Срещите на българската общественост с китайските изкуства и култура се осъществяват най-често във връзка с различни празнични поводи[1]. Значим празник, който се отбелязва с най-разнообразни прояви и у нас, е китайската Нова година. Както е известно, тя настъпва с първото новолуние за календарната година, a през настоящата 2025 г. – на 29 януари[2]. Разнообразни събития, организирани с подкрепата на Посолството на Китайската народна република в Република България, допринасят български почитатели на китайската култура да общуват както с познати, така и с относително малко известни у нас китайски традиции и изкуства. Български посетители на подобни събития се приобщават към занимания с познавателен характер: изрязват от хартия символи, предвещаващи сполука; изписват йероглифи за здраве, дълголетие и благополучие; изработват китайски фенери; наслаждават се на китайски чай и специалитети от китайската кухня; разглеждат книги и сувенири, свързани с китайския език, изкуства и култура; докосват се до персонажи, костюми, маски от китайската традиционна опера Сицю.
В концерти и представления, които предшестват празника през настоящата година, певци, инструменталисти и танцьори от Културен и изпълнителен театрален концерн на китайската провинция Гуейджоу[3] предизвикват ярки впечатления у жители на различни български градове: Варна (на 10 януари в Пленарна зала на община Варна), Пловдив (на 11 януари в Регионален исторически музей – Пловдив), София (на 12 януари в Китайски културен център и на 14 януари в Сити Марк Арт Център), Перник (на 15 януари в Дворец на културата). Български ученици и студенти, изучаващи китайски език и култура, участват в празнични прояви в София (на 22 януари в Посолство на КНР в РБ, на 8 февруари в Институт „Конфуций“ – София), Стара Загора (на 18 февруари 2025 г. в Културен център – Стара Загора) и в др. български градове[4].
Сред интересните творчески резултати от съвместна работа между китайски и български музиканти следва да се спомене изпълнението на фрагмент от творбата Удзя по《武家坡》 от Пекинската опера Дзиндзю. Той е представен на 12 януари в Китайския културен център в София от младите изпълнители Жана Тодорова – интерпретираща женски персонаж от типа Цин И (青衣), Чън Фейхуан – мъжки персонаж от типа Сяо Шън (小生) и Ли Жунчъ – изпълнител на китайския традиционен музикален инструмент дзинху (京胡). Тримата млади музиканти са студенти от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, София. Изпълнението на фрагмента е подготвено от Ли Жунчъ[5].
Ярък израз на творчески контакти между китайски и български музиканти предоставя и концертът „Изтокът среща Запада“, осъществен на 8 февруари 2025 г. (събота), от 17 ч., в Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“, София, и на 9 февруари (неделя), от 14 ч. в Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив. Китайските музиканти: Шън Жунмо – изпълнител на пипа (琵琶), Хуан Сяоцин – ърху (二胡), Джан Дзяуей – „бамбукова флейта“ (дидзъ 笛子 и сяо 箫), Джън Ян – шън (笙), Уан Тун и Уан Мейдан – изпълнители на цигулка, Лиу Сяоуей – виола, Лиу Йендзуо – виолончело и Джан Хунтао – обой, които са представители на Пекински оркестър за народна музика и Пекински симфоничен оркестър, са обединени в камерен ансамбъл, наречен „Хармония между Изтока и Запада“[6]. Музикантите от „Хармония между Изтока и Запада“ представят произведенията: „Поздрав за Нова година“, „Облаци гонят луната“, „Наздравица“, „Голямата риба“ и „Валсът на пролетните звуци“. Ансамбъл „Хармония между Изтока и Запада“ сам по себе си изразява търсения на китайски музиканти, започнали още от края на XX и продължаващи през XXI век, за съчетаване на звучността на китайски традиционни музикални инструменти със звучността на музикални инструменти, свързвани със западноевропейската музикална култура.
Всички български изпълнители в концерта „Изтокът среща Запада“ са лауреати на конкурса „Древни рими на нов глас. Вечната класика“. Конкурсът е проведен на 9 ноември 2024 г. в РЦСИ „Топлоцентрала“, по идея на г-н Гуан Син, съветник по културните въпроси при Посолството на КНР в РБ, и във връзка с отбелязването на 75-годишнината от двустранните отношения между България и Китай. Г-н Гуан Син, който владее български език на академично ниво, избира дванайсет поеми от значими за китайската култура поети от династия Тан (618–907 г.) и династия Сун (960–1279 г.) и възлага на изявен български преводач – гл. ас. д-р Евелина Хайн, да осъществи поетични преводи на български език, по които български творци да създадат и изпълнят авторски произведения. Предвижда се форумът да се провежда и занапред, като в перспектива се планира публикуване на антология с поетични преводи[7].
Както е известно, от древни времена китайска поезия се изпълнява с пеене и в акомпанимент на китайски традиционни музикални инструменти. Счита се, че самият Конфуций е създавал, оценявал, селектирал, редактирал и проучвал силата на въздействие на китайски поетични творби, като ги пеел и свирел на цин (琴)[8]. По-голямата част от мелодиите на китайските поеми, за съжаление, на са достигнали до наши дни, но вътрешноприсъщата им мелодичност[9] предоставя поле за нови творчески идеи и интерпретации и през XXI век. Радостно за българската култура е, че изтънчената китайска поезия инспирира български творци за авторско творчество и преди конкурса „Древни рими на нов глас“. (Така например през 2012 г. проф. Снежина Танковска вплита китайска поезия от династия Тан в изцяло български постановъчен и изпълнителски прочит на „Последователите на Конфуций“ или Кунмън дидзъ 《孔门弟子》– творба от Пекинската опера[10].) Конкурсът „Древни рими на нов глас“, проведен в края на 2024 г., насърчава много български музиканти да създадат и изпълнят нови български авторски творби, част от които прозвучават на 8 февруари 2025 г. в София и на 9 февруари 2025 г. в Пловдив.
Българският изпълнител Илин Папазян NINIO представя своята авторска песен „Лотос“ – за глас и китара, вдъхновена от творбата „В лятна привечер в южната беседка си мисля за стар приятел“ от китайския поет Мън Хаожан (孟浩然; 689/691–740) от династия Тан. Илин Папазян NINIO изпълнява и авторската си песен „Ще бъдеш ли до мен“ съвместно с китайските музиканти Хуан Сяоцин (ърху) и Джън Ян (шън).
Кристина Топалова KEYA и Стефан Горанов представят авторската си песен „Най-красивата песен на света“ – за глас, клавишни и ударни инструменти. Кристина Топалова KEYA и Стефан Горанов, подкрепени от китайския музикант Шън Жунмо (пипа), изпълняват и авторската си песен „Дългата река“ – за глас, клавишни, ударни инструменти и пипа, вдъхновена от „Гадаене за бъдещето“: „При извора на Дългата река…“ от китайския поет Ли Джъ’и (李之仪; 1048–1117) от династия Сун.
Българските музиканти от „Оратница“: Християн Георгиев – флейта и синтезатори, Георги Маринов – диджериду, Стефан Цеков – ударни инструменти и Ася Пинчева – вокали, представят авторската си творба „Носталгия“, създадена по произведението „Поточето, де Си Шъ перяла свилените си одежди“ от китайския поет Йен Шу (晏殊; 991–1055) от династия Сун. Съвместно с китайския музикант Джан Дзяуей (бамбукова флейта) музикантите от „Оратница“ изпълняват и творбата си „Трънка Тодорка“.
Музикантите Виолина Доцева и Теодор Стоянов споделят с публиката авторската си творба „Копнеж“ – творба за глас, цигулка и китара, вдъхновена (подобно на песента „Лотос“) от творбата „В лятна привечер в южната беседка си мисля за стар приятел“ от поета Мън Хаожан. Виолина Доцева и Теодор Стоянов представят и авторското си произведение „Научи ме“ – за глас, цигулка, китара, ърху, пипа, бамбукова флейта и шън, съвместно с китайските музиканти Хуан Сяоцин, Шън Жунмо, Джън Ян и Хуан Сяоцин.
За да бъдат осъществени съвместните изпълнения на български и китайски музиканти, българските музиканти изпращат нотни материали на китайските си колеги. Вдъхновени от музиката на българските автори, китайските музиканти разработват собствени творчески идеи. Финалните варианти на аранжиментите, които прозвучават на концертите на 8 и 9 февруари, са достигнати в съвместни репетиции в България, предшестващи концертите[11].
Прави впечатление, че програмата на концертите е добре обмислена. Самата ѝ структура сякаш онагледява плодотворните „срещи“, своеобразното сливане на творчески идеи от Изтока и Запада – четирикратно се редуват три типа изпълнения: произведение в изпълнение на китайските музиканти, съвместно изпълнение на български и китайски музиканти и изпълнение на български музиканти.
За задълбоченото общуване между изпълнителите и многобройната публика в препълнените зали, която обхваща китайски и български ценители на двете култури, допринесе проф. д-р Андроника Мартонова, киновед, кинокритик, дългогодишен изследовател на китайските изкуства и култура, която бе елегантният и изтънчен водещ – своеобразен домакин на концерта. Със задълбочените си познания и с богатия си опит при представянето на китайски изкуства и култура пред българска аудитория тя създаде изключително задушевна и уютна атмосфера; запозна присъстващите със специфики при отпразнуването на китайската Нова година, наричана още „Пролетен празник“ (春节); припомни обстоятелството, че от 4 декември 2024 г. този празник е включен в Представителен списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
Осезаемо от разнообразните събития, свързани с отбелязването на този празник у нас, той не само намира траен отзвук в нашата държава, а и става повод за все по-чести съприкосновения на българската общественост с китайски изкуства и традиции. Съзвучно с кулминацията на празничните събития, която се достига с наближаването на петнайсетия ден след настъпването на празника, концертът „Изтокът среща Запада“ представя на публиката интересни аранжименти, обхващащи звучността на китайски традиционни музикални инструменти; предоставя форум за популяризиране на нови творби от български автори, вдъхновени от китайската култура; допринася за все по-непосредственото, пълноценно, съзидателно общуване между двете култури.
Снимките са любезно
предоставени от Посолство на КНР в РБ, Китайски културен център в София и Агенция „Синхуа“ с ценното посредничество на проф. Андроника Мартонова и
г-н Ли Жунчъ.
[1] Лични наблюдения, свързани с проучванията ми върху хронологията на представления на китайска традиционна опера в България и рецепцията на тези представления у нас. Вж. Ценова, Миглена. Рецепция на представленията на китайска традиционна опера в България. София: Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2024, с. 255–491.
[2] Според г-н Веселин Найденов, преводач от китайски език, през 2025 г. празникът настъпва с новолунието – в 14 ч. и 37 мин. българско време (и в 20 ч. и 37 мин. пекинско време). Кореспонденция с Веселин Найденов, проведена на 28 януари 2025 г.
[3] Лични впечатления от изявите в гр. София; „Чуйте гласа на планините и изворите. Годината на Змията ни дарява с благополучие”. Брошура. София: Китайски културен център, 2025.
[4] Концерт в Посолството на КНР в РБ на 22 януари 2025 г.; Разговор с Мариана Пенчева, проведен на 22 януари 2025 г. М. Панчева е директор на СУ „Максим Горки“, Стара Загора, където от 2014–2015 учебна г. и до момента се изучава китайски език и култура, а училището е подкрепяно от Институт „Конфуций“ в София.
[5] Разговор с Ли Жунчъ, проведен на 12 януари 2025 г; Кореспонденция с Ли Жунчъ, проведена на 17 февруари 2025 г.; лични наблюдения.
[6] „Изтокът среща Запада“. Брошура. София: Посолство на КНР в РБ, 2025.
[7] Кореспонденция с Евелина Хайн, проведена на 12 февруари 2025 г.; Кореспонденция с Евелина Хайн, проведена на 13 февруари 2025 г.
[8] Вж. напр. Шнеерсон, Григорий. Музыкальная культура Китая. Москва: Музгиз, 1952, с. 30, 34, 79; Шестаков, Вячеслав Павлович. Музыкальная эстетика стран Востока. Памятники музыкально-эстетической мысли. Москва: Музыка, 1967, с. 141, 167, 222; Ценова, Миглена. Мит, Космос, Ритуали в музикалната система и музикалния инструментариум на Древен Китай (върху трактати от V–II век пр.н.е). Дипломна работа. София: НМА „Проф. П. Владигеров“, 1997, с. 35–36; Михелс, Улрих. Атлас „Музика“. Т. 1. Систематичен раздел. История на музиката от древността до Ренесанса. Пловдив: Летера, 2000, с. 169; 中華思想文化術語 Основни понятия в китайската писменост и култура. Кн. 1. Прев.: Петко Т. Хинов. София: Изток – Запад, 2017, с. 105–106; Цанкова, Антония. По следите на поетичното слово. – В: Цанкова, Антония (ред.). 詩經 Книга на песните. Най-древната китайска поезия. София: Изток – Запад, 2023, с. 7–8.
[9] „Древни рими на нов глас. Вечната класика“. Конкурс за музика и песен по древни китайски поеми. Брошура. София: Посолство на КНР в РБ, 2024.
[10] Режисьор: проф. Снежина Танковска, сценография и костюми: доц. Марина Райчинова, композитор: проф. Румен Цонев, хореограф: проф. Петя Цветкова, преводач: проф. Искра Николова, фотограф: Стефан Маринов, премиера: 15 и 18 юни 2012 г. в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. В изпълнението участват: Анна Симова, Антон Григоров, Йонко Димитров, Йордан Ръсин, Мартин Смочевски, Петя Бойчева, Христо Ушев и Яна Бобева. В този прочит са значими достиженията на всички български постановчици и актьори, като прави силно впечатление идеята да се създаде нова авторска българска музика за творбата, реализирана от проф. Румен Цонев. За по-детайлни анализи вж. Ценова, М. Рецепция на представленията на китайска традиционна опера в България…, 2024, с. 369–372, 470–471.
[11] Кореспонденция с Андроника Мартонова, проведена на 12 февруари 2025 г.
