In memoriam (1941–2021)
През 80-те години на миналия век “Children’s Songs” на Чик Кърия минаваха за остър джаз авангард, изсвирването им технически беше „детска“ работа, но артистизмът зад тях – артикулацията, акцентите, суингът, лекотата на звука – изискваше разбиране и майсторство, без които звукова магия не се раждаше. Много се наслаждавахме на тази музика – неочаквано синтетична в семпла фактура – едновременно в джаз римика, напомняща стандартите и минималистична в басовата линия, едновременно – красива в дисонансите си, с интонационен финес и зачената в импресионистичния звук, някъде – стояща в естетиката на френската шесторка, другаде – напомняща Курт Вайл и какво ли още не! Музикална история на ХХ век в двуглас!
Липсата на ранно академично възпитание – ако не се брои краткият му престой в Джулиард Скул в Ню Йорк – както и професията на баща му като тромпетист в диксиленд, вероятно са факторите, които го „хвърлят в джаза“. Започва с латино, преминава през различни джаз групи, но първите си ярки звезди на славата получава в периода 1968–1978 заедно с Майлс Дейвис, Хърби Хенкок, Джон Маклафлин и ред други изпълнители. Заедно с тях участва в раждането на фюжъна. Първо, създава една своя група, след това – друга и така налага своя стил. Джем сешъните и записите със Стенли Кларк, Гери Бъртън, Дейв Холанд, Рой Хейнс, Боби Макферин, Бела Флек, Лени Уайт, Ал ди Меола, Антонио Санчес, Адриан Феро, Джо Фарел и много други известни импровизатори са забележителни.

Кой не знае албумите от 80-те „Срещата“ (The Meeting) и Джаз импровизации с Фридрих Гулда, чиито пък записи на Бах и на 32-те сонати на Бетовен са ярки за съвременното ни изпълнителство? Това е забележително музициране между двамата и съпреживяване на публиката на репликирането и скечовете.
Чик Кърия се „осмелява“ дори да свири Моцарт и Бетовен с оркестър, разбира се, в негов маниер.
За щастие присъствах на един от последните му концерти, в навечерието на пандемията, през декември 2019, на който той изпълни Първия си клавирен концерт, известен чрез записа му с Лондонска филхармония, и свой аранжимент на Рапсодия в синьо на Гершуин. И в двете творби импровизациите са в типичния стил на Кърия – пръстово технична, с дисонантни акорди, тонален контекст, с чести квартови конструкции и синкопирани ритмични акценти. Чик Кърия очевидно не гони претенцията за академичност в Клавирния концерт – той е поле за импровизационния му талант и мелодическите му идеи, които понякога шаржират известни композиторски идиоми. Това е неговият начин на диалог извън времето и пространството. В срещата преди концерта Чик Кърия изнесе някои свои биографични акценти, спомена за здравословни проблеми, но широката му усмивка не подсказваше тяхната сериозност.
Напусна ни забележителен музикант и пианист, който и на тази възраст – малко преди 80-те си години – не слизаше от концертния подиум. Името му е асоциация за стил, импровизаторска оригиналност и неподражаема ритмиката.
Представям непубликувани снимки и запис от личен архив от декември 2019 година.

