Дойде ли лятото в Ниш става много горещо. Наистина. И не само заради особеностите на сезона, а и от друга гледна точка. Сръбският град се превръща в притегателен център за множество културни събития и международни фестивали. Един от тях е Златната монета на Константин (Konstantinov zlatnik / Constantine’s Gold coin), чието десето издание се проведе в дните между 18 и 22 юли 2022 г.

Форумът е специализиран за анимационно кино, насочено към детска и младежка аудитория. Състезателната програма е пребогата и разделена в две секции –  категория Сеньор за утвърдени автори и категория Студент. Журито тази година беше в следния състав: Мирослав Регитко (Словакия, художник, специалист в детската илюстрация и автор на визиите на повече от 100 книги, както и основен графичен дизайнер на детското списание Фифик (Fifik); Александър Ерделянович (директор на Югословенска кинотека – сръбския национален филмов архив в Белград) и моя милост. По принцип не цялата конкурсна програма се показва за широката аудитория в Културния център на Ниш, а само определени заглавия, които биха били най-атрактивни за малките и подрастващи зрители. За журито обаче това правило на важи и има тежката задача да изгледа щателно всичко, селектирано за двете категории, отделно от прожекциите за публика. Точната дума, която може да се употреби в случая, е „пир“ от анимационни филми (късо- и среднометражни), които трябваше да бъдат изгледани, осмислени и анализирани според професионалните им достойнства и авторски художествени качества, „каталогизирани“ в контекста на вкусове на отделните членове на журито, допълнително обсъдени, за да може да се разпределят номинациите преди крайното решение за награди. Определено нелека задача. Ето как изглеждат данните в цифри: За участие във фестивала са подали заявка 786 филма от 78 страни по света (в селекционната комисия е българският аниматор, преподавател и изследовател – Радостина Нейкова). Общата продължителност на филмите е над 90 часа екранно време. Разпределени по географски принцип – на континенти и държави, шарената карта на анимационното кино е следната: подадени заявки от Европа – 469; Азия – 156; Северна Америка – 66; Южна Америка – 59; Африка – 28; Австралия – 8. От целият този огромен компендиум селекционният комитет е подбрал състезателната програма, в която общо фигурират 128 заглавия, от тях 53 са в категория Сеньор и 75 в категория Студент. Наградите винаги се оказват недостатъчно на брой…

Накратко казано, задачата на журито никак не беше лека, още повече че сред заглавията имаше изключително много силни филми, изпълнени със смисъл и реализирани в пълната пъстрота на анимационните технологии: класическа рисунка, живопис под камера, акварелна анимация, обемни и куклени техники, компютърна анимация, хибридни експерименти… Разнообразието от художествени похвати беше забележително, синхронизирано, разбира се, с авторските визии и предпочитания, жанровата рамка и послания. Към общото впечатление на тематичните кръгове трябва да подчертаем изключително сериозните проблеми, които чрез езика на този вид кино бяха експонирани на екран: последиците от войната, насилието, старостта, самотата, вечните борби на доброто и злото, социалните катаклизми, бедността, лошите избори в живота, повелята на кармата, страховете, заблудите, нарушаването на хармонията в природата и в междуличностните отношения – това бяха линиите, които прорязваха една значителна част от творбите. Още по-интересно е, че като че ли те преобладаваха сред студентските филми. Авторите и от двете категории обаче не са забравили, че основният адресат са децата и юношите и затова естетическата парадигма често беше съобразена със специфичния аудиторен профил и възможността с лекота да се възприемат посланията. Приказно-вълшебни визии, странно-привлекателни персонажи, много чувство за хумор на места, достъпна алегоричност, динамика в монтажната изразност, пъстрота или пастелност на колорита, иносказателност, провокации в асоциативното мислене, сюжетна каламбурност – всичко това доминираше в голяма част от представените филми в двете категории. Не на последно място трябва да се открои видимото желание на авторите да се дистанцират от шаблоните на популярната мейнстрийм продукция, която залива големия и малкия екран (вече не е само телевизорът, но и компютърът, таблетът, телефонът), включително през платформите за видеосподеляне и стрийминг. Все пак призванието на изкуството, особено за малки и млади зрители, е да възпитава в естетически кодове, да провокира друг тип комуникация с изображението, да дава възможност на развитие на прочита на образа отвъд неговата анимирана природа.

И тук няма как да не се сетя за Джани Родари, който запитан как се пише за деца, отговаря така: Споделям напълно тезата на Максим Горки – като за възрастни, само че много по-хубаво. Убедена съм, че това се отнася и до създаването на филми, включително и анимационни – за деца и юноши.

А сега нека хвърлим поглед на наградите:

• Гран При (една-единствена награда, обединяваща двете категории):

Пътникът (Иран, 7 мин., реж. Бехруз Сюлеюманиназир) – притчова история с Андерсеново усещане за (не)възможния полет на едно фламинго, решена чрез великолепието на трепетливите мазки на живописта под камера.

• Категория Сеньор:

І награда: Дълбините на нощта (Франция – Хонконг, 12 мин., реж. Степ Си) – изключителна работа с лаконичността на линията, минимализма в пространствените характеристики, пустотата като израз на белия лист и прозирността на акварелната анимация. Сюжетът е свързан с отломките от душата, които остават празноти във всяка жертва на домашно насилие било то физическо, или емоционално.

ІІ награда: Градска коза (Русия, 11 мин., реж. Светлана Разгулаева) – престъпно иронична и като класическа рисунка, и като замисъл – приказка за юноши, със зооморфни персонажи (коза, вълк, мечка), разказваща за непримиримите противоречия в селския и градския манталитет, свързани с представите за живот, любов, суета, хищничество, копнежи, мечти и… доза комерсиалност.

ІІІ награда (ex аequo): Стъпки в реката (Китай, 15 мин., реж. Ма Уейдзя) – великолепно представен мистичен сюжет, свързан с духовете на починалите деца и представите за тях в спиритуалните традиции на провинциалните общности. Решен в естетиката на класическата китайска анимационна школа, филмът отправя и деликатна социална критика към демографските политиките. Цялостната визия е решена в засилен поетичен стил, в чиито измерения се развива и темата за самотното дете.

Боксбалет (Русия, 15 мин., реж. Антон Дяков) – противоположностите се привличат, за да покажат че в привидната грубост има нежност и грижа, а в ефирната лекота може да се крие стоманен характер. Отново с бляскаво чувство за хумор и оригинални художествена решения (типажите на балерината и боксьорът са незабравими) са представени проблемите на съвременния свят и нуждата от преоценка на ценностите.

• Категория Студент:

І награда: Детето и гъската (Франция, 8 мин., реж. Джейд Шастан, Алис Файла, Жустин Ермец, Софи Лафльор, Венсан Лен) – приказка за едно великолепно приятелство. Филмът стъпва уверено върху най-добрите западноевропейски традиции, свързани както с умението да се разказват истории (ала Шарл Перо), така и със стиловете в художествените школи на детската илюстрацията (френска, италианска) от ХХ в.

ІІ награда: Адиго (Унгария, 7 мин., реж. Дора Чока) – унгарският филм се откроява с особен оригинален почерк в анимационния си стил и силно послание, свързано с нарушаването на екоравновесието и пренебрегването на гласа на природата. Притча за душата на сърната, която никога не прощава на ловеца, разтворена в класическа поетична, пастелна рисунка с деликатно привнесени елементи на кубизъм.

ІІІ награда (ex аequo): Прослушване (Испания, 4 мин., реж. Херман Чазара Морено, Анна Хуесас Гарсиа) – ударен виц, с много чувство за хумор, реализиран през възможностите на компютърната анимация. В кулоарите на цирковата арена две абсолютно различни кандидатки се борят за сърцето на музиканта и, разбира се – различните позиции в спектакъла. Шоуто на тяхното съперничество е умопобъркващо за младежа, който не може да реши коя повече му харесва. Накрая следва изненада – и за него, и за зрителите.

Ялла (Франция, 7 мин., реж. Найла Насар, Едуард Питула, Рено дьо Сен Албен, Сесил Адан, Анаис Састели) – отново компютърно генерирана анимация, която е също майсторски реализирана. Този път сюжетът е свързан с последици от разрухата след войната в Ливан и копнежа на един тийнейджър да се забавлява сред руините на Бейрут. Изключително силен, динамично мощен филм, естетически издържан, с чувство за хумор, зад чиято лекота всъщност се крие болката от унищожаването на детството и психологическите механизми на преодоляване ѝ.

• Специална награда на журито:

Светло бъдеще (Сърбия, 15 мин., реж. Дарко Антич) – отново сериозната, значима тема за войната през 90-те години на ХХ в. и погубените животи на децата, чието „бъдеще“ остава само под формата на спомен, снимка в ръцете на родителите, незарастваща болка, безкрайните разговори с терапевтите, посттравматичния синдром. Par excellence документална анимация, по действителен случай и много сходна като модел на мислене с Валс с Башир (2008, на Ари Фолман). Като цяло важен и добър опит на сърбите, който въпреки своите достойнства търпи и критика към по-грубоватото анимиране на рисунъка, разтегливостта на драматургията и някак тромавия темпоритъм на монтажа.

Паралелно с пребогатия фестивал в Ниш, се провежда и международна детска работилница (или както те я наричат колония) за анимационно кино. Тази година беше 16-тото издание на петдневния уъркшоп. Всъщност така започна всичко в Ниш – именно през идеята децата и младежите, които обичат да рисуват да навлязат в тайните на анимирането. Зоран Стефанович и Слободан Милошевич – от „Студио за рисувани филми 98“ и Сдружение „Анима Ниш“ са основните организатори на двете събития. Форумът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата и информацията на Република Сърбия, град Ниш и община Пантелей. Партньор на инициативата е Народна библиотека „Стефан Сремац“ – детски отдел, в която се провежда и друга детска международна колония – тази за илюстрация.