Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.
Калоян Божилов е завършил Операторско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Оператор е на пълнометражните игрални филми „Áга“ (2017) и „Отчуждение“ (2013) на режисьора Милко Лазаров, и на „Свещена светлина“ (реж. Георги Тенев), както и на редица късометражни филми. Той е оператор и на някои от епизодите на сериала „Островът на сините птици“ (реж. Петър Вълчанов и Кристина Грозева). Сред документалните филми, които е заснел, са „Писма от бъдещето“ (реж. Десислава Томбушева), „Хубен рисува пари“ (реж. Георги Тенев), „В търсене на Списаревски“ на Адела Пеева, „Кота 42“ и „Досието на ДС“ на Ема Константинова, „На изток от рая“ (реж. Стефан Командарев) и др. За операторската си работа в „Áга“ има награди от East-West Golden Arch, International Film Festival & Awards Macao, Златна Роза 2018, RAVAC International Film Festival.
Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?
Още отпреди началото на извънредното положение работя по подготовката на няколко бъдещи проекти, на които предстои да кандидатстват за държавна субсидия. Месец март мина в четене на сценарии, разкадровки и изчистване на визуалната стилистика на евентуалните бъдещи филми. Дните, в които времето е хубаво, запълвам със земеделска работа по двора на къщата, а вечерите с гледане на филми и четене на книги.
На какъв творчески етап ви застигна кризата?
Началото на годината за мен стартира успешно с два проекта, свързани с пътуване в чужбина, които реализирахме с продуцентската компания B2Y. Имаше планирани още няколко в Пакистан, Африка и музикален клип в България през месеците март, април и май, които отпаднаха и на този етап е невъзможна реализацията им. Практически работата спря. С режисьора Димитър Радев ни предстоеше премиера на игралния филм „Рая на Данте“, която също се отложи за неизвестен период от време.
Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?
В житейски план рестрикциите, въведени поради пандемията, ограничиха свободата ми на движение, но получих достатъчно време за преосмисляне и осъзнаване на натрупания житейски опит и всичко постигнато досега.
В творческите си дейности също получих време за подготовка и проучване относно бъдещите ми проекти. Това, което ми липсва в този период е работата на терен.
Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?
Не изпитвам затруднение относно намирането на пространство за творческите дейности. Обичам много връзката с природата и мястото, на което живея ми осигурява този комфорт.
Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?
Още в първите дни на извънредното положение ми направи приятно впечатление колко много се говори по националните медии за култура. Специално внимание обърнах на радио „Христо Ботев“, където всекидневно се говореше за кино, театър, музика, литература и всякакви форми на изкуство. Имаше интервюта с безкрайно интересни събеседници.
Това и събитията, които ни сполетяха, провокираха размисли по темата в съзнанието ми. Концентрирах се над проблемите в моя сектор, кинопроизводство.
Въпреки членуването ми във всякакви асоциации, съюзи и организации, ясно си дадох сметка колко разединени са хората в сектора. Основна причина за това виждам в липсата на дългосрочна, системна и последователна политика в нашата област от страна на държавата. От години липсват ясни правила и орган, който да контролира процеса. Честите ми разговори с колеги от чужбина обогатиха картината, разбирайки каква подкрепа получават в този момент колеги от Германия, Франция, Италия, Турция и други държави.
Как според вас кризата ще се отрази на творческите и изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?
Изкуството ще продължи да съществува независимо от ситуациите, в които е поставено. Важното в случая е да се обърне внимание на бъдещето. Защото чрез изкуство се възпитават поколенията, идващи след нас. В тази връзка е важна политиката, която държавата предприема.
Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?
От позицията на изпълняващ свободна професия имах надежда, че държавата ще подкрепи хората на изкуството. Очаквах по-адекватни действия от страна на Министерство на културата, но дългият период, в който се търсеха решения и начини за подкрепа ме разочарова.
Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?
Изкуството бе подкрепа за всички ни още от първите дни на извънредното положение. Затворени в домовете си, лишени от възможността да водим реален социален живот, книгите, филмите, музиката бяха нашето спасение. Изкуството винаги ще бъде силна подкрепа в човешките отношения. То дава моралните устои на хората. Коректив е срещу истерията, страха, черното и злото.
Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?
Трябва да се разработи дългосрочна стратегия за развитието на културата и образованието. Проблемите, които изплуват сега са следствие на дългогодишно неглижиране на сектора, а не са само в резултат на пандемията. За да има развитие на културната среда в страната, е важно да се инвестира. Държавата е тази, която трябва да създаде благоприятни условия за съществуването на творците. Ако неглижираме възпитаването на образовани и извисени хора, обричаме човечеството на самоунищожение.
