Ара Гюлер (Ara Güler, 1928-2018) е име, което надали се нуждае от представяне, поне не и във фотографските среди. Препълнените пространства на галерията по време на откриването също свидетелстват за това.
Изложбата „Истанбул“, представена от галерия „Синтезис“, в колаборация с музеят „Ара Гюлер“, посолството на Република Турция в България, Генерално консулство на Република Турция в Пловдив, Пловдивско фотографско средище, Културният център на СУ и Фотосинтезис, показва част от емблематичното творчество на фотографа, останал завинаги свързан с родния си град.
Роден в началото на XX век, неговите снимки отразяват няколко епохи. За тази фотография е напълно валидно казаното от Сюзан Зонтаг – „докато картините или стиховете не стават по-добри, по-интересни само защото са остарели, всички снимки са интересни и вълнуващи, когато са достатъчно стари”[1]. Тук към историческата стойност се добавя и специфичният поглед на твореца, който има способността да вижда и разкрива живота през потока на ежедневието.
Фотография, сравнима с други емблематични автори като Анри Картие-Бресон (1908–2004), дава основание да го наричат „окото на Истанбул“, както е кръстен и документалният филм за него – „Окото на Истанбул“ (The Eye of Istanbul) 2016[2]. Самият Анри Картие-Бресон кани Ара Гюлер в агенция Магнум, за което той споделя: „Да бъдеш фотограф на Магнум не те прави богат, прави те горд“[3].
Ара Гюлер като много млад отначало се насочва към киното, работейки още като ученик към филмови студия. Впоследствие учи в Стопанския факултет на университета в Истанбул, когато решава да напусне, за да стане фотожурналист. Започва кариерата си във вестник Yeni Istanbul, а когато американският Time-Life отваря клон в Турция през 1958 година, става техен кореспондент за Близкия изток. По-късно снима и за изданията Paris Match, Stern, and The Sunday Times. Нарича себе си и фотожурналистите „визуални историци“ (visual historians): „Фотожурналистът има мисия. Хора като мен пишат история. Ние улавяме важни събития от тази епоха за бъдещите поколения. Ние обезсмъртяваме каквото виждаме. Ние сме визуални историци“[4].
Много от известните личности на епохата също остават в архивите му. В албумите, съпътстващи изложбата, могат да се видят хора като Уинстън Чърчил, Вили Бранд, Индира Ганди, Мария Калас, Алфред Хичкок, Пабло Пикасо, Салвадор Дали и много други. Емблематични обаче остават черно-белите му снимки от ежедневието и обикновените хора на Истанбул, създадени главно в периода 50-те и 60-те години на миналия век: „Безспорно, Ара е фотографът, който улови от 1950-те до днес, част от душата на този град“[5].
В архивите му остава документално наследство от над 80 000 снимки. Изложбата ще бъде отворена за посетители до 25 януари 2024 година.
Бележки
[1] Зонтаг, Сюзан. За фотографията. София: Изток-Запад, 2013, 175.
[2] https://www.imdb.com/title/tt5137986/
[3] https://www.1854.photography/2018/10/qa-ara-guler-photographer-1928-2018/
[4] https://www.1854.photography/2018/10/qa-ara-guler-photographer-1928-2018/
[5] https://www.magnumphotos.com/newsroom/ara-guler-1928-2018/
