На 4 и 5 ноември 2022 г. в Белградския университет се проведе конференция, посветена на златарската художествена продукция в Югоизточна Европа от периода ХV–ХІХ в., известен напоследък като предмодерна епоха (Southeast European Silversmithing: Liturgical Objects and the Construction of a Cultural, Technological and Iconographical Network in the Early Modern Period). Конференцията е първа по рода си за региона, фокусирайки се върху един специфичен дял – произведенията от злато и сребро, предназначени за култова употреба от християнското население. Намиращи се на границата между занаята и изкуството, тези произведения и досега остават някак в сянката на „високите“ видове като стенописта и иконописта от това време. Но именно тази им гранична позиция – между високото и утилитарното, сакралното и профанното, между християнския култ и ислямската декоративност, между православието и католицизма, ги прави знакови за своето време. Конференцията показа, че изследванията в тази област са напреднали много през последните години в целия спектър на научноизследователската проблематика – от изучаването на отделните типове предмети със специфичната им иконография и формални решения, през идентифицирането на производствените центрове и тяхната организация, обменът на декоративни мотиви и техники, до културно-историческото им битие през вековете. 

Конференцията е забележителна и с принципа на организация – тя бе замислена и реализирана от един международен професионално-колегиален екип от три балкански страни – Вук Даутович от Белградския университет, Дарина Бойкина от Института за изследване на изкуствата на Българската академия на науките и Матея Йерман от Университет на Риека и Министерство на културата и медиите на Република Хърватия. Впечатлява зрелостта на концепцията, заложена още в замисъла на събитието и реализирана в подбора на участниците. Статистически погледнато, конференцията надхвърли границите на Балканите – участие взеха 14 изследователи от Сърбия, България, Хърватия, Гърция, Италия и САЩ. За пълноценната научна работа допринесе удачното съчетаване на докладите под много добре формулираните теми на заседанията – само по два или три доклада, което позволи след всеки да се развие свободна дискусия, в голяма степен продължаваща и допълваща докладите, нещо рядко срещано напоследък на такива форуми. 

Позволявам си да представя накратко докладите в подкрепа на своите думи. 

Меценатство и предмети в движение

Матея Йерман (Министерство на културата и медиите, Университет на Риека, Хърватия) представи литургични предмети от регионите Истрия и Кварнер в Хърватия, изработвани основно в златарските работилници в Аугсбург, Грац, Венеция и Виена. Като насочва вниманието върху няколко произведения, авторката изследва възможностите за проучване на културния контекст, в който те се появяват, както и възможните пътища, по които са поръчвани, разпространявани или дарявани, за да стане възможно църковни ризници да достигнат до Истрия и Кварнер. 

Снежана Орлович (докторант, Белградски университет) представи съхранените в манастирски, енорийски църкви и музеи на територията на Далматинската и Горно-Карловачката епархии, литургични предмети, датиращи от ХVІ–ХVІІІ в. Младата изследователка също обърна внимание на обстоятелствата, при които предметите попадат в двете епархии, като направи опит да очертае художествените центрове, където са създадени – освен в местни работилници, много са донесени от Москва, Санкт Петербург, Венеция, Генуа, Виена, Света гора, Корфу. Анализът красноречиво показа активните културни и икономически връзки не само между двете епархия, но и с други художествени центрове. 

Образност и иконография

Георги Парпулов (изследовател на свободна практика, Пловдив) насочи вниманието към една сравнително слабо проучена група произведения на златарството от периода, а именно част от множество запазени сребърни чаши (тасове), намиращи се в различни сбирки на Балканите и по света. Авторът представи надписите върху някои от тях и съществуващите противоречиви мнения за техния произход и функция – светска или сакрална, като създаде добра основа за бъдещи проучвания. 

Анита Паолики (Университет на Пиза) представи свое проучване, което се фокусира върху изобразените върху скъпоценен обков на евангелие от Брашов от 1681 г. сцени от Апокалипсиса. Тя изследва историческите и политическите причини за използване и възприемането на рядката иконография в православна среда. 

Янис Варалис и докторант Константин Долмас (Университет на Тесалия в Лариса) представиха свое съвместно проучване на група скъпоценни обкови на евангелия, създадени в златарския център в село Рециани (днес Метаксохори), намиращо се близо до Лариса. Авторите разглеждат над 15 обкова за евангелия, датиращи от ХVІІ и ХVІІІ в., демонстриращи идентични характеристики – всички са изградени от множество малки по размер метални пластини, част от които са покрити с емайлова декорация, прикрепени към дървени корици, обвити в кадифе. Авторите подчертават, че този начин на украса на евангелия е отражение на византийските традиции, а в иконографията откриват руски и гръцки влияния. Те анализират и данните от ктиторските надписи, с което се обогатяват знанията ни за поръчителите, времето и майсторите, които са изработили тези литургични предмети. 

Материализиране на светостта 

Франческа Стопер (изследовател на свободна практика) представи своето изследване върху достигналите до днес реликварии, произвеждани през ХVІІ и ХVІІІ в. във Венеция. Авторката анализира техните формални и стилови характеристики, фокусирайки се върху основните златарски работилници в града и особеностите в процеса на тяхното изработване. 

Иглика Мишкова (Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей, Българската академия на науките) се фокусира върху друга слабо проучена част от разнообразната продукция на златарите от периода на ранното Ново време. Тя представи вотиви от различни части на България, систематизирани по тяхната форма. Обемистият материал е събиран при многогодишни теренни проучвания, като са документирани не само самите артефакти, но са събирани и различни местни легенди и истории на вярващи за лековитата сила на вотивите. 

Функция и форма

Арияна Копръчина (Музей на изкуствата и занаятите, Загреб) представи литургични предмети от края на късното Средновековие и началото на ранното Ново време, които се съхраняват в ризницата на катедралната и в други църкви в Загреб, в църкви от диоцеза на Загребската епархия, както и в Музея на изкуствата и занаятите в Загреб. Бяха показани най-представителните предмети от тези колекции, които датират основно от втората половина на ХV и първата половина на ХVІ в., и имат общи стилови белези с преобладаващи готически и ренесансови елементи. Въпреки че липсват данни за атрибуцията на предметите към конкретна златарска работилница, авторката установява, че използваните мотиви насочват към работата на Мартин Шонгауер и неговия учител – майстор E.S. 

Лучиан Лечинтан (Папски институт за Ориента, Рим) представи свое проучване върху кадилница от румънския манастир Тисмана, която днес се съхранява в Националния музей за изкуството в Букурещ. Предметът, датиращ от края на ХІV – началото на ХV в., е изработен от сребро с позлата и има формата на кръстокуполен храм. Авторът обърна специално внимание върху готическите елементи и миниатюрните фигури, поместени в ниши, които според автора представят католически монаси. Като се позовава на паралели от по-ранен период, той защитава своята теза, че кадилницата е пример за произведение на изкуството с високи художествени качества от периода на късното византийско изкуство, в което се съчетават влияния от западнокатолическия и източноправославния свят. 

Нона Петкова (Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките) представи своето проучване върху орнаменталната емайлова украса на произведения на църковната утвар от XVI-XVII в., принадлежали на Бачковския манастир, а днес съхранявани в Църковния историко-археологически музей в София. Авторката насочи вниманието към една на пръв поглед позната и традиционна техника като емайл с филигран, която обаче през разглеждания период става специфична за редица златарски произведения на Балканите и у нас. 

Визуална комуникация и сензитивност

Тера Лий Хендрик (Музей на изкуствата на Уичита, САЩ) съпоставя съдовете и приборите, които са използвани в късновизантийската култура, за да проучи каква е ролята на предметите в създаването на идентичност и статут на домакините и гостите. Авторката проследява в един продължителен период от време и съпоставя съдовете, използвани в Божествената литургия и в пиршествата на византийския елит, като стига до извода, че през късновизантийския и поствизантийския период литургичните предмети са близки до светските и служат да подчертаят особения статут на духовенството.

Милена Улчар (Белградски университет) представи няколко от множеството реликварии от периода на ранното Ново време, намиращи се в църковните ризници на църквите в Которския залив. Анализирайки формата на реликвариите и начините, чрез които части от телата на светците са представени на вярващите, авторката акцентира върху елементите провокиращи телесна, емоционална и когнитивна рецепция у „зрителя“. 

Златарски центрове и формиране на визуална култура

Дарина Бойкина (Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките) представи проучване върху златарските центрове в Централна Южна България. Тя систематизира данните за майсторите златари, намиращи се в османотурски данъчни документи, кондики на златарски еснафи и запазени върху литургични предмети. За авторката тези сведения служат като подстъп към решаването на проблема за локализирането на т.нар. златарски център в района на Бачковския манастир и Пловдив, споменаван, но все още слабо осветлен в научната литература. 

Вук Даутович (Белградски университет) представи в детайли развитието на златарския еснаф в Белград, който през ХІХ в. обединява едни от най-извените златари в Княжество Сърбия. На базата на архивни документи и запазените литургични предмети, авторът показа разнообразния състав на гилдията, в която членуват майстори, идващи както от Централна Европа, така и от различни региони на Балканите. Като анализира динамичните процеси на миграция на майстори, идеи и художествени влияния през периода, авторът убедително показа, че литургичните предмети са важен елемент от визуалната култура на ХІХ в., свидетелстващи за културния обмен и художествените взаимовръзки в Югоизточна Европа. 

В заключение искам само да изразя надеждата, че докладите скоро ще бъдат публикувани, а през 2024 г. ще видим второто издание на конференцията в Института за изследване на изкуствата.