Представленията, под надслов „Весела китайска нова година“, предстоят на 6 февруари в зала 1 на НДК, в София, и на 9 февруари в Дом на културата „Борис Христов“, в Пловдив. Началният час е 19 ч.[2]
Китайски национален театър за пекинска опера идва за първи път в нашата държава. Създаден е през 1955 г., като до момента е изнасял представления в много европейски и азиатски държави и в САЩ[3]. След първите срещи на нашата общественост с Пекинската опера, които датират от 1952 г.[4], а събития, свързани с китайската традиционна опера вълнуват български зрители и до днес[5], от китайска страна уверяват, че до момента българската общественост не е ставала съпричастна с гастрол на театър от толкова високопрофесионално равнище[6] и определят визитата като „грандиозно културно събитие“[7].
Гастролиращата институция е обмислила добре репертоара си. Така че българската публика ще се наслади на четирите основни типове постоянни роли в Пекинската опера: шън (персонажи на мъже), дан (женски персонажи), дзин (воини с характерното рисувано лице) и чоу (комични персонажи, чието амплоа може да обхваща висше акробатическо майсторство).
Китайският национален театър за пекинска опера е подбрал ярки „арии“ (дуан) и други фрагменти от емблематични творби от Пекинската опера, сред които „Сбогом, Спътнице моя“, „Легенда за Бялата змия“, „Пияната конкубина“, „Смут/Размирици в Небесния дворец“, „На кръстопът“ и редица други произведения, обичани от публиката по цял свят[8].
Представленията на Пекинската опера се отличават с голяма пищност: красиви, разноцветни костюми, изработени от коприна, обшити с ръчна бродерия и отличаващи се с богата символика; рисунки върху лице, които носят собствена цветова символика, различна от тази при цветовете на костюмите[9]. Оркестър от китайски традиционни музикални инструменти се разполага на самата сцена, най-често от лявата страна спрямо зрителите. Сред инструменталистите в този оркестър най-важен, сравним с диригент в европейските традиции, е изпълнителят на инструмент от типа на барабана (бангу). Друг важен инструменталист е изпълнителят на струнния инструмент дзинху – характерен за Пекинската опера музикален инструмент с две струни и лък. Дзинху често дублира в унисон мелодични линии от вокални партии на главни действащи лица[10]. Танците в Пекинската опера са много атрактивни[11]. Биват „мирни“ (у дао) и „бойни“ (у да), като всеки елемент при тях, както и при движенията на персонажите, носи както наслада, така и послания за зрителите[12].
Въпреки че Пекинската опера Дзиндзю възниква сравнително късно, едва през 1790 г., тя наследява хилядолетни традиции. Певците, актьорите и инструменталистите в това сложно традиционно изкуство посвещават целия си живот на овладяването на определен тип постоянна роля или музикален инструмент. Традициите често се предават по роднинска линия – от майстор на бъдещ такъв. През февруари предстои да се срещнем с най-младите носители на вековните традиции, които същевременно са и на най-високо майсторско ниво сред всички изпълнители на Пекинска опера в Китай.
Срещите на българската общественост с китайската традиционна опера вълнуват, очароват, предизвикват възхищение. Някои от най-сложните акробатически изпълнения, като тези на персонажите Жън Танхуей и Лиу Лихуа в „На кръстопът“[13], спират дъха на зрителите.
Предвид впечатленията ми от участия в предварителни разговори, свързани с организацията на предстоящия гастрол, той се подготвя повече от година. Пътуването на високопрофесионалната трупа е свързано с големи ресурси, които китайската страна е успяла да осигури, за да направи българските си приятели съпричастни с това истински уникално изкуство. По традиция най-големите събития, свързани с китайска култура у нас, се обвързват с празненствата около китайската Нова година, която през 2026 г. настъпва на 17 февруари.
Входът за двете предстоящи събития „Весела китайска нова година“ – на 6 февруари в София и на 9 февруари в Пловдив, е предимно с покани, но има и ограничено количество билети, които са в продажба. Да си пожелаем пълна насладата и паметни срещи с изкуството на Пекинската опера Дзиндзю в България.
Снимките са
предоставени любезно от Посолство на Китайската народна република в Република
България, за което изказвам благодарност.
[1] Миглена Ценова е проф. д-р в сектор „Музика“, Институт за изследване на изкуствата при Българска академия на науките. Дългогодишен изследовател на китайска музикална култура. Носител е на награди за музиколожко творчество „Книга на годината“ (2011 и 2025) за авторство на научни монографии, свързани с китайска традиционна опера и с рецепцията ѝ в България.
[2] По информационни материали, които ми бяха любезно предоставени от Посолството на Китайската народна република в Република България.
[3] Вж. информацията в раздел „Културен обмен“ на официалната страница на институцията. – Wenhuà jiaoliu. Guojia jing juyuan fu shijie geguo. – Yuàn bàn, 2008-09-09 [文化交流。 国家京剧院赴世界各国。- 院办, 2008-09-09]，国家京剧院赴世界各国、地区演出 (Ползван на 19 януари 2026 г.).
[4] Ценова, М. Първи представления на Пекинска опера Дзиндзю 京剧 в България и тяхната рецепция. – В: Изкуствоведски четения 2023. Т. 2. Метаморфози. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2024, с. 92 – 100.
[5] За всички срещи на българската общественост с китайската традиционна опера Сицю 戏曲, вж. монографията: Ценова, М. Рецепция на представленията на китайска традиционна опера в България. София: Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките, 2024.
[6] Разговор с г-н Гуан Син, проведен на 8 март 2025 г.; Разговор с г-жа Джан Йенбо, проведен на 19 декември 2025 г.; Разговор с г-ца Лъ Цин, проведен на 18 декември 2025 г.
[7] Информационни материали, предоставени ми от Посолството на Китайската народна република в Република България.
[8] По информационни материали, които ми бяха любезно предоставени от Посолството на Китайската народна република в Република България. Повече за драматургията и либретата на творби от Пекинската опера: Ценова-Нушева, М. Пекинската опера дзин дзю 京剧. София: Амадеус, 2010, с. 115 – 143, 277 – 295.
[9] Вж. Ценова, М. Символика на сценичния костюм Ши Фу в Пекинската опера: исторически, митологични и социокултурни измерения. – В: Българско музикознание, 2007, № 1, с. 117 – 131; Ценова-Нушева, М. Пекинската опера…, 2010, с. 144 – 171; Вълев, Теодор. Традиционна китайска цветова символика – значение и разбирания. – В: Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Велико Търново: Институт „Конфуций“, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, с. 475 – 494.
[10] Ценова, М. Пекинският оперен оркестър: инструментариум, исторически и митологични аспекти. – В: Млад научен форум за музика и танц. София: Нов български университет, 2009, с. 27-41; Ценова-Нушева, М. Пекинската опера…, 2010, с. 94 – 103.
[11] Вж. Ценова-Нушева, М. Пекинската опера…, 2010, с. 172 – 183.
[12] Повече за символика при различните компоненти от Пекинската опера: Ценова-Нушева, М. Символика и взаимовръзка на компонентите от комплекса Пекинска опера дзин дзю 京剧 jīng jù. – В: Изкуство и контекст. Четвърта младежка конференция. София: Институт за изкуствознание, БАН, 2008, с. 177 – 190; Ценова-Нушева, М. Образният език на „свързаните изкуства” в Пекинската опера. – В: Изкуствоведски четения 2009. София: Институт за изкуствознание, БАН, 2009, с. 86 – 95.
[13] Повече за драматургията на „На кръстопът(я)“: Беливанова, К. Артистично обаяние. Гостуване на КИТАЙСКА НАЦИОНАЛНА ОПЕРА в София, Софийска народна опера, 7 и 8 май. – Култура, № 20, 15 май 1987, с. 1, 6; Ценова, М. Първи представления на Пекинска опера…, 2024, с. 92 – 100.
