Двама високообразовани музиканти – Сяо Ма и Джан Донфан – посетиха нашата държава по покана на Посолството на Китайската народна република в Република България и на организаторите на петдесет и четвъртото издание на международния фестивал „Софийски музикални седмици“. Концертът се осъществи на 6 юни 2023 г. в НМА „Проф. П. Владигеров“ пред публика от китайски официални лица, български педагози, ценители на китайските изкуства и култура, китайски и български студенти.
Ма е първият китайски контратенор, изучавал пиано и вокално майсторство в гр. Чънду, провинция Съчуан, специализирал при педагози от Австрия и САЩ. Владее певчески репертоар от автори от Китай, Западна Европа, САЩ, Нова Зеландия и др. Носител е на награди за педагогика (2004), научни изследвания (2006), певческо майсторство (2008)[3]. Гласът му е израз на сливането на музикални традиции от Изтока и Запада. Донфан е прецизен пианист, с фин усет към звукоизвличане и гласоводене, възпитаник на консерваторията Лин, с докторат в Университета в Аризона, САЩ. Концертира стотици пъти като солист и камерен изпълнител. В момента Ма и Донфан са професори с педагогически, изследователски и творчески проекти в Университета в Нинбо, Китай. Съгласуваността в изпълнението им донесе усещане за висша наслада у публиката. Програмата обхващаше ранни образци от китайската авторска музика и по-нови композиции върху текстове от китайски поети от династиите Джоу, Тан, Сун и Юен[4]. Произведението „Вариации“ бе по музика и текст на песента „Напролет, когато разцъфнат кайсиите“ от Дзян Байшъ и аранжимент от Луо Джужун. (Дзян Байшъ или Дзян Куей, 1155–1221, е именит поет, композитор, калиграф, музиколог, теоретик на китайска поезия.) Бяха изпълнени и произведения върху текстове от „Книга на песните“, най-древната китайска песенна поезия (от XI до V в. пр. н. е.), като „Пеят ли, пеят орлите-рибари“ (тук в поетичния превод на Хинков и Николова)[5] представи първата творба от този писмен паметник в музика от композитора Джао Дзипин. (Джао Дзипин е познат с музиката за филмите „Жълта земя“, 1984; „Червено сорго“, 1987; „Вдигни червения фенер“, 1991; „Сбогом, Спътнице моя“, 1993; и др.[6]) Бяха изпълнени и творби върху текстове от значимия китайски поет Ли Бай (701–762): „В тихата нощ“ (тук в превод от Буковски и Бакалова)[7], музика от Дзян Цинлъ, и „Песен на луната над планината Ъмей“, музика от Джао Дзипин. Силно въздейства върху публиката с красивата си мелодична линия творбата „Пролетни трепети“ – по мелодия и текст от песента „Откършвам клонка от сладкия османтус“ от поета Сю Дзайсъ (1280–1340), музика от световноизвестния композитор Гао Уейдзие (автор на произведения за китайски традиционни инструменти, симфоничен оркестър, пиано и др.)[8].
Най-ценни в концертната вечер бяха прочитите на Ма и Донфан, напълно различни от интерпретации на други китайски музиканти. Ма и Донфан поддържаха активен диалог с публиката, създадоха приятелска атмосфера и допринесоха за пълноценното съпреживяване от публиката на съкровища от китайската музикална и поетична култура.
Бележки
[1] Концерт със старинни китайски стихове и песни „Традиционен китайски стил и изтънченост“. Сяо Ма – контратенор. Джан Донфан – пиано. 6 юни, вторник, 19.00 ч., Зала НМА. 54-ти международен фестивал „Софийски музикални седмици“. 23 май – 30 юни 2023 г. [Програма, 1-8].
[2] М. Ценова е доц. д-р в ИИИзк, БАН.
[3] ‘Ma, Xiao 肖瑪’ Hong Kong Philharmonic Orchestra香港管弦樂團, Ma, Xiao 肖瑪 | 港樂 (hkphil.org)
[4] За по-подробни анализи върху концертната програма, двамата изпълнители, възприемането на творбите и изпълненията от публиката вж. Ценова, М. Концерт на музикантите Сяо Ма 肖玛 и Джан Донфан 张东方 в София. Някои подходи в търсене на рецепция. – В: Музикални хоризонти, 2023, № 7, под печат.
[5] Вж. 詩經 Книга на песните. Най-древната китайска поезия. София: Изд. „Изток-Запад“, 2023 [Хинов, П., А. Николова, прев., А. Цанкова, ред. и предг.], 12-13.
[6] Повече за филмовата музика на Джао Дзипин: Ценова-Нушева, М. Музиката в китайското кино. Музиката във филмови образци на режисьори от т. нар. Пето поколение. – В: Нови идеи в музикознанието. 2014 / 2016. София: СБК – секция „Музиколози”, 2017, 131-148.
[7] Вж. Кулата на жълтия жерав. Антология на китайската поезия. Буковски, А., Л. Бакалова, идея, съст., и прев. от англ. ез. Варна: LiterNet, 2005–2006.
[8] 高为杰Gao Weijie, 2020, 高为杰 – 新芭网 (sin80.com)
