На всеки четири години Прага се трансформира в огромна театрална сцена, която събира на едно място сценографи, дизайнери, режисьори, артисти и публика от целия свят. Настоящото 15-о издание на Квадриналето за сценография и театрален дизайн беше закрито на 18 юни, а в рамките на 11 дни бях представени над 2 000 творци от 59 страни. Освен двете основни експозиции – тази на страните и регионите, и студентската изложба, Квадриналето предложи още театрални представления, перформативни акции на открито и закрито, изложби на театрални сгради, технологии, осветление, уъркшопи, дискусии, лекции и още много събития не само за професионална публика, но за и широка аудитория.
Един от много интересните аспекти на Квадриналето обаче, който обикновено остава извън фокуса на отзивите и коментарите за него, е детската програма и изключително активното посещение на малките зрители не само на специално насочените за тях занимания и експозиции, но и сред всички инсталации. Всяка сутрин групи от ученици на различни възрасти се впускаха да изследват експозициите, потапяха са в техните светове и откриваха загадките им.
Една от 20-те награди, раздадени на тазгодишното издание, беше присъдена именно от децата. Тя отиде при експозицията на Португалия, наречена „Половината минути“, която предложи не само на децата, но и на всички посетители, едно интензивно тактилно преживяване. Инсталацията беше изградена от различни материи и материали, които предизвикваха сетивата на посетителите. В мотивацията на журито се казва, че португалската изложба: „… е игрива, интерактивна, която приканва към използване на всички сетива. Тя предизвиква чиста радост от изследването на непознато пространство. Стъпването в нея е като навлизане в страната на мечтите“. Детските секции в подобни големи форуми са изключително важни за формирането както на публика, така и на отношение, вкус към изкуството и средата, която ни заобикаля.
Петнадесетото издание на Квадриналето предложи и няколко съществени промени в сравнение с предходното си издание, както и с някои от утвърдените традиции за провеждане на форума. Едната от тях е свързана с наградите, които са естествената кулминация на събитието. Тази година те бяха двадесет на брой и бяха раздадени в изключително концептуална форма, която кореспондираше с общия фокус, а именно темата – RARE, или уникалните човешки взаимоотношения и ситуации, и способността ни да ги откриваме. Голямата награда за национална експозиция Golden Triga или Златна колесница, символ на националния театър в Чехия, тази година беше буквално деструктурирана и раздадена на всички лауреати в различните категории в епруветки – всеки получи частица от нея, както и специфичен артефакт от Квадриналето като прашинки от каталога от първото му издание през 1967 г. например. Друга особеност беше и фактът, че липсваха отличия за индивидуални постижения, а категориите бяха с 6 повече от обичайно, в които акцентът беше върху възможността на изкуството да рефлектира върху съвременните обществени процеси, кризите и промените в света. Като обща черта за всички отличени експозиции както на страните и регионите, така и на студентските, може да се посочи фактът, че те засягаха значим обществено-социален проблем, пречупен през идеята за пространствените му измерения, отношения и връзки със света и общността.
Тази година журито присъди голямата награда на Квадриналето на Кипър за проекта „Зрители в призрачния град“ (Spectators in a Ghost City) на дизайнерът Мелита Кута и кураторът Марина Малени. А концепцията им е основана на „обърната сценография“ (reverse scenography) или театрализиране на утилитарни пространства. Във фокуса на проекта е напълно изоставения и обезлюден, след военен конфликт, град в Кипър. Инсталацията е създадена от парчета от сградите на Фамагуста, сред които текат архивни кадри от някогашния живот в града. По този начин авторите пренасят зрителите в едно полуимагинерно пространство, населено от реещите се истории от някогашния живот.
Една от най-въздействащите експозиции беше на домакините от Чехия (отличени с 2 награди) и техния Limbo Hardware, чрез който изследваха усещането за пространство. Визуалният артист Давид Мозни и кураторът на чешкия павилион Певел Швек разсъждават върху темата за смущаващо отражение на един фрагментиран свят, състоящ се от множество паралелни истини и алтернативни реалности. Всички те рефлектират върху съзнанието ни и възможността на хората за рационално мислене, но също така и върху нашето възприятие за пространство и физическо разстояние, и дистанция. Инсталацията представлява педантично изградени коридори (с реални текстури, материали и осветление), които всеки от нас прекосява ежедневно: към входа на собствения си апартамент, до съседния офис, към асансьора. Те обаче са залепени един до друг и са с необичайна ширина, едва около 30-ина сантиметра, което създава едно клаустрофобично усещане. Въпреки своята свръх реалистичност (всички елементи са взети директно „от живота“), за зрителя остава на показ цялостната конструкция от метални греди шперплат и т.н., като по този начин инсталацията ясно показва, че това е един фрагмент от сглобена пред очите ни реалност.
Въпреки че не попадна сред отличените експозиции, българският павилион, наречен „Късни находки от антропосцена“, се вписа изцяло в посоката на тазгодишното Квадринале и тенденциите, които бяха демонстрирани в Прага. А именно за преосмислянето на театралната вещественост, чрез изваждането ѝ от сценичния контекст и поставянето ѝ в нова среда, където вече няма нужда от актьора и режисурата, за да съществува, но все още има нужда от своята публика, която да ѝ придаде стойност. Перформативният подход към тази тема, който комисарят на експозицията Петя Боюкова и режисьорът Марий Росен са избрали към тези въпроси не само пред театъра, но и за обществото – как се отнасяме с непотребните ни вещи, се оказва добър изходен материал за една по-широка дискусия, вече случваща се в редица страни и която предстои да се случи и у нас.
Във фокуса на експозицията попаднаха театралният костюм и реквизитите, или малките театрални предмети, които сценографите изработват за представленията, и които обикновено актьорите активно използват. В павилиона участваха театрални обекти и костюми на 30 сценографи, а за тяхното активно представяне пред публиката в Прага (не само изложени по стелажите), Петя Боюкова и Марий Росен създават един непретенциозен, но в същото време зареден с деликатно чувство за хумор и дори самоирония, пърформанс. Като основа за неговия сценарий (дело на Иванка Могилска) стават предварително направени интервюта с всеки един от авторите на обектите. А актьорът Александър Митрев всеки ден представя по трима от тях. Любопитният ход тук е, че след всяко дефиле, предмети от експозицията се продават на реален търг и публиката е предизвикана да им придаде ново значение.
Именно това активиране на хората беше онзи театрален жест, превърнал българския павилион в живо, динамично и пулсиращо пространство, където всеки ден се случваха уникални човешки срещи.
*Статията е съвместна публикация с Въпреки.com
