Разговор на Ирина Генова с Дамян Дамянов
Дамян Дамянов е известно име в съвременното изкуство на книгата, плаката, пощенската марка. Сред по-широката публика той е познат с множество талантливи художествени реализации на съвременни и класически, български и преводни книги за деца и възрастни (корици, оформление, илюстрации; https://www.instagram.com/damyandamyanovartist/?hl=en). Неговият престиж сред художествените и литературни среди се дължи на оригинални художествени тълкувания, ярки, запомнящи се, различни като самата литература образи и прецизно практикуване на „занаята“. Дамянов от години споделя щедро опит и умения със своите студенти. Наскоро той беше избран за доцент в Нов български университет. Взаимодействието между художествените и преподавателските умения на Дамянов в областта на книгата и на други полиграфски форми е от централен интерес за анкетата относно влиянието на интернет върху художественото образование през ХХІ век.
В какви отношения според Вас днес, онова, което обединява понятието „изкуство на книгата“, е повлияно от епохата на интернет? (Тук мисля за онлайн достъпа до книги, списания, учебници; за компютърните „инструменти“ за творчество; за информираността на самите (бъдещи) художници на книгата, благодарение на базите данни в мрежата.) Бихте ли разграничили позитивни и негативни страни? Съзнавам, че въпросът, а оттук и отговорът, не могат да бъдат точно фокусирани, но какво за Вас лично, във Вашата практика, е особено важно?
Обичам да казвам, че технологията е най-прекрасното, но и най-ужасното нещо, което се случва на хората. В сферата на графичното оформление и илюстрацията, интернет също може да е мощно лекарство, ако щете допинг срещу липсата на идеи, но може да бъде и отрова. Никога няма да спра да се учудвам, че толкова хора използват мрежата не за да учат още, не за да се развиват и обогатяват, а да убиват по възможно най-мъчителен начин времето си. Интернет – още един преломен момент от историята, на който сме свидетели, откритие, което позволява на човек да пести от времето си, но друг е въпросът дали достатъчно оценяваме това. Разликата отпреди само две десетилетия е такава, че дори писателите-фантасти не са си я представяли. Можем без да променяме местоположението си да намираме, четем и учим. Можем да видим кой какво прави в съответната художествена област във всяка точка на света, благодарение на платформи като Behance, Pinterest, Instagram и всички останали. Точно тук обаче пред студентите е поставен и капанът, който примамва към „лесното“, към това, което не просто ще спести време, но ще ги освободи от отговорност изобщо. Студентът е не просто улеснен от това, че проучването по дадена задача е на няколко клика разстояние, но е и силно изкушен да присвои готово решение, не са редки дори случаите и на плагиатство. Другият ефект от свръхинформацията е засмукването, свръхгравитацията, която причинява тази информация. В резултат на безкрайното ровене из профилите на всякакви артисти, понякога се случва и студентите да се изгубят в тези лабиринти и в крайна сметка едва стигат дотам да създадат нещо свое.
Още един важен момент е използването на най-различен графичен софтуер, който е прекрасен инструмент за създаване на различни варианти, дава възможност да се използват предварително зададени цветови гами, текстури, четки и пр. Това обаче крие опасността от жертване на индивидуалния подход и уникалния за всеки художник поглед и затова виждаме толкова неща, които изглеждат еднакви.
Обърнете внимание, че дотук дори не съм споменал „прекрасния нов свят“ на изкуствения интелект, който досега гледахме през леко открехнатата врата на футуристичните мечти, но портите са вече широко отворени и дали това е ново начало, или предизвестен с фанфари край на всичко познато, ще разберем тепърва.
Какво мотивира студентите да усвояват изкуството на книгата? Какви са Вашите наблюдения като преподавател и ментор относно техните предпочитания към книжните форми в творческо отношение – аналогови или дигитални, проектирани ръкотворно или компютърно? Какви източници използват студентите в образованието си?
Няколко фактора впрягат интереса на студентите към книгата и нейното създаване. На първо място – тази творческа сфера дава възможност на художника да види работата си като реализиран продукт, при това – тиражиран. Нещо повече – книгата е произведение, чрез което те пряко биха взаимодействали с реципиента, иначе казано – читателя, биха го изкушили. В образователния процес обръщам особено внимание на това, че художественото решение трябва да бъде функция от текста, да говори на езика на определен жанр, подбраните изразни средства да са такива, че да обслужват по най-добрия начин текста. Стъпвайки на авторовото слово обаче, от художника се очаква не да го илюстрира, а да намери онзи образ или образи, които синтезират дадено послание или внушение, идейната ядка, намираща се в дълбоката тъкан на текста. Полученото произведение е продиктувано от определена история, оформено от авторовия език, но е още по-добре то да бъде приносно, да заживее свой собствен живот дори когато го разглеждаме независимо от литературния контекст.
При работата със студентите обсъждаме множество примери от една или друга сфера на книжния дизайн, като далеч не е задължително тези примери да са само добри. В дейността на художника на книги има и немалко „занаят“, свързан с техническата част на това изкуство – особености на печата, полиграфията и всички визуални и тактилни възможности, които те дават. В този смисъл – темите ни са фокусирани изцяло върху печатния продукт.
Колкото до това как студентите стигат до своите идеи и реализирането им – аз отстоявам един много прост принцип, който е доказан времето, и то от много по-големи имена от мен. Става дума за първата стъпка към работата, генерирането на идеята, която според мен покълва най-добре като използваме единствено бял лист и молив. Нищо повече.
Лекота на произвеждане и възпроизвеждане на текстове и образи с новите технологии предпоставя банални предложения както в процеса на образование, така и на книжния пазар. Книжното производство търси бързи решения и реализация. Виждате ли консервативна тенденция за иначе благоприятната област на детската книга в преиздаването на книги с илюстрации от 1950-те и 1960-те години?
Абсолютно съм съгласен с твърдението Ви – свирепата конкуренция на книжния пазар често пъти предпочита баналното, утвърденото и най-малко рисковото решение. Все пак, нека се поставим на мястото и на онези, чиято задача е да продадат книгата след като тя е написана, преведена и илюстрирана. Дори когато тези отделни етапи са блестящи като изпълнение, това далеч не гарантира търговски успех. Тук е мястото да спомена, че освен концептуалната и естетическа проблематика в обучението по книга, нерядко става въпрос и за това, което можем да наречем „търговски вид“ на продукта, както и нелеката задача създаването му да се впише в определен бюджет без да се правят тежки компромиси с качеството.
Колкото до преиздаването на книги с класически илюстрации – това може да е добър подход при утвърдени илюстратори, защото тяхната работа е своеобразен ключ към сантимента на клиента. Не бива обаче да забравяме, че илюстрацията, подобно на останалите визуални изкуства не стои на едно и също място, а напротив – препуска в бясно темпо, опитвайки се да се впише в поредния тренд. Ако разгледаме каталозите на някои водещи световни изложения на детската книга – Болоня и Братислава, определено ще забележим модни тенденции и вълни. Сравнени с тях, илюстрациите отпреди няколко десетилетия често изглеждат морално остарели дори когато притежават неоспорими художествени качества.
И най-сетне – какво образование ни е нужно, когато обучението по изкуство на художници на книгата срещне пазара?
Този въпрос е особено важен и се радвам, че го задавате. Наблюденията ми показват, че дефицитът, от който страда образованието по дизайн на книгата дори бих казал графичния дизайн в цялост е разказът за, както аз често го наричам, „живия живот“. Независимо от добрата си академична подготовка, редица студенти се оказват съвсем невъоръжени за сблъсъка с агресивната реалност. Можем да причислим изкуството на корицата на книга като част от голямото дърво на визуалната комуникация. То има за цел както да облече по смислен и красив начин един текст, но също така и да рекламира продукта. В този смисъл, работата на художника трябва да стигне до умовете и сърцата на читателя, който преди това е по същество зрител. Този път обаче далеч не е пряк и безоблачен – по него не са изключени различни „препъникамъни“ – това може да са автори, преводачи, редактори дори търговският директор на някое издателство. Преди да стигне до купувача, корицата или илюстрациите трябва най-просто казано да бъдат одобрени от всички тях и това понякога е свързано с битки, които трябва да води художника. Ето защо неговата подготовка е добре да бъде добре подплатена с комуникационни умения и речников, езиков запас, понякога дори базови знания по психология, за да прокара своята идея. Умението да убеждаваме, да можем да защитим и аргументираме своята работа според мен е от изключителна важност. Връзката между лабораторната университетска среда и издателската сфера е мостът, по чието изграждане тепърва трябва да работим. Това би довело до реализирането на повече продукти с висока художествена стойност, които са плод не единствено на един художник, а на взаимодействието му с различните звена в издателския процес. В края на краищата изкуството на книгата и илюстрацията далеч не е строго индивидуално занимание, нищо че отстрани изглежда така.
1 Ф. Скот Фицджералд. Нежна е нощта. София: Кръг, 2023
2. Ф. Скот Фицджералд. Нежна е нощта. София: Кръг, 2023
3. Юлия Спиридонова и Дамян Дамянов. Ножицата (Вълците). София: Сиела, 2022
4. Уайлд, Оскар. Приказки (Рибарят и неговата душа). София: Сиела, 2021
5. Родари, Джани. Приказки на пишеща машина (Градината на комендатора). София: Сиела, 2020
Репродукциите са любезно предоставени от художника.
