9 – 20 март 2026 г., Централното фоайе на БАН
Дългогодишна и сякаш неотменна е връзката на изкуството в съвременните му измерения с битието на Българската академия на науките, при това за всеки един от периодите в нейното 156-годишно развитие[1]. Така, установената традиция и удачно намереният стимул на една инициатива – „БАН представя“, стартирала през ноември 2025 г. по идея на зам. -председателя на БАН проф. Емануел Мутафов[2], много бързо сработва като механизъм на успешно взаимодействие, раждайки културни събития с пулса на съвремието.
Изложбата „Преображения“ на Ивайло Каменов продължава идеята за представяне на съвременни, активно работещи и открояващи се български творци. В Централното фоайе на БАН от 9 до 20 март 2026 г. на вниманието на академичната общност, на ценители, колекционери и любители на изкуството бяха представени 15 живописни творби (маслени бои, акварел, пастел) и 5 релефа (бронз) от различни години, селектирани от кураторът доц. д-р Мария Митева от Институт за изследване на изкуствата, БАН. Дързък експериментатор с отношение към красивото, но и към традициите, отворен към света[3], според доц. Митева Ивайло Каменов е „творец с остра чувствителност към изначалните стойности, заложени в човешката ни природа“, художник, който показва, че „не повикът на мимолетното в съвремието и крясъкът на неконвенционалното е акцент в произведенията му“. „Тематиката на творчеството му неотменно има връзка с Православието, но отправя поглед и към Далечния изток, винаги с нескрит хуманизъм. Именно любовта към човека е отличителната черта на автора”, отбеляза в словото си за откриване на изложбата проф. Емануел Мутафов допълвайки, че „дори и цветните петна и импресиите са някак човешки“.
Роден през 1967 г., в София, в семейството на известния наш художник график, плакатист и пространствен оформител Сашо Каменов (1935 – 2005), Ивайло Каменов отстоява собствен път в изкуството. През 1986 г. завършва Художествената гимназия „Илия Петров“. След това продължава образованието си в НХА, където изучава специалност „Монументална живопис“ при проф. Димо Заимов. Реализира редица стенописи в обществени и частни пространства, един от тях е стенописът в Централния софийски затвор, чието създаване е благотворителен жест чрез „Сдружение за обществена подкрепа“ през 2010 г. След повече от 20-годишно отсъствие от художествения живот в страната Ивайло Каменов през 2020 г. открива самостоятелна изложба под мотото „Пробуждане“ в галерия „Форум“ в Хасково, следват „Пробуждане 2“ в софийската галерия „Икар“ през 2021 г. През 2022 г. участва в съвместна изложба с племенницата на Димитър Казаков-Нерон – Росица Халачева, по-късно представя изложба от свои творби и произведения на баща си Сашо Каменов под мотото „Бащи и синове“ в галерия „Форум“ – Хасково, а през 2025 г. се откри неговата изложба „Изкупление“ в галерия-книжарница София прес[4].
Темата, свързана с човека и неговите духовни трансформации
води началото си още от края на 80-те години, когато наред с участията си в
изложбите на Клуба на младите художници (1989, 1990) Каменов създава една серия
творби, в които индивидът заема централно място. В рамките на инициативата „БАН
представя“ с експозицията, назована „Преображения“, авторът продължава да
описва траекторията на духовността. След „Пробуждане“, „Пробуждане II“ и
„Изкупление“, настоящата изложба „чрез изразните средства на живописта и
пластиката изразява динамиката на външното и вътрешно преобразяване“, по думите
на художника. Експресивността в изказа, органичността на композиционните
елементи в изобразителното пространство и иконографска сдържаност, едрата мазка
с напластена или по-велатурно положена боя в зависимост не само от
пластическите стойности на материала, но и от тематичния обхват, предоставя
възможност на зрителя да потъне в един неразгадаем лабиринт от страсти,
живописни прозрения, естетизирана аналитичност, библейска мъдрост, създавайки
един свят на проникновени притчи за живота. Бронзовите релефи с динамични
фигурални композиции препращат към идеята за вечната борба между духа и
материята, почти сетивно е усещането за стремежа на обекта да разкъса, да
преодолее материята. Художникът извежда образа до символ и го превръща в
сугестивен двигател, разгръщайки различни смислови аспекти. С лекота изгражда
формите и пространствените отношения между тях, предизвиква визуално и
естетически зрителя да мобилизира повече сетива, да провокира вътрешната му
ментална енергия в откриването на нови и нови неочаквани асоциации в сплетените
човешки фигури, стремящи се да се откъснат една от друга ръце, странни форми и
тела. Творбите надскачат времевите граници и реално съществуващото, в някои
образите са по-близки до митологични същества, до фолклорната и библейска
образност, в други разчитаме обобщената представа за жената и майката. Но
винаги в абстрактните на моменти композиции посланието на автора остава
непроменено – повик да бъдат съхранени онези морални и нравствени стойности,
които съпровождат и осмислят съществуването на човека.
[1] Албумът „155 години Българска академия на науките. 155 художествени произведения от сбирките на Българска академия на науките“. С., 2025, представя произведения, своевременно обогатявали сбирките на БАН от периода на нейното създаване през 1869 г. до наши дни.
[2] Инициативата „БАН представя“, започва на 10 ноември 2025 г. с изложба на Яна Петкова-Каракашова и предвижда цикъл от изложби, концерти, прожекции и представления на съвременни творци, които се отличават с качествени произведения, подходящи за излагане, интерпретация и промотиране в пространствата на БАН (https://www.bas.bg/?s=%D0%91%D0%90%D0%9D+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F)
[3] Пак там.
[4] https://sbh.bg/bg/izlojben-kalendar-izlojbi-sbh/ivajlo-kamenov-izkuplenie/8/1609
