Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.
Илиян Урумов е завършил „Художествен текстил“ в Националната художествена гимназия в родния си град Сливен и „Живопис“ в Националната художествена академия в София. Има осем самостоятелни изложби. Прави театрални и филмови плакати. Работи като сценограф на постановката „Макбет“ на Теди Москов, „Пустинен кръг“ на Димитър Кабаков, „Чиста любов“ по Иренеуш Иредински и др. Работи и върху филма „Обичам те, Бойдин“ на Борислав Михайловски. Последната му изложба е озаглавена „Хоризонтът издишва едно обещание“. В момента подготвя следващия си цикъл – „Перото“. Председател е на представителството на СБХ в Сливен.
Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?
У дома съм в уюта на семейството си, на недовършените разговори, недочетените книги, недогледаните филми. Другият и много важен спасителен остров е ателието ми. Рисувам много и концентрирано – това е личното ми спасение от лудостите на обществото.
На какъв творчески етап ви застигна кризата?
В 18:37 ч. на 13-ти март, докато монтирах една реклама, осъзнах, че няма да се върна на рутинната си работа идния понеделник. Но не заради моя приумица, а защото има работодатели без визия. Това е жалко и обидно. Но се оказа начало на нов и освежаващ етап в личното ми творчество.
Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?
Задълбочих се в дълго забавяни или изоставени проекти. За два месеца нарисувах повече неща, отколкото през последната година. Подготвям два големи цикъла експериментални картини, независимо дали ще се гледат на живо или онлайн.
Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?
По-горе споменах за „другия“ ми дом – ателието. Това е пространството, в което най-силно, ясно и честно изразявам недоволството или притесненията си. Емоциите трябва да „избиват“ през картината, а не в нюзфийда на социалната мрежа. Така е градивно.
Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?
Това е невъзможен въпрос. Ние от години сме алиенирани и социално дистанцирани, а сега вече е и организирано. Законно някак си. Едва ли не по наше желание. Светът официално вече е друг и излизат интересни сюжети за интерпретацията му, но аз съм традиционалист и предпочитам вечните теми. На тях можеш да се опреш и след столетия, да речем. Културата в целия свят е в патова ситуация, а в България това означава на ниво под Мъртво море вече. Един колега даде много подходящото сравнение с „Мълчанието на агнетата“. Искрена, но много неравна борба за оцеляване.
Как според вас кризата ще се отрази на творческите изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?
На определени инициативи и на рефлективните хора смятам, че ще се отрази позитивно. Няма рецепта, няма ваксина. Точно сега можем да анализираме изкуството много детайлно, защото има концентрация на произведения и автори, които можем да разглеждаме „от дивана“. Излизат тенденции и стилове, които сме пропуснали. А сега вече имаме време да ги асимилираме внимателно. Появяват се нови форми на дигитален маркетинг, личности подкрепящи културата (предимно инфлуенсъри). Търсят се варианти изкуството да продължава да съществува. Не в познатия досега вид, но да бъде съхранено. Известно предимство ни дава фактът, че хората все повече са в домовете си, а там има нужда от красота. Това, разбира се, е ужасно за концертните и театрални салони…
Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?
„Спасението на давещите се е дело на самите давещи се.“ Съжалявам – факт.
Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?
Аз като че ли отговарям предварително… Вече споменах за нуждата от изящество в домовете на хората. Изкуството е нужно на всяка нация, поколение или епоха, за да създаде устойчивост, която политиката и икономиката няма как да предложат. Изкуството е средство за идентифициране на всяка цивилизация, по простата причина, че създава артефакти. А те, ако са стойностни, никой няма да си позволи да ги унищожи. Примери – много. Красивото произведение може да ти даде стимул за твоето лично развитие и да поддържа вътрешната ти хармония. След тежък ден се прибирам и винаги гледам една конкретна картина. Всеки път виждам различни детайли, но винаги ме успокоява.
Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?
Идеите са много. По време на тоталната агония на културния ни живот с група колеги създадохме платформа за представяне на изобразително изкуство. Постигнахме повече, отколкото си представяхме, че е възможно. В момента я развиваме в посока работещо бизнес начинание и сериозна онлайн галерия. Както и възможност за физическа такава. Сега ние, галеристите и кураторите, ще отворим до преди два месеца работещите пространства, но не сме наясно дали няма да бъдат едни мрачни крипти. А без хора просто не се случва. Не можем да се заблуждаваме – културният живот никога няма да бъде същият, но сме длъжни да правим всичко необходимо, за да има изкуство. Ако не за друго, то поне заради себе си.
