Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Кристина Грозева и Петър Вълчанов са житейски и творчески тандем. Кристина Грозева завършва СУ „Св. Климент Охридски” и работи като журналист в различни български телевизии. Завършва Кино и телевизионна режисура в класа на проф. Георги Дюлгеров в НАТФИЗ. Петър Вълчанов е завършил Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов” в Пловдив, а след това Кино и телевизионна режисура в класа на акад. Людмил Стайков в НАТФИЗ. Тандемът стои зад филмите „Урок“, „Слава“, телевизионния сериал „Островът на сините птици“. Предстои премиерата на филма „Бащата“, който получи Голямата награда „Кристален глобус“ на Международния филмов фестивал в Карлови Вари 2019 г.

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

Правим всичко онова, което сме искали да направим преди, но не ни е оставало време в забързаното и натоварено ежедневие – гледаме стари филми, които вече сме гледали и искаме да гледаме пак; гледаме нови филми, които не сме гледали и сега имаме възможност да наваксаме; четем и препрочитаме книги, гледаме и слушаме концерти.

Вчера например около 2 часа слушахме Прелюдия на Рахманинов в Сол минор, опус 23, №5 в изпълнение  на Юджа Уанг, Валентина Лисиця, Евгений Кисин и Ланг Ланг. Чудехме се чие изпълнение ни допада най-много. Така и не можахме да решим, но засега стигнахме до извода, че най-ярки и въздействащи са изпълненията на Юджа Уанг и Ланг Ланг… Ако не беше извънредното положение и социалната изолация едва ли щяхме да имаме време за това.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

Предстоеше премиерата на новия ни филм “Бащата”.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

Премиерата отпадна, разбира се. Но свободното времето, което ни се отвори ни позволи да възкресим една наша стара идея и сега сме с един нов сценарий напред.

Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?

Изолирали сме се на село. Това освен към различни творчески занимания ни подтиква и към земеделска дейност, която се оказа много вълнуваща и приятна за нас. 

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

Темата за свободата, темата за отговорността, темата за смисъла на живота ако щете. Преди бяхме ли по-свободни от сега например? И какво изобщо е свободата? Да си ходиш където си искаш?! Да работиш от 9 до 5?! Или да посветиш време на себе си, на мислите си, да изследваш вътрешните си светове?

Как според вас кризата ще се отрази на творческите изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?

Това в голяма степен зависи от самите творци и изследователи. Ние предпочитаме да гледаме на това, което ни се случва не като на ограничение, а по-скоро като на предоставяне на възможности. Дори ни се струва, че настоящото положение е много благодатно за част от творческите процеси. То дава възможност за обръщане навътре, за съзерцание и време за осмисляне. Полезно е.

Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

От никъде.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

Четенето на литература, гледането на филми, слушането на музика, разглеждането на картини винаги има терапевтичен ефект и помага в обогатяването на личността, помага да разбираме по-добре света и себе си. Така че изкуството винаги помага. То помага и в настоящата ситуация на социална изолация. Вярваме, че ще помогне на хората и след това.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Настоящата ситуация ясно показва, че хората са жадни за култура и изкуство, това не е нещо излишно в живота ни, а напротив – то дава смисъла. Мисля, че тази криза може да се окаже много полезна в преосмислянето ценностите и осъзнаването на важните неща. Вярваме, че след отпадането на ограниченията, културният живот ще се възстанови от само себе си. Театрите, оперите и галериите отново ще отворят врати и, надяваме се, посещаемостта да е много по-голяма от преди. Шегуваме се, че времето вече няма да се дели на преди и след Христа, а на преди и след Ковид 19. Така че живеем в повратен исторически момент и се надяваме обществото да преживее своя катарзис, както става в добрата драматургия.