интервю на Деян Статулов
Изкуството може да помогне да не изгубим човешкото в нас и да преодолеем страховете си.
Стефан Командарев
ПЛАТФОРМА ЗА ИЗКУСТВА към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.
Стефан Командарев е български режисьор, сценарист и продуцент. Завършил е медицина, след това кино и телевизионна режисура в НБУ. Автор на документални и игрални филми. Сред тях са „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Градът на жените баданте“ (док.), „Съдилището“, „Посоки“, „Окупация 1968: Ненужен герой“ (док.). Последният му филм е „В кръг“.
Какво правите сега, по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?
Цялото семейство вече от месец сме в къщичката ни в родопското село Равногор. Основно гледам филми – неща, които съм пропуснал или такива от платформата на Европейската филмова академия. Чета и препрочитам книги – „Чумата“ на Камю, Достоевски.
На какъв творчески етап кризата Ви застигна?
На етап готови два проекта за филми – един документален и един игрален.
Как пандемията промени Вашите житейски и творчески планове и решения?
Особено бяха променени плановете ми за документалния проект – нашата цел беше да снимаме подготовката на българския национален отбор от атлети с трансплантирани сърце и бял дроб за Европейското първенство през юни 2020 в Испания. То беше отменено заради пандемията. Но пък това е предизвикателство да проследим нашите герои в тези трудна ситуация и да направим още по-интересен филм.
Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?
Много са: лошото състояние на здравеопазването и порочността на системата „болници – търговски дружества“, изостриха се разделенията в обществото, появиха се екстремни и крайни тенденции – както политически, така и религиозни. На фона на мерките, които другите европейски държави взимат за подпомагане на културния сектор, тук те са недостатъчни и нямат за цел реално подпомагане.
Какви според Вас ще бъдат последиците за творческия процес?
Трагични. Има огромна опасност за изгубим създадените с огромен труд постижения – независими артисти, фестивали, издателства, работеща филмова индустрия и много други. Най-уязвими са хората, участващи в този процес, които ще бъдат оставени месеци наред без доходи.
Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?
От колеги и приятели само.
Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?
То може да помогне да не изгубим човешкото в нас и да преодолеем страховете си.
Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?
Ще е бавно и мъчително. Страхът ще спира дълго време хората от влизането в кина и театри…
