Създадена преди почти 50 години, Камерна опера – Благоевград като почти всяка културна институция в България преживява своите възходи и падения. Това е единственият оперен театър в България изцяло на общинска издръжка. Както беше разпространено и от медиите, преди около 2 години Благоевградската опера беше сведена само до оркестър от щрайхови инструменти. Липсата на щатни солисти и сценограф, както и отсъствието на духови и ударни инструменти в оркестъра още повече ограничи и без това скромните изяви на Камерната опера. За радост на любителите на оперното изкуство в Благоевград, а и в цялата страна, след местните избори през 2019 г., оркестърът към Операта беше попълнен до малък симфоничен състав, бяха възстановени щатовете за сценограф и технически персонал, бяха назначени артист-солисти и нов диригент. Постепенно публичните изяви на институцията започнаха да се възстановяват, въпреки настъпилата COVID-криза.
Едно от сериозните творчески постижения на Камерна опера – Благоевград през първата половина на 2021 г. са премиерите на двете заглавия – „Слугинята-господарка“ от Перголези и „Капелмайсторът“ от Чимароза. Сценичните реализации на тези два бисера на камерното оперно творчество бяха показани и пред софийска публика на 13 юни 2021 г. на сцената на Народно читалище „Аура“.
Първото заглавие от вечерта беше „Капелмайсторът“ от Доменико Чимароза, представено в програмата като „оперна шега“[1]. Според интервю на режисьора Станислав Кимчев[2], в началото на представлението директорът Лина Ангелова представя пред публиката различните инструменти от оркестъра, разяснява функциите на композитора и диригента[3].
Втората и съществена част по замисъла на режисьора продължава със самата опера „Капелмайсторът“, която по същността си е моноспектакъл. При нея баритонът Георги Димитров представя по забавен начин работата на един ръководител на оркестър и композитор. Основен елемент на режисурата е забавното взаимодействие на Димитров с оркестрантите, както и с диригентката[4].
Важна подробност е, че спектакълът се изпълнява на български език[5]. В цялостния замисъл на режисьора Кимчев на помощ идва и сценографията на Манол Стоянов, който ни представя амфитеатрално пространство с красив полилей. Оркестърът е разположен на сцената на две части, разделен от стълби, по които Капелмайсторът се качва до своето „работно място“. Истинският диригент е разположен вдясно на сцената.
Чудесна хрумка на постановъчния екип е да облече оркестрантите и главния герой в костюми, съответстващи на епохата, в която е написано произведението – края на XVIII в. Този факт, съчетан с вече коментираното взаимодействие на Капелмайстора и участниците в оркестъра, прави от всички тях едно монолитно цяло на сцената.
Второто заглавие за вечерта – „Слугинята господарка“ от Перголези, официално се приема от музикалните историци за първата комична опера. Това е камерно заглавие, в което има трима участници – Уберто (игран от баритона Пламен Кумпиков), Серпина (в ролята Венера Мелеки) и Веспоне (изпълняван жестомимично от Юрий Николов). Интригата се появява в момента, в който старият ерген Уберто решава да се ожени, за да се избави от слугинята си Серпина, започнала да се държи като господарка на къщата.
Различните речитативи и музикални изпълнения са старателно разработени от режисьора Станислав Кимчев в услуга на сюжетното действие и музикалната драматургия. Режисьорските търсения се съсредоточават около „брака по сметка…тази тема е актуална и днес… Безскрупулната „златотърсачка“ и наивния „чичко-паричко“ отдавна печално са се установили като герои-клишета на нашето време“[6].
С много чар, хитрост и финес подхожда към ролята си Венера Мелеки. С нейната игра и музикално присъствие тя отлично контролира своето отношение към другия главен герой, в зависимост от неговите, но и от своите лични намерения.
Пламен Кумпиков в ролята на Уберто създава впечатление на човек, който е свикнал да отстоява винаги и на всяка цена своето мнение. Но завладян от историята, представена му от Серпина, той променя първоначалните си намерения.
Работата на Юрий Николов върху образа на Веспоне е увенчана с изключителен успех. Контрола му върху тялото и лицеизраза създава образ, предизвикващ положителни емоции върху публиката.
Сценографията на Манол Стоянов в това заглавие ни представя стая с маса, столче, диван и два щендера с различни дрехи. Първите три реквизита помагат за изграждането на различните сценични ситуации. Обяснението за присъствието на облеклата може да се търси в мизансцените, в които Уберто желае да излезе извън дома си и естественото преобличане в този случай. В плана на Серпина също влиза използване на други дрехи – тя преоблича Веспоне като своя мним годеник. Но може би посланието е друго – достатъчно е да сменим дрехите, за да можем да излезем от дома си, но вероятно щастието ни чака точно в него?!
Специално бих искал да спомена добрата работа на диригента Светлана Галианова и в двете представени постановки. Жестът ѝ е точен, премерен, с прецизно водене на динамиката, темпото и цялата звучност. Оркестърът на Камерна опера – Благоевград звучи съгласувано, монолитно и много добре акомпанира на певците.
След периода на сътресения
и трудности в съдбата на Камерната опера, сега сме свидетели на реализирането
на два спектакъла, както и на множество концерти. Сигурен съм, че това ново
начало на Благоевградския оперен театър ще бъде последвано от различни нови инициативи
и предизвикателства, които ще възвърнат публиката и ще възродят интереса ѝ към
този жанр. На добър час!
[1]„Капелмайсторът“ – оперна шега от Доменико Чимароза – програма към спектакъла, 4.
[2] БТА: „Капелмайсторът“ – премиера на Камерна опера – Благоевград //https://www.youtube.com/watch?v=_fjeVmQjPPc
[3] Тази част, за съжаление, не беше представена в София, вероятно за да не се удължава спектакълът, състоящ се от две заглавия.
[4] Диригент на постановката е Светлана Галианова.
[5] Това е важно, тъй като основната публика се очаква да бъде от хора, които не са запознати добре с оперното изкуство, а също така и деца.
[6] „Слугинята-господарка“ – едноактна комична опера – програма към спектакъла, 4.
