Фьоралба Прифти е директор на Националния музей за средновековно изкуство, Корча, Албания – един от най-значимите музеи за поствизантийско изкуство на Балканите. Текстът, който е публикуван тук, беше представен по време на международната научна конференция Изкуствоведски четения 2025, модул Старо изкуство (3 – 4 април 2025 г., София), на която д-р Прифти присъства по покана на организаторите.
Националният музей за средновековно изкуство (НМСИ) е създаден през 1980 г. и съхранява една от най-богатите средновековни сбирки, включваща византийско и поствизантийско изкуство, както и предмети с нерелигиозен характер. Сбирката наброява около 8200 предмета, сред които 6400 икони, инвентаризирани и експонирани в галериите на музея. В него се съхраняват също така каменни фрагменти, резбовано дърво, метални предмети и текстил – религиозни и светски.
НМСИ е притежател на една от най-големите колекции от византийско и поствизантийско изкуство в света заради специфичните обстоятелства, при които е създаден. Албания преминава през дълъг исторически период с войни и борба за оцеляване, когато различни владетели се опитват да завземат територията ѝ, да омаловажат нейното културно наследство, включително и в по-ново време при диктаторския режим. Това са дългите (500) години след падането на Византийската империя под османска власт. В тези времена православната вяра е консолидиращият идентичността фундамент, църковното изкуство се развива като продължение на византийската традиция, а поствизантийското художествено наследство придобива особено значение за тези земи.
През 1967 г. всичко, свързано с религията, е изоставяно, унищожавано, разрушавано и разграбвано в името на „комунистическия атеизъм“, който забранява всяка форма на религиозно изява. Този период е най-тежкият и опустошителен и е по-фатален дори от иконоборството.
По времето на диктатурата, когато религията и вярата са непрекъснато под натиск, а унищожаването на религиозни обекти се превръща в основна цел, няколко години след 1967 г. група учени, поемайки много голям риск, прави пътувания из цяла Албания в опит да спаси от унищожение храмове в името на опазването на културното наследство. Теофан Попа, чието семейство няколко години след това е подложено на преследване, Виктори Пузанова, Дорка Дамо и др. са някои от онези герои, които идентифицират църкви, периоди, надписи и автори на стенописи и икони, които написват историята на религиозния живот и оцеляването му през вековете и които се опитват да запазят религиозни предмети, особено икони.
Всичко, което те успяват да съберат, тогава се съхранявало в бившия катедрален храм на град Корча. Той се превръща в хранилище за голяма част от предметите, произхождащи от църкви от района. При създаването си през 1980 г., Националният музей за средновековно изкуство се подслонява в една от най-важните църкви в града – „Св. Богородица Живоносен извор“, която има ключова роля за опазването на обекти на това значимо за страната културно наследство.
Същите тези изследователи герои прибавят към фондовете и експозициите на музея етнографски предмети и облекла с цел да прикрият религиозния характер на голямата колекция от икони и религиозни предмети. Те дават и името на институцията – Национален музей за средновековно изкуство, за да обезпечат сигурността на сбирките и те да могат да бъдат представени пред широка публика като свидетелства за религиозната история, наследствата на византийската традиция, художественото и културно богатство, въз основа на което да бъде написана историята на изкуството.
В постоянна си експозиция музеят представя 400 икони. Те са подбрани като най-ценните и значими творби от различни периоди и зографи – много от тях са анонимни, други дело на прочути иконописци от Албания и региона. Останалата част от предмети и икони се съхранява във фонда на музея.
От 2016 г. НМСИ се помещава в съвременна сграда, която осигурява необходимите условия по стандарти за експонирането на произведенията на изкуството, консервация и реставрация на тази ценна културна съкровищница. Така средновековното изкуство е представено в хармония със съвременната архитектура. Византийският колорит, носещ мистиката на неземното, прави престоя в музея специален и незабравим.
Колекцията
Най-ранните артефакти в колекцията на НМСИ са каменни релефи от раннохристиянски базилики от V–XI в. от района на Албания – капители и иконостаси, произхождащи от Дурас, Лин, Фиер и др. А най-ранните запазени произведения на църковната живопис, оцелели до днес, са стенописи от XI в. и икони от XIII–XV в. Стилът на произведенията от този период е в рамките на т.нар. Палеологово изкуство, отличаващо се с елегантни, но строги линии, и същевременно със своята специфичната хармония на цветове и контрасти. Внушителни и мистични, тези икони носят безспорна художествена стойност. Те са дело на анонимни зографи и са открити в отшелнически пещери и в църкви от Преспа, като например иконите Архангел Михаил и Богородица с Младенеца.
Иконата Архангел Михаил е едно от най-значимите произведения в музейната колекция. Произхожда от църквата „Св. Богородица“ в Бо̀рие, Корчанско, изписана от неизвестен зограф от XIV в. Арх. Михаил е изобразен с военно облекло и червена императорска туника в съответствие със значението му на предводител на небесното воинство. Фигурата му е добре балансирана в пространството, съчетаваща сила и изящество, ясно изразени цветови контрасти с доминиране на червеното и сребристосивото, а правите и отсечени линии се преплитат с извити и елегантни. Внушава едновременно силата и строгостта на тялото на воин и божественото естество на ангел. Фината моделировка свързва иконата с Палеологовата традиция на XIII–XIV в.
ХV–ХVII в.
Столетията се свързват със значими имена на зографи в изкуството от земите на Албания като Онуфрий и неговия син, Онуфрий от Кипър, Марко Батас и др., чиито произведения носят висока художествена стойност; иконите от Постенан и Виткук на майстор Константин, изпълнени в антикласицистичен дух. Иконите от тази зала в музея отразяват различните художествени тенденции от периода и трансформациите в поствизантийската живопис на тези територии.
НМСИ притежава най-големия брой икони, създадени от ръката на изключителния поствизантийски зограф, работил в земите на Албания – Онуфрий. За него е запазено специално изложбено пространство, в което са представени единадесет творби на майстора, една от друга по-впечатляваща. Това са икони от иконостаси на църквите „Св. Троица“, „Благовещение“ и „Св. св. Константин и Елена“ в Берат. Онуфрий е и утвърден автор на множество стенописи и икони за църкви от XVI в. извън пределите на Албания. Познава добре и византийската традиция, и западното изкуство – ненадминат майстор на композицията и колорита, който има особено значение в творбите му. Специфично използва червеното с открояването на цвета върху златния фон, като създава красив контраст със зеленото и тъмносините тонове. Онуфрий умело включва в композициите си пейзажи, отделни фигури или по няколко сцени в едно и също поле, което отличава изкуството му и го прави неповторим и несравним майстор.
В музея са експонирани седем икони и царските двери от църквата „Св. Архангел Михаил“ във Виткук – значимо средище през ХVII в. Те са продукция на локално ателие, свързвано със зографа, който подписва работите си като „даскал Константин“, което е по-рядко разпространено сред поствизантийските творци. Като принадлежащи на същия майстор са идентифицирани още над 27 други икони. Промените в поствизантийската живопис след ХVI в. в тях са ясно забележими. Те се изразяват в завръщането на някои характеристики на византийското изкуство. Това е по-суров стил, който откриваме в изкуството от територията на Югоизточна Албания и Северозападна Гърция – без подчертаване на обеми, пестеливи и повече декоративни цветове, линеарност на рисунъка. Стилът на тези икони може да бъде определен като антикласицистичен – не се спазват пропорции заради експресивността и търсената индивидуалност; образите се рисуват семпло и подчертано графично; светлината в лицата е изведена от охровата подложка с постепенно изсветляващи нюанси; златните фонове силно открояват червеното, тъмносиньото и зеленото; рамките често са резбовани; ореолите са с релефни флорални мотиви; надписите в разгърнатите пергаменти са прецизно изписани.
Иконата Св. Параскева с житийни сцени от анонимен зограф, датира от ХVI в. и произхожда от Постенан, Ерсеке. Тя е с големи размери, представя светицата в цял ръст и фронтална поза, държаща кръст в дясната си ръка, а лявата е пред гърдите. Фонът е от златен варак, а ореолът е релефен. От двете страни на иконата са разположени сцени от живота на светицата и нейното мъченичество, с което придобива светостта си. Тя е изобразена в син хитон и виненочервен химатий. Изпълнението е на високо художествено ниво – и в композиционно, и в цветово отношение. Образът ѝ е изграден с хармонизиращи помежду си фини линии, големи експресивни очи, в които се чете невинност и безупречна чистота, допълнени от съвършено изпълнената композиция, оригинална по замисъл и далеч от шаблонните модели.
Иконите от края на ХVII–ХVIII в.
Изкуството от тези две столетия е представено от добре познати зографи и икони с високо художествено качество. Изложбата включва творби на йеромонах Константин, Константин от Шпат, Давид Селеница, братята Константин и Атанас от Корча, братята зографи Катро (Четири) – Йоан и Георги, и много други.
Йеромонах Константин (Костандин йеромонах), родом от Корча, е известен като изключителен майстор на икони, украсявали иконостасите на църквите във Москополе, „Св. Наум“ в Охрид и др. Много от тях се съхраняват днес в музея. Неговата икона на Пресвета Богородица от кр. на ХVII – нач. на ХVIII в. се отличава с прецизен рисунък, фино моделиране на лицето и ръцете, внимание към всеки детайл в облеклото, трона и изящно надписания свитък, държан от Богородица. Зографът е използвал злато върху значителна част от повърхността – върху релефния фон, трона и орнаментите при одеждите на св. Богородица. Иконата е необичайна и единствена по рода си, тъй като изобразява Богородица по време на бременността ѝ, което е рядкост. Образът ѝ, с големи очи, фини извити вежди и богата гама от топли и студени тонове, е впечатляващ, сякаш говори с очите си по много замислен, съзерцателен начин. Като бременна жена, тя изглежда изпълнена с тревога за бъдещето на своето дете.
Друг изтъкнат зограф – Константин от Шпат (Костандин Шпатараку), произхожда от село Шпат, района на Елбасан. Негови икони украсяват църквите „Св. Петър“ във Виткук, „Св. Параскева“ в Кавая, манастира „Рождество Богородично“ в Арденица и др. Константин се изявява също така и като майстор с умение за детайлизиране. В много от своите произведения той включва елементи от всекидневния живот. Иконата Коронясване на Богородица с Акатист произхождаща от манастира „Св. Богородица“ в Арденица и датира от ХVIII в. Това е рядка икона, в която Константин от Шпат се изявява с таланта си на изключителен миниатюрист. В нея той демонстрира своето майсторство в рисуването на образи, дори когато те са невероятно дребни. В центъра, горе е представена сцената с коронясването на Богородица, следвана от двадесет и четири сцени от Акатист Богородичен, изписани в квадратни полета, в които преобладаващият цвят е тъмносиният, което подчертава леко контраста между златните и топлите тонове. Фигурите са рисувани с прецизност и елегантност, с внимание към всеки детайл.
Ателието на двамата братя зографи Атанас и Константин (Костандин) е сред най-продуктивните през ХVIII в. не само на територията на Албания, но и отвъд нея. Художествената им дейност се простира между региона на Корча и Света гора. Заради познаването им на западноевропейски образци те успешно прилагат елементи от широко разпространения по това време на Запад рококо. Влиянията са ясно разпознаваеми в техните произведения, представени в музея. Всичките им икони са изпълнени с многобройни персонажи и динамични движения и жестове, флорални мотиви и много символи. След тях заниманията им са продължени от техните синове – зографите Терпо и Евтим. Наследниците им днес все още се занимават със зография в Корча.
Иконата Вси светии, рисувана през 1776 г. от Атанас, произхожда от църквата „Св. Богородица Живоносен извор“ в Корча. Смисълът на композицията се свързва с размишление върху спасението при Страшния съд. Друга красива икона – „Богородица на трон“ – е изписана изключително изящно от братята зографи през 1760 г. и е принадлежала на иконостаса в църквата на манастира „Св. Петър и Павел“ във Виткук, Корча. Великолепната икона на Първия вселенски събор също произхожда от църквата „Св. Богородица Живоносен извор“ в Корча и датира от 1765 г. На нея са изобразени два епизода от живота на император Константин Велики: Първият вселенски събор и Видението с кръста над Милвийския мост.
Иконите от ХIХ в.
Това столетие се характеризира с идеи за пълно откъсване от Ориента и борба за изграждане на албанска националност, освобождение от османските завоеватели, национално обединение, създаване на държава и напредък. Това движение в Албания е известно като „Възраждане“ (Rilindja Kombëtare), а неговите дейци като „възрожденци“. Зографите от ХIХ–ХХ в. принадлежат към вече утвърдени ателиета, главно от района на Корча, като например „Здрули“ от село Дарда, Корча, което развило дейност на Света гора, а иконите им са разпространени из църкви на териториите на днешните Албания, Гърция, България и др. Зографите, произхождащи от Дарда, са сред последните поколения, занимавали се активно с иконопис и внасящи радикални промени и нови концепции в изкуството. Един от най-изтъкнатите представители от Възраждането е Вангел Зенго, на когото принадлежи огромен брой икони и стенописи създадени за значими за това време църкви. В НМСИ са идентифицирани над 600 икони от този период.
Музейни дейности
Една от основните дейности на музея от 1980 г. насам е свързана с Лабораторията за изследване и реставрация на икони, предлагаща всички необходими условия за консервация, реставрация, укрепване, проучване, изследване и публикуване и т.н. Тази лаборатория организира работата си в координация с останалите музейни дейности. Съставена е от специалисти реставратори и изследователи, изготвящи годишен план за подбор на икони, предназначени за реставрация, селекции и предписания на най-застрашените от тях, за временни изложби или за различни други дейности като проучване, изследвания и публикации. От 1980 г. до днес са реставрирани над 2500 икони, определени като най-ценните и значимите за периода, в който са създадени, поради място на произход, стил, зограф и история на произведението.
Музеят издава списанието Mbi Artin Mesjetar (Средновековно изкуство) – ежегодно издание, което включва научни статии и студии от учени и специалисти. Първият брой излиза през 2022 г. с цел да представи всички дейности на музея за годината, включително научноизследователската работа, като информация за всички, интересуващи се от средновековното изкуство.
НМСИ продължава да събира, съхранява и изследва художествени и исторически ценности. В дейността му са включени различни програми, постоянни и временни изложби, събития, предназначени за широка публика, специално деца и студенти, осигурява възможност за проучвания, информация и публикации. Музеят продължава да повишава своето качество на културно-образователна институция не само на ниво социални мрежи, но и посредством всички формати на новите технологии и дигитализация, с което утвърждава и остойностява културния живот на обществото.
НМСИ организира ежегодно две или повече временни изложби от своята колекция. Целта е да се повиши интересът към музея, а заедно с това да се открива и цени културното наследство. Сред събитията,организирани от музея, самостоятелно или в партньорство с различни институции във и извън Албания са: в сътрудничество с институции в Кипър – „Изкуството на природата“; временна изложба, представена от Българското посолство в Тирана – „Чудотворни икони и свети мощи в балканските страни“; проект с Европейския център за византийски и поствизантийски паметници в Гърция, продължил четири години, включващ реставрация на икони, издаване на „Наръчник за реставрация“ и фотоалбум, а също и организиране на временни изложби в двете страни.
НМСИ осигурява необходимите стандарти за съхранение на музейните колекции Музеят разполага с подсигурено и оборудвано депо за съхранение на музейните сбирки с минимално въздействие на външни фактори и с температурна ефективност. Пространството за съхранение е достатъчно, предвидено да побере количеството предмети, с които разполага музеят, както и архивите за нашите сбирки, като е организирано така, че да позволи ефикасно използване от кураторското оборудване и техника, лесен достъп и оптимални условия за съхранение на колекциите. Предметите се съхраняват в специални контейнери и опаковки от подходящи материали.
Заключение
НМСИ е създаден като символ на спасяването на множество религиозни обекти и историята на тяхното оцеляване. Успял да съхрани това наследство въпреки разрушенията на времето, вековете на войни и диктатура, музеят е най-убедителното свидетелство на нашето наследство, опазвайки и предавайки ценностите на нашата идентичност, на нашето културно и социално развитие. Колекцията съдържа едни от най-значимите икони и произведения, създадени през вековете, отразяващи различни моменти от развитието на религиозното изкуство в Албания и неговите основни представители. НМСИ е динамична институция, която продължава да се развива в полза на обществото, като се стреми към утвърждаване на значението на художествените ценности. Сред приоритетите на музея е „намирането, разпространението и популяризирането на наследство с културна и художествена стойност сред новите поколения, обществото, както и представянето му пред други страни и култури“. Националният музей за средновековно изкуство ще остане посветен на тази мисия.
Избрана библиография
Giakoumis 2018: Giakoumis, Kostantinos. Flora in Arts and Artefacts of the Korça Region (Twelfth century B.C. to Twentieth Century A.D.). Tirana. Flora in Artworks and Artefacts of the Korça Region (12th Century B.C. to 20th Century A.D.) Background and Rationale Exhibition, 10-20.
Giakoumis 2022: Giakoumis, Kostantinos. Vërejtje mbi dy ikona të Shën Marisë të Kostandin Jeromonakut dhe Joan Çetirit nga Muzeu Mesjetar i Korçës: Dëshmi të shtegëtimit të njerëzvezve dhe ideve. – Mbi Artin Mesjetar. Muzeu Kombëtar i Artit Mesjetar / National Museum of Medieval Art, No. 1, 18-32.
Koçi 2022: Koçi, Dorian. Afresket e Vangjel Zengo në Kishën e Ungjillizimit Tiranë dhe piktura e Nolit në Muzeun Historik Kombëtar. – Mbi Artin Mesjetar. Muzeu Kombëtar i Artit Mesjetar / National Museum of Medieval Art, No. 1, 54-64.
Llukani 2022: Llukani, Andrea. Afresket e Motrave Zengo në Kishën e Ungjillizimit Tiranë. – Muzeu Kombëtar i Artit Mesjetar Revista. – Mbi Artin Mesjetar. Muzeu Kombëtar i Artit Mesjetar / National Museum of Medieval Art, No. 1, 65-73.
Llukani, Drishti 2021: Llukani, Andrea, Ylli Drishti. Arti i Ikonografisë në Shqipëri. Botuar nga Akademia e Shkencave e Shqipërisë. Tiranë.
Menkshi 2020: Menkshi, Edlira. Trashëgimia natyrore dhe kulturore e Qarkut Korçë. Vlerat dhe Përdorimi turistik. Promo Print, Korçë.
Muzeu Kombëtar i Artit Mesjetar (guide) 2023: Muzeu Kombëtar i Artit Mesjetar – National Museum of Medieval Art, Korçë. Korçë.
Muzeu Kombëtar i Artit Mesjetar – National Museum of Medieval Art, Korça, Albania. Database – Archive.
Palushi 2022: Palushi, Ahilio. Grigor Zdruli dhe ikona “Fjetja e Shën Nifonit” e relalizuar prej tij në Manastirin Dionidiu në Malin Athos. – Mbi Artin Mesjetar. Muzeu Kombëtar i Artit Mesjetar / National Museum of Medieval Art, No. 1, 74-78.
Popa 1974: Popa, Theofan. Ikona dhe miniature të periudhës Mesjetare në Shqipëri. Tiranë.
Popa 1998: Popa, Theofan. Mbishkrime të kishave në Shqipëri. Tiranë.
Prifti 2022: Prifti, Fjoralba. Muzeu Kombëtar i Artit Mesjetar. – Mbi Artin Mesjetar. Muzeu Kombëtar i Artit Mesjetar / National Museum of Medieval Art, No. 1, 6-17.
Prifti 2023: Prifti, Fjoralba. Një udhëtim disa vjeçar I Muzeut Kombëtar të Artit Mesjetar, në gjurmët e trashëgimisë kulturore, fondit të pasur dhe mundësive promovuese. – Mbi Artin Mesjetar. Muzeu Kombëtar i Artit Mesjetar / National Museum of Medieval Art, No. 2, 63-82.
Prifti 2024: Prifti, Fjoralba. Fillimi i Shek. XX: Korça, Patriotizmi dhe ndikimi perëndimor. In: Korça në Luftën e Parë Botërore: Vetëqeverimi dhe zhvillimet social-ekonomike. Përmbledhja e artikujve të Konferencës Shkencore Ndërkombëtare në përkujtim të 110-jetorit të fillimit të Luftës së Parë Botërore dhe 108-vjetorit të Vetëqeverimit të Korçës, 107-115.
Tourta 2006: Tourta, Anastasia (ed.). Icons from the Orthodox Communities of Albania. Collection of the National Museum of Medieval Art, Korça. Thessaloniki.
