове и ателиета е съществена част от дейността на фестивала. Ключови за фестивала са изложбите с творби на аниматори-художници и илюстратори. Тази година те бяха две – на Румен Петков и Петя Евлогиева.
Селекцията от филми в различните категории бе направена от изявени аниматори, които чрез своя професионален опит и естетическа призма всяка година формират облика и духа на фестивала – Евелина Данева – Райнингер, Свилен Димитров и директорката на фестивала Надежда Славова. Майсторски клас и дискусия се водиха от Димитър Димитров – Анимитър – впечатляващ творец със значим принос в развитието на българското анимационно кино, както естетически, така и драматургично. Други образователни инициативи, част от фестивала, бяха: анимационна работилница с праксиноскоп с Марина Русинова, стоп-моушън анимация и дискусии по ключови за съвременното анимационно кино теми.
Специален гост и председател на журито бе алжирският аниматор и продуцент Шауки Букеф, един от малцината аниматори в страната си, тепърва прохождаща в анимационното кино. Другите членове на журито бяха гл. ас. д-р Красимира Иванова от Института за изследване на изкуствата, която с безценния си опит и изследователски интереси даде отговори на редица любопитни въпроси, и гл. ас. д-р Анджела Гоцис от Института за изследване на изкуствата.
Сред представените филми се открояваха тези, измайсторени с отдаденост към авторската естетика, независимо от избраните за работа техники, което е от съществено значение не само за анимационното кино, а за движещото се изображение въобще. Практиката на визуалните цитати в киното отдавна прехвърли модуса на самообновяване и стремглаво се спуска по падината на скуката, но анимационното кино поне за момента успява да съхрани изцяло авторския изказ и да представи нови перспективи на добре познати теми. Впечатление прави, че в голяма част от филмите, с изключение на тези в категорията „Студентски филми“, дизайнът на персонажите остава на заден план, преобладават абстрактните такива, които са по-лесни за риг и анимиране, но от естетическа гледна точка са еднообразни. Създаването на привлекателен персонаж е дълъг процес, но наративът, досегът на зрителите с филма като цялостно естетическо преживяване, преминава именно през него и начина, по който изглежда, по който се движи, говори. Пример за майсторска работа с дизайна на персонажите е филмът на младите български аниматорки Алекса Траянова и Калина Димитрова „Бабата“. Българо-португалската акварелна анимация „Момчето, което изтриваше целувките“ (реж. Радостина Нейкова и Фернандо Галрито) емоционално въздейства с наратива и с очарователните персонажи.
Вдъхновението и преподавателските умения на аниматорите от образователната група „Студио Смелите домати“ си проличават в стоп моушън филмите на техните малки ученици, които присъстват в селекцията на фестивала – „Готвим всичко!“ и „Разходката на един разсеян“. „Златен кукер – София“ има дългогодишна съвместна дейност с училища и школи по анимация, като чрез прожектиране на филмите им дава възможност на подрастващите да представят на голям екран произведенията си и да изпитат удоволствието от това да споделят творчеството си със зрителите.
За поредна година, неизненадващо, се провидя високото ниво на френското висше образование в областта на анимационното кино и по-конкретно в 3D филмите. Като независим аниматор, работещ с 3D технология, което само по себе си е постижение, изпъкна британският аниматор Ал Джефрийс и неговият филм „Патици“ (Ducks) – история, изпълнена с черен хумор и майсторски умения в областта на 3D технологията.
Някои от спечелилите: в категорията „Филми от 1 до 10 минути“ бе избран филмът „Печелившо място“ на беларуския режисьор Алекс Максимов; в категорията „Епизод от сериал“ наградата взе Раул Магрангеас (Raoul Magrangeas) за творбата си „Когато жените стоят гордо“ (When Women Stand Tall), а специално поощрение получи полската режисьорка Марта Строжицка за „Пукио и крокодилът“ – красива история, разказана в естетиката на детска книжка с илюстрации, т.нар. picture book на английски език; в категорията „Рекламни филми“ награда взе индийският филм Desi Oon – филцова стоп моушън анимация на Studio Eeksaurus.
Специалната награда „Пройко Пройков“ за най-добър български анимационен филм бе връчена на Димитър Димитров – Анимитър за неговия филм „Зимна история“, който разчупва натрупаната зрителска опитност в областта на анимационното кино. Какво означава зрителска опитност? Колкото повече филми, сериали и други аудио-визуални формати гледат зрителите, толкова по-трудно е те да бъдат изненадани, тъй като онова, което предусещат, се случва на екрана. Този резултат води до задоволство у зрителите заради „правилната“ им прогноза, но и до скука. „Зимна история“ е постижение на анимационното кино, защото драматургията и анимационните техники нарушават натрупалите се зрителски представи и очаквания – създава се грешка в прогнозата, което всъщност е естетически тласък в развитието на анимационното кино.
Голямата награда на фестивала бе дадена на британските режисьори Ема Калдър (Emma Calder) и Коко Крипс (Coco Cripps) за филма им „Къща на любовта“ (House of Love), посветен, както заглавието подсказва, на взаимоотношенията – 2D техника с невероятно звуково оформление.
17-ото издание на фестивала „Златен кукер – София“ представи на зрителите необятните драматургични и естетически възможности на анимационното кино, проведе майсторски класове, изложби, дискусии, а с помощта на Културен център към СУ „Св. Климент Охридски“ отведе анимацията в ново пространство. Селекцията и наградените филми бяха избрани въз основа на кинематографичните им качества и приноса им в развитието на анимационното кино.
