Детската оперета „Малката кибритопродавачка“ е замислена като начало на цикъла „Музиката на нашето съвремие“, в който останалите произведения от триптиха  ще бъдат „Али Баба“ (по „Приказки от 1001 нощ“) и „Ледената кралица“ (по приказката „Снежната царица“ от Андерсен)[1].

Либретото на „Малката кибритопродавачка“ е на актьора Венелин Методиев. Запазена е фабулата от едноименната приказка на Андерсен[2], но действието е пренесено в коледната нощ и са включени и нови герои. Чрез Латернаджията, Белия коминочистач и Бабата се подсилва приказно-фантастичната линия в сюжета.

Латернаджията въвежда зрителите в обстановката още от първия музикален номер и поема ролята на разказвач[3]. Постепенно става приятел на Малката кибритопродавачка, защитава я от Лошия полицай и вместо нея влиза в затвора. Дуетът на Малката кибритопродавачка и Латернаджията е оправдан с факта, че те „пеят, докато се сгреят“. А Лошия полицай решава да ги арестува за „смущение на реда“. Когато той отвежда Латернаджията в затвора, главната героиня остава сама и изпява първата си самостоятелна ария – с доминираща лирична линия. Тогава се появява и Белия коминочистач. Той е тайнствен и запомнящ се, в някаква степен асоцииращ се с Белия заек от приказката „Алиса в страната на чудесата“. Той вдъхва надежда у Малката кибритопродавачка. И също има самостоятелна изява, която напомня оперетна ария на основен персонаж от Нововиенския период. Триото между Малката кибритопродавачка, Белия коминочистач и Латернаджията е изградено като разговор между главната героиня и другите двама, със среден инструментален дял в суинг, напомнящ сцена от шоу на Бродуей.

Бабата присъства активно в сценичното действие на оперетата и се явява няколко пъти на главната героиня, независимо че в приказката е само част от виденията. На финала Малката кибритопродавачка е отведена от баба си на едно по-добро място, където всичко е по-красиво и по-топло. Така смъртта в оперетата е представена като просветление.

Макар да са третирани като носители на реалистичната линия в спектакъла, Знатната дама и Лошия полицай – също нови герои, предизвикват по-скоро отрицателни чувства у публиката, тъй като те унищожават кибрита на момичето и индиректно стават причина за смъртта му.

Полицая е представен като глупак[4] и с това става забавен за публиката. При неговата поява почти винаги идва и Знатната дама – обрисувана с ария, богата на колоратури, което издава поведение, пълно с превземки. В някаква степен Знатната дама напомня за Царицата на нощта от операта „Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт.

Виденията на главната героиня от приказката също са включени в либретото – приказната елха се появява по време на едно от идванията на Бабата, а гигантската печена пуйка, символ на житейската философия „хубаво да се наям“, е елемент от празничната трапеза на Знатната дама и Лошия полицай.

Музиката на Румен Бояджиев-син[5] е красива. Подходът на композитора по-рядко се среща в детските заглавия в България. Обикновено родните композитори търсят лесно запомнящи се теми (предимно в ²/₄), които са съобразени с детската аудитория и лесно се запяват и извън залата. Румен Бояджиев-син пренася музикални похвати от киното в оперетния жанр и предлага тематизъм, характерен по-скоро за филмовата музика.[6]

Музиката на „Малката кибритопродавачка“ е написана в стил „Холивуд“. В тази тематична образност са разкрити положителните герои – Малката кибритопродавачка, Бабата, Белия коминочистач и Латернаджията – с ясно откроени мелодични линии, съпроводени от сложни акордови комплекси. При симфоничен оркестър с двоен състав дървени духови инструменти, тембровото разнообразие в оркестрацията е изключително богато. Всички оркестрови групи имат пълноценна изява, като особен „аромат“ на цялостното звучене придават арфата и разнообразните ударни инструменти.

Знатната дама и Лошия полицай също са представени в духа на задокеанската музика за кино. От положителните герои ги отличава липсата на онова богатство в хармонията, характерно за останалите. А и музикалните им характеристики не са толкова богато оркестрирани.

Детската оперета „Малката кибритопродавачка“ се появява първо в концертен вариант – на 12 декември 2012 г. в зала „България“ с участието на солисти от Музикалния театър, детска вокална група „Звънче“ от 144-то СОУ „Народни будители“ и в съпровод на Софийска филхармония. Едва две години по-късно (през декември 2014 г.) вече е на сцената на Националния музикален театър „Стефан Македонски“. Голяма част от актьорите, играли в зала „България“, участват и там.

Сценична реализация – роли и изпълнители

Постановъчният екип[7] разпределя за ролите в „Малката кибритопродавачка“ два състава – в единия са изпълнители, които поддържат почти целия солов репертоар на Музикалния театър, а в другия са по-„начинаещи“ артисти.

В ролята на Малката кибритопродавачка е блестящата Добрина Икономова, която участва в централния лиричен сопранов репертоар[8]. Голям артист като Икономова придава на изпълнението си както детска невинност и доброта, така и стабилност в актьорската игра и вокалните задачи, които изобщо не са лесни.

В другия състав ролята на Кибритопродавачката се изпълнява от Анна Вутова – една съвсем млада актриса. Младостта и невинността, които изпълнителката носи по природа, съчетани с безупречната актьорска и вокална подготовка на ролята, ме кара да предпочитам изпълнението на Анна Вутова пред това на Добрина Икономова.

В ролята на Латернаджията е Александър Мутафчийски – основен изпълнител на субретни роли в театъра и два пъти носител на наградата на Съюза на музикалните и танцови дейци „Кристална лира“. Тази роля е по-различна от обичайното амплоа на Мутафчийски, но той я изпълнява брилянтно както в актьорско, така и във вокално отношение.

Денко Проданов е другият актьор в същата роля. Не съм гледал неговото участие, но го познавам от  ролята на Коломан Жупан в „Графиня Марица“, която и двамата солисти делят. Тази роля е за баритон и Александър Мутафчийски много добре се вписва гласово в нея, докато Проданов определено изпитва затруднения във вокално отношение, особено в ниските тонове. За сметка на това в говорните диалози той е достойна конкуренция на Мутафчийски. Предполагам, че по идентичен начин се развиват нещата и в „Малката кибритопродавачка“.

Знатната дама се пресъздава от Катерина Тупарова, позната и като лирична, и като субретна актриса. Щрих във вокалната й партия бяха вокализите от нейната самостоятелна ария, които тя изпълнява брилянтно. Другата актриса – Христина Пипова – макар и млада, не отстъпва нито в актьорско, нито във вокално отношение на опитната Тупарова.

Лошия полицай (Иван Панев) няма някакви особени певчески задачи. Въздействащ беше злодейският му смях, а актьорската му игра беше забележителна, особено в епизодите със Знатната дама. При Драгомир Стойков впечатляваше начинът, по който говореше. Ролята не предполага изключителни гласови данни и не може да бъде база за преценка на вокалните възможности на изпълняващите я.

Пеньо Пирозов е водещ лиричен тенор на Музикалния театър – на него е поверена ролята на Белия коминочистач. С изключително красивия си и мек тембър Пирозов завладява публиката при всяко свое вокално изпълнение. Другият изпълнител на ролята – Марчо Апостолов – изглежда много аристократичен и фантастично-нереален като коминочистач в белия си фрак и с бял цилиндър. Но освен това той детайлно изработва мизансценните и музикантските си задачи.

Бабата на Малката кибритопродавачка е изиграна от Людмила Козарева – изпълнител на главни роли в различни мюзикълни и оперетни заглавия[9]. Тази роля рисува образ от отвъдното и според мен актрисата защити с цялостното си присъствие актьорските и вокалните си задачи. Олга Михайлова-Динова абсолютно равностойно се вписва в същата роля. Не мога да направя разлики между изпълненията на двете актриси, всяка една от тях достойно защитава очакванията на постановъчния екип.

По отношение на актьорския състав не си спомням някога в детски спектакъл на Музикалния театър (а аз го посещавам от най-ранна детска възраст) да има толкова много звезди. Обикновено изпълнителите започват кариерата си в детски представления, но след това преминават към по-сериозни роли и изоставят детските заглавия. Да можеш да видиш звездите на даден театър на представление за деца е истинска привилегия. И това е похвална инициатива на ръководството на Държавния музикален и балетен център – София – децата отрано да се запознават с най-добрите актьори в трупата.

Свежа струя в спектакъла предизвиква участието на детския хор „Пим-пам“ с диригент Ирена Христова. Те пеят предимно на вокал и по решение на режисьора по-голямата част от тях се намират в ложите до сцената. Друга част от децата излизат на сцената и участват в определени моменти като ангели, помощници на Белия коминочистач и съпътстващи Бабата.

Режисьорката Деляна Хаджиянкова е драматична актриса, но трябва да се отбележи като заслужен успех дебютът й на сцената на НМТ. Проучила характерите и развитието на героите, тя поставя действени мизансцени, които отговарят както на музикалната драматургия, така и на образите.

Диригентът на постановката – Григор Паликаров – осъществил и концертното изпълнение на тази оперета през 2012 г., е музикант с дългогодишен опит. Той детайлно разкрива пред публиката красотата на партитурата. Не оставя нито една тема непоказана, а в полифоничните моменти звучността е толкова релефна, че става сякаш видима и позволява да бъдат отличени всички партитурни елементи – мелодия, акомпанимент, педални звучности, контрамелодии и др.

Различните оркестрови групи звучат балансирано в зависимост от фактурните задачи, които изпълняват. Прави впечатление виртуозният щрайх, активен в провеждането на темите, но и прецизно акомпаниращ в останалите епизоди. Дървената и медната група буквално блестят във високия регистър, звучат меко и обединяващо в средните и стабилно в басовите гласове. Като филигранна украса се чуват ударните инструменти и арфата.

За приказно-фантастичната атмосфера на спектакъла допринасят както сценографията и костюмите на Евгения Раева, така и анимацията на Никола Налбантов. Ниските покриви в сценографията създават усещане, че всичко е приземено и потиснато, без перспектива. Пейката и фенерът само уточняват мястото на действието. Докато анимацията пренася зрителя във фантастичните сцени над улиците и по покривите на града.

При следваща постановка на оперетата бих препоръчал по-активно участие на балета. Засега танцовите фрагменти са малко[10]: във въведението към оперетата артистите от балета, облечени в бяло, се смесват органично като танцуващи снежинки с ангелите на сцената; в музикалния номер с новата шапка на Малката кибритопродавачка, когато тя си представя, че е актриса на Бродуей – и наистина, артистката танцува наравно с танцьорите, облечени в черно, като контраст със заобикалящата зима.

Публиката с радост посреща заглавието, което е чудесна възможност за празнично настроение по Коледа. Искрено се надявам детската оперета „Малката кибритопродавачка“ да върне многогодишната традиция на Музикалния театър – всеки един сезон да има по едно ново българско произведение. Още повече, че в архивите на театъра се пазят партитури на детски заглавия, които и днес биха звучали съвременно!

[1] http://bnr.bg/music/post/100779365

[2] Виж „Малката кибритопродавачка“ – В: Андерсен, Ханс Кристиян. Приказки. София, Труд, 2006, 304–306.

[3] Латернаджията разказва историята и в операта за деца „Снежанка и седемте джуджета“, но за разлика от „Малката кибритопродавачка“ там той не става участник в действието.

[4] На мен лично Лошия полицай ми напомня за Вълка от мюзикъла „Вълкът и седемте козлета“ от Ал. Владигеров.

[5] Отраснал в музикантско семейство (баща му е член от група ФСБ, а майка му е музикален журналист и преподавател в Национална музикална академия и Нов български университет), Румен Бояджиев-син изминава дълъг творчески път, за да стигне до голямата музикално-сценична форма. Румен Бояджиев-син е композитор с интереси както в „сериозната“ класическа музика, така и в популярните жанрове. Той е автор на множество песни, камерни творби, филмова музика, музика към драматични представления и балетни спектакли, инструментални концерти за фагот, флюгелхорн и пиано, брасоктет и др., както и на Реквием за солисти, смесен хор и симфоничен оркестър. В творческата му биография изпъкват два мащабни проекта – „ФСБ СИМФОНИ“ и „БГ-РОК СИМФОНИ“.

[6] В една от сцените в оперетата, в която участват положителните герои, Румен Бояджиев включва в партитурата епизод, който напомня интонационно на творчеството на Панчо Владигеров. Имайки предвид преклонението, което композиторът изпитва към този български класик, този факт не ни учудва. През 2015 г. Симфоничният оркестър на Българското национално радио записва симфонична поема „България“ „в памет на най-великия български композитор Панчо Владигеров“ с автор Румен Бояджиев-син. Диригент е Григор Паликаров, концертмайстор – Галина Койчева, записът е осъществен от Мирослав Данев https://www.youtube.com/watch?v=aKkBTn9GXqA.

[7] Режисьор – Деляна Хаджиянкова, диригент – Григор Паликаров, сценография и костюми – Евгения Раева, хореограф – Антоанета Алексиева, анимация – Никола Налбантов, диригент на детски хор „Пим-пам“ – Ирена Христова.

[8] Добрина Икономова играе ролите на Силва („Царицата на чардаша“), Анина („Една нощ във Венеция“), Хана Главари („Веселата вдовица“), Лила („Българи от старо време“) и много други.

[9] Людмила Козарева и в ролите на Разказвача в „Йосиф и пъстроцветната му чудна дреха“, Елайза Дулитъл в „Моята прекрасна лейди“, Принц Орловски в „Прилепът“, Мария Магдалена в „Исус Христос Суперзвезда“, Евита в „Евита“, Гризабела в „Котки“ и много други.

[10] Хореограф Антоанета Алексиева.