Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.
Илиян Джевелеков е режисьор, сценарист и продуцент, завършил класа на акад. Людмил Стайков в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. В периода на следването си работи като режисьор в студентска програма “Ку-ку”. През 2001 г. заедно с Матей Константинов и Георги Димитров създават продуцентска компания “Мирамар Филм“, която стои зад филма „Дзифт“ (2008, реж. Явор Гърдев) и редица копродукции, последната от които е „Кръвта на пеликана“ (2019, реж. Катрин Гебе). LOVE.NET (2011) e режисьорският дебют на Илиян Джевелеков. С втория си филм „Вездесъщият“ (2017) печели голямата награда „Златна роза“ на Фестивала на българския игрален филм във Варна.
Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?
Основното ми занимание е работата по сценария на „Порталът“ – сериал за БНТ, състоящ се от шест епизода, който по договор трябва да снимаме в края на лятото.
На какъв творчески етап Ви застигна кризата?
Именно в такъв творчески етап, в който ми е нужно повече време за уединение и концентрация.
Как пандемията промени Вашите житейски и творчески планове и решения?
В най-честия за извънредната ситуация порядък – офисът ни е затворен, а повечето ни текущи проекти са „замразени“.
Имате ли лично пространство, в което да творите или Ви е трудно да се изолирате?
Имам кабинет, а и опит в социалната изолация J.
Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?
Проблемните икономически, социални, културни, политически и прочие теми, които изплуваха, наистина са много и ако човек се взира единствено в тях, картината изглежда повече от мрачна. Нека обаче сменим призмата и потърсим положителния ефект на глобалния колапс. След толкова самодоволство, алчност, консуматорство и чувство за недосегаемост, обзели почти повсеместно хората, „короната“ ще ни приземи. Тези до скоро актуални и властващи „ценности“ сега изплуват на повърхността с цялата си несъстоятелност. След подобни изпитания има пречистване…
Как според Вас кризата ще се отрази на творческите и изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?
Негативният рефлекс на кризата е предвидим – очакваната икономическа рецесия ще постави на гранично изпитание съществуването на културни структури, организации, мероприятия, творци. От друга страна най-добрата среда за творчески и изследователски процеси обикновено се свежда до възможност и време за вглъбяване и концентрация. Кой знае, след като отмине този „coVidov/коВидов ден“ може би наистина “идва новият Ренесанс, след Средновековието, в което сме затънали“, както писа наскоро Соня Момчилова…
Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?
Има един популярен епизод от историята на Великобритания, който в момента е много актуален. По време на Втората световна война английският министър на отбраната поискал от Чърчил парите за култура да бъдат пренасочени към военния бюджет. „Ако нямаме култура, тогава какво всъщност ще отбраняваме?!” – отговорил Чърчил. Надявам се, че държавата ни ще прояви далновидност и ще подкрепи културата и творците не еднократно, както бе обявено, а и в по-дългосрочен план.
Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?
Със своите художествени рефлекси и прозрения за случилото се, в които хората не просто ще припознаят собствените си изживявания, а ще получат нови хоризонти към смисъла и перспективите на човешкия живот.
Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?
Ясно е, че ще има много сериозни турбуленции. Осъществяването на нови или замразени заради „короната“ проекти ще е много трудно, много творци ще се нуждаят отчаяно бързо от работа. В лошия сценарий ще последват фалити, уволнения, ликвидации и ожесточена, нечиста борба за „къшея хляб“. В оптимистичния сценарий хората от културната общност ще си подадат ръка и ще си помагат, бизнесът и меценатите няма да оттеглят поддръжката си към изкуството и културата, а държавата ще осъзнае, че без категоричната й помощ, културният живот трудно ще се възстанови.
