Глобалистки критичен, филмът на Мина Милева и Весела Казакова е политически некоректна комедийна драма, която предлага един съвсем нов образ на мигранта в българското кино
Пълнометражният игрален филм „Котка в стената” (копродукция между България-Великобритани-Франция) на Мина Милева и Весела Казакова (продуцентска компания „Активист 38”) изненадващо получи на националния фестивал Златна роза 2019 във Варна престижното отличие за дебют, с мотивацията „за социална позиция и творчески поглед”. Творбата чудесно се позиционира в знакови международните фестивали (като Локарно, Сараево, Валядолид) и дори взе приз на ФИПРЕСИ (Международната асоциация на филмовите критици и журналисти) във Варшава. Получи широк отзвук, множество положителни реакции в професионалната международна преса: Variety, Cineuropa, Screen Daily. Филмът се радва и на изключителен интерес от публиките при организираните сесии Q&A (Въпроси и отговори) след прожекциите в странство.
Нещо, което във Варна, уви, нямаше как да се случи, защото българската аудитория (особено нестолична) отказва, или по-точно отвикна да посещава и участва в националните форуми. Факт – през последните години зрители на Златна Роза и Златен Ритон (националния фест за документално и анимационно кино) почти няма. Още едно тревожно, тъжно и нелицеприятно, а може би и наказателно, последствие от три десетилетния нескончаем преход, с който българското кино трябва да се справя. Активните дискусии между автори и публики след прожекция, които протичат с изказване на адекватни въпроси и мнения, могат да бъда много интересни и полезни за цялата общност. Те са важен ориентир и показват социално-културните отношения с филмотворчеството и нивото на ангажираност. Излагат рецептивните нагласи, демонстрират любопитство на зрителя, а и неговите потребности. Зрителят, който е част от филмовия процес все пак, защото е краен потребител. Нали за него се правят кинотворбите?
Българската киноведска общност обаче сякаш остана резервирана спрямо успеха на „Котка в стената”, и дано това да се промени след разпространението на филма на широк екран, защото е някак несправедливо.
„Котка в стената” е иронично-драматичен и социално-критичен разказ за живота на български емигранти в мултикултурния югоизточен квартал Пекъм на Лондон. Ирина (Ирина Атанасова) е самотна майка, дипломиран архитект, която живее с брат си (Ангел Генов) – безработен дипломиран историк, и малкия си син в малък апартамент. В хаотичния британски жилищен блок сякаш се е събрал светът – хора всякакви, отвсякъде, доста голяма част от които живуркат, източвайки социалната система на страната. Докато братът на Ирина търси каква да е работа, тя трескаво се блъска да осигури екзистенцминимума на семейството, жонглирайки между различни и разнородни професии. Архитектурният й опит и талант не носят успех и материална обезпеченост, защото младата жена не може да се пребори с конкуренцията. Колегите дошли от бившия соцлагер на Централа Европа, са просто предпочитани. Затова й се налага да работи на неудобни смени в задушлив лондонски бар. Ситуацията около семейството се нагнетява, когато Ирина приютява рижав котарак, изоставен в общите жилищни площи. Конфликтите с нелицеприятните съседи избухват един след друг, лавинообразно, не само заради котката, но и заради неадекватно решение на общината да смени дограмата на целия блок.
За основа на киноразказа е послужила реална случка от живота на Мина Милева, която първоначално е разработена в късометражен вариант.
Мина Милева и Весела Казакова с чувство за хумор определят филма си като политически некоректна комедийна драма. И са абсолютно прави. „Котка в стената” предлага един съвсем нов образ на мигранта в българското кино, който досега не съществуваше: този на интегрирания българин, който не страда от носталгия по родината и няма никакво намерение да се връща, и който всячески се бори със социалната дискриминация. В контекстите на българското пост-тоталитарно кино проблемът за другостта, като че ли най-често се среща в парадигмата на Чужденеца, онзи Другия, която е извън българската ни идентичност. Доминиращият фокус е разбираем и е резултат от историческите процеси, през които преминава България. Но при Мина и Весела перспективата на прочита е преобърната. Ако в повечето произведения конструктът Чужденеца / Другия е потопен в собствената ни географска реалност, и е повече въобразен, отколкото изобразен, то тук е обратното. „Котка в стената” рефлектира в съпоставителен аспект турболентността на две политически кризи и последици от тях: от едната страна е Брекзит, а от друга – преходът в България.
До голяма степен съпоставката и подчертаването до хиперболизация на контрастите между Аз и Другия, Чуждия са работеща формула, която ефективно и атрактивно се употребява в българското игрално кино – и пълнометражно, и късометражно. Често твърде локални, репрезентациите на идентичността рискуват да останат неразбрани за широк кръг от чужда зрителска аудитория. От друга страна разширяването на контекста и извеждането на регионална проблематика ситуира филма на едно друго ниво, може би по-понятно в ареалите на балканското и югоизточно европейско кино. Доста по-трудна задача се оказва търсенето и адекватното позициониране на универсални послания, които умело диалогират с глобалния екран и публики. Именно с това предизвикателство са се справили режисьорките от „Активист 38”.
Пълнометражният дебют актуално обговаря феномена Брекзит в манталитета на британците и негативните настроения на Острова, породени от манипулираното в медиите отношение към мигрантите, идващи от Източна Европа. Не случайно британската критика го сравни със стила на Кен Лоуч и призна, че рядко чужди кинематографисти могат толкова добре да вникнат и да опишат ситуацията. А дори и самото британско кино се затруднява в автентичното обрисуване на собствения си проблемен портрет. Фонът на „Котка в стената” е глобалистки критичен, тонът – иронично-абсурден. Елегантно е изведен провокативният подтекст: британците изглеждат доста по-маргинални, изнервени, объркани, нещастни, че и неадекватни от българите. Макар последните да имат доста по-сериозни предпоставки за това след 45 години социализъм и 30 години нескончаем преход, водещ до неясно къде. Необичаен и нетрадиционен прочит за българското кино – факт.
Разпадът на обществата в ЕС, деформациите на пазарните икономики, битийната несигурност, преодоляването на нивата в стандартите на живот, паразитирането в социалната система, липсата на умения за социално общуване (и в микрообщността на един блок), агресията и простотията, които нямат национална идентичност, защото са еднакви навсякъде – всичко това кипи в игралния дебют на Милева/Казакова. „Котка в стената” е за страховете, които издигат стени между хората и барикадират способността им за емпатия, толерантност, разбиране, диалог. Самото заглавие на филма излиза от фабулната ситуация и функционира като обобщаваща метафора за цялостното послание.
Пълнометражният дебют притежава особена клаустрофобичност на иронично-драматичния съспенс. „Котка в стената” е решен в камерните кодове на преобладаващите интериорни пространства и задава предпоставка за театралност в решенията. Режисьорките преодоляват статичността на визията чрез високия емоционален градус на нарочно бъбривия, динамичен диалог, на места стигащ до истерични интенции. Характерите на персонажите са малко равни и еднопланови, без драматургично задълбаване в дълбоките душевни пластове. Но може би това е търсен ефект. Именно чрез него се отнема експлоатираният патос на мигрантската тема, видян в съвременното българско кино. Ампутиран от носталгични жалби по отечеството и мелодраматични залитания по етноцентризма, „Котка в стената” прави безкомпромисно, реалистично, квазидокументално наблюдение на обикновения живот. Затова е и социално разпознаваем за по-широк кръг аудитории, както от Западна, така и от Източна Европа. Определено е крачка напред в успешното позициониране на българско кино в глобалния филмов контекст и с разчупването на жанровите модели.
Текстът е част от обширна студия, публикувана в сп. Балканистичен форум (http://www.bf.swu.bg/BF-eng.html), брой 3, 2019. Частта за „Котка в стената” е съвместна публикация с Балканистичен форум и се публикува с тяхно разрешение. Студията „Вашият комунизъм, не е нашият комунизъм”: Контекстите на пост-тоталитарното българско кино и непокорните филми на Мина Милева и Весела Казакова” може да бъде свалена оттук: https://www.ceeol.com/search/journal-detail?id=1069
